Оценка на хранителния режим и физическото развитие при деца от предучилищна и начална училищна възраст, занимаващи се със спортна гимнастика

Видео от официалната защита на дисертационния ми труд за присъждане на образователна научна степен "ДОКТОР" в професионално направление 1.3. Педагогика на обучението по физическо възпитание, докторска програма "Физическото възпитание в образователната система" към катедра "Физиология и биохимия" на Национална Спортна Академия "Васил Левски" - София, 30 май 2018 г.

 

НАУЧНО ЖУРИ:

Председател на научно жури: доц. д-р Велизар Цолов Михайлов, доктор

Вътрешни членове:

  1. доц. д-р Велизар Цолов Михайлов, доктор
  2. доц. Илия Димитров Кючуков, доктор

Външни членове:

  1. проф. д-р Мария Василева Тотева, дмн
  2. проф. Давид Велчев Давидов, дн
  3. проф. д-р Росица Николова Замфирова-Митова, доктор

 

Рецензии:

Становища:

 

НАЦИОНАЛНА СПОРТНА АКАДЕМИЯ

НАЦИОНАЛНА СПОРТНА АКАДЕМИЯ "ВАСИЛ ЛЕВСКИ"

КАТЕДРА "ФИЗИОЛОГИЯ И БИОХИМИЯ"

 

 

СТЕФАН ТОДОРОВ КОЛИМЕЧКОВ

 

 

ОЦЕНКА НА ХРАНИТЕЛНИЯ РЕЖИМ И ФИЗИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА И НАЧАЛНА УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ, ЗАНИМАВАЩИ СЕ СЪС СПОРТНА ГИМНАСТИКА

 

ДИСЕРТАЦИОНЕН ТРУД

за присъждане на образователна научна степен "ДОКТОР"
в професионално направление 1.3. Педагогика на обучението по физическо възпитание, докторска програма "Физическото възпитание в образователната система"

 

 

НАУЧЕН РЪКОВОДИТЕЛ
ДОЦ. АЛБЕНА ВЛАДИМИРОВА АЛЕКСАНДРОВА, ДОКТОР

 

 

София, 2018 г.

 

 

Съдържание:

УВОД

1. ЛИТЕРАТУРЕН ОБЗОР

1.1. Здравен статус

1.2. Спортната гимнастика като подходяща форма на физическа активност за подобряване на здравния статус

1.3. Хранене

1.3.1. Хранене при деца

1.3.2. Особености на храненето при деца спортисти

1.3.3. Методи за оценка на храненето

1.4. Физическо развитие, физическа годност и физическа активност

1.4.1. Оценка на физическото развитие

1.4.2. Оценка на физическата годност

1.4.3. Оценка на физическата активност

1.5. Обобщение

2. ЦЕЛ, ЗАДАЧИ, МЕТОДИКА И ОРГАНИЗАЦИЯ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО

2.1. Цел на изследването

2.2. Задачи на изследването

2.3. Методика на изследването

2.4. Организация на изследването

3. РЕЗУЛТАТИ И АНАЛИЗ

3.1. Предучилищна възраст

3.1.1 Антропометрия на изследваните деца от предучилищна възраст

3.1.2 Хранителен статус на изследваните деца от предучилищна възраст

3.1.3 Физическа годност на изследваните деца от предучилищна възраст

3.2. Начална училищна възраст

3.2.1 Антропометрия на изследваните деца от начална училищна възраст

3.2.2 Хранителен статус на изследваните деца от начална училищна възраст

3.2.3 Физическа годност на изследваните деца от начална училищна възраст

3.2.4 Физическа активност на изследваните деца от начална училищна възраст

3.2.5 Взаимовръзка между антропометричните показатели, показателите на физическата годност и физическата активност при деца от начална училищна възраст

4. ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ

4.1. Изводи

4.2 Препоръки

БИБЛИОГРАФИЯ

ПРИЛОЖЕНИЯ

 

Кратки определения на използваните ключови термини

Активно спортуващи деца – в дисертационния труд под активно спортуващи деца се имат предвид лица трениращи определен вид спорт два или повече пъти седмично.

Затлъстяване - най-разпространеното хронично метаболитно заболяване с изключително сериозни последици в дългосрочен план.

Здравен статус - система от количествени и качествени показатели, характеризиращи здравето на индивида.

Лека, средна и тежка тренировка – целенасочени занимания с даден вид спорт в зависимост от процентът на натоварване (лека – до 50% от максималното натоварване, средна – от 50% до 75%, тежка над 75%).

Наднорменото тегло - надвишаване на телесната маса на определена стойност базирана на нормативи от измервания при различни групи хора.

Персентилна оценка (P) - представлява процентното разпределение на вариационния ред и показва какъв процент от резултатите са по-малки или равни на дадена стойност. (P70=20 означава, че 70% от резултатите са по-малки или равни на 20).

Постна телесна маса (lean body mass) – масата на тялото без масата на телесните мазнини.

Физическа активност - всяко движение на човешкото тяло, извършено от мускулно действие, при което се увеличава енергоразхода (American College of Sports Medicine, 2014).

Физическа годност – способността на човек да извършва ежедневни физически задачи без прекомерна умора и с достатъчен запас от енергия, който да използва при прекарване на свободното си време (Council of Europe, 1983). Според Американския колеж по спортна медицина, физическата годност (physical fitness) представлява „потенциала за физическата активност на човека“ (American College of Sports Medicine, 2014).

Физическо развитие - процес на изменение на морфологичните и физиологичните характеристики на организма на човека в продължение на неговия живот.

Z-оценка – отклонението на дадена величина (x) от средната стойност (µ) в генералната съвкупност, като за единица мярка се приема стандартното отклонение (σ).

 

УВОД

Основна цел на физическото възпитание и спорта е подобряване на физическата годност и здравето на нацията. Едни от основните параметри, по които се определя здравният статус на човека са нивото на физическото развитие, физическата годност и хранителния статус (Давидов, 2011).

Изграденото хранително поведение в детството повлиява в голяма степен и хранителните навици в по-късна възраст. Продължителният свръх прием на храна съчетан с ниска физическа активност могат да доведат до наднормено тегло и затлъстяване, които често са причина за различни заболявания в зряла възраст (Тодорова, 2010).

От гледна точка на физическото развитие на децата, спортната гимнастиката е един от основните спортове, който включва опорни и безопорни упражнения, както и разнообразни движения, изпълнявани в трите оси на тялото (надлъжна, странична и напречна) (Pajek и колектив, 2010). Гимнастиката е универсален спорт, който развива физическа сила, гъвкавост, координация и специфична силова издръжливост. Снижаването на възрастта на занимаващите се с гимнастика, както и повишаването на трудността на съчетанията води до непрекъснато подобряване и усъвършенстване на цялостния процес на обучение в тренировката (Йорданов и колектив, 1987).

Спортна гимнастика дава добър старт за бъдеща спортна реализация в различни области и е един от малкото спортове, които децата от предучилищната възраст могат да практикуват. При спазване на необходимите условия за тренировъчна дейност и използване на прогресивна методика на обучение на гимнастическите упражненията, при оптимален хранителния режим, гимнастиката влияе благоприятно на костно-ставния апарат, мускулите, сухожилията и тяхното укрепване като развива хармонично тяло и усъвършенства физическите качества на индивида.

Чрез оценката на хранителния режим, физическата годност и физическата активност, получаваме ценна информация за здравословното състояние на децата, която може да бъде използвана за подобряване качеството на живот и обучението им. Както дефицитът, така и излишъкът от хранителни вещества създават предпоставки за появата на заболяване. За осигуряване на правилното развитие и растеж, децата имат нужда от оптимално количество хранителни вещества, енергия и подходяща физическа активност. В един нормално функциониращ организъм е налице строга зависимост между нуждата от храна, доставяща енергия и изразходването на тази енергия, получена от приетата храна. Ако ежедневно се приемат толкова енергия, колкото е необходима за физическата активност, растежа и метаболизма, то тогава наддаването на килограми ще бъде пропорционално на растежа на децата, и ще се наблюдава баланс на енергията в организма и запазване на нормалното съотношение между теглото и ръста (Русиновa, 2012).

Оценката на хранителния режим и физическото развитие са важни критерии, които спортният специалист трябва да използва умело за да подпомогне правилното и естествено развитие на децата занимаващи се със спорт.

Темата на настоящата дисертация е насочена към оценяване на влиянието на хранителния режим, физическата годност и физическата активност върху физическото развитие и здравния статус при деца от предучилищна и начална училищна възраст, които посещават допълнителни занимания по спортна гимнастика.

 

1. ЛИТЕРАТУРЕН ОБЗОР

1.1. Здравен статус

Здравният статус е система от количествени и качествени показатели, характеризиращи здравето на индивида. Основни показатели на здравния статус са физическото развитие, физическата годност, психо-емоционалната устойчивост и социалната комуникативност (Давидов, 2011).

Хармоничното физическо развитие на човека не само е в основата на физическото възпитание и спорта, но се разглежда и като фундамент на здравето. Физическото развитие и физическата годност са важни показатели за функционирането на органите и системите на организма, за тяхната адаптация към околната среда. Показателен е фактът, че незадоволителното равнище на физическо развитие и диспропорцията в неговите показатели почти винаги се превръщат в рисков фактор за здравето (Давидов, 2011).

Науката обособява четири фактори, влияещи върху здравния статус: рационално хранене, режим на живот, физическа активност и здравна култура (Фиг. 1). От рационалното хранене в голяма степен зависят продължителността и качеството на живот. Физическата активност е съществен елемент за здравословния начин на живот и условие за развитие и усъвършенстване на индивида. Здравната култура като фактор на здравето е свързана със знанията за елементите и факторите на здравето и умението тези знания да бъдат използвани (Давидов, 2011).

Фактори влияещи върху здравния статус

Фиг. 1. Фактори влияещи върху здравния статус (по Д. Давидов, 2011)

През последните години се регистрира снижаване на нивото на физическата годност при подрастващите. Системата на обучение по физическо възпитание не осигурява достатъчно ниво на физическа активност, което е необходимо в периода на растеж, съзряване и развитие на детския организъм (Петрова и колектив, 2009). Това се отразява негативно на здравния статус на децата и следователно на подрастващите са необходими допълнителни занимания с подходящи спортове.

 

1.2. Спортната гимнастика като подходяща форма на физическа активност за подобряване на здравния статус

Спортната гимнастика е един от спортовете, които могат да бъдат практикувани от децата още в предучилищна и начална училищна възраст. Гимнастиката представлява многообразие от форми, наречени гимнастически упражнения. Те са съгласувана система от движения за преместване или задържане, както на отделни части така и на цялото тяло в пространството за определено време (Хаджиев, 1970).

Спортната гимнастика има богата история и традиции. Първата международна спортна организация в света е Международната федерация по гимнастика (ФИГ), която е създадена през 1881 г. Гимнастиката е включена като един от 9-те спорта на първите съвременни Олимпийски игри в Атина през 1896 г. и е неизменен участник във всички проведени Олимпиади (Бърдарева и Иванов, 1998). Мъжката спортна гимнастика включва 6 уреда, които са известни по следния олимпийски ред: земя, кон с гривни, халки, прескок, успоредка и висилка, а женската се състои от 4 уреда: прескок, смесена успоредка, греда и земя. По-късно се появяват други дисциплини, които се приобщават от ФИГ като художествена гимнастика, скокове на батут, спортна акробатика, но спортната гимнастика си остава най-известната гимнастическа дисциплина по света (Wikipedia, 2017).

Според кинематичната и динамичната структура на спортната гимнастика, както и спецификата на състезателните правила, тя се определя като полиструктурен, детерминиран спорт (със сложна многостепенна и строго програмирана структура) (Желязков и Дашева, 2006). Гимнастиката е анаеробен спорт (Фиг. 2), с голяма интензивност, особено висока при професионални гимнастици. В днешно време е нормално да наблюдаваме изпълнение на сложни комбинации от превъртания с няколко винта по надлъжната ос, както и двойни или тройни салта на гимнастическите уреди.

Участие на различните процеси за енергообезпечаване в зависимост от интензитета и продължителността на натоварването в гимнастиката

Фиг. 2. Участие на различните процеси за енергообезпечаване в зависимост от интензитета и продължителността на натоварването (Jemni, 2011)

Най-дългите гимнастически съчетания са с продължителност от 90 секунди при жените (земя и греда) и 70 секунди при мъжете (земна гимнастика). Съчетанията на кон с гривни, халки, успоредка, висилка и смесена успоредка са със средна продължителност от 35 секунди, а изпълненията на прескок траят около 6 секунди. Jemni и колектив (2000) измерват средните стойности в секунди на съчетанията при жените и мъжете от международни състезания, резултатите от които са представени на Табл. 1.

Табл. 1.Средни стойности в секунди (± стандартни отклонения) на съчетанията по спортна гимнастика при жени и мъже, измерени в различни международни състезания (Jemni и колектив, 2000)

Уред

Жени

Мъже

Земя

82.9 ± 3.2

60.9 ± 3.5

Кон с гривни

-

30.5 ± 4.5

Халки

-

40.7 ± 5.1

Прескок

4.8 ± 0.9

5.2 ± 0.5

Успоредка

-

31.2 ± 6.2

Висилка

-

36.5 ± 6.6

Смесена успоредка

46.5 ± 3.5

-

Греда

81.8 ± 4.5

-

С цел правилното развитие на подрастващите и реализацията им в този спорт е важно да се вземе под внимание възрастовата периодизация на трениращите в етапите на подготовката. „Единната програма“ представлява основен и задължителен документ за работа на ръководители, преподаватели и методисти по гимнастика в България. Целта на програмата е да се внесе единство в изискванията към подготовката на всички български гимнастици, съобразно тенденциите на съвременната гимнастика (Йорданов и колектив, 1987).

Единната програма и методика за обучение и тренировка по спортна гимнастика (мъже) предлага четири етапи на подготовка, през които преминават гимнастиците (Йорданов и колектив, 1987): предварителна подготовка (5-6 годишни деца); основна подготовка (7-10 годишни момчета младша възраст); спортно усъвършенстване (11-16 годишни) и спортни майсторство (над 17 годишни). Подготовката при жените предвижда следните етапи: начална подготовка (5-7 годишни деца); основна подготовка (7-9 годишни момичета); спортно усъвършенстване (10-14 годишни девойки) и спортно майсторство (над 14 годишни) (Добрева, 2007). Състезателната страна на гимнастиката прави този спорт изключително сложен, което изисква много часове на обучение и подготовка. Както се вижда от възрастовата периодизация, за достигане на спортно майсторство са нужни около 6 до 10 години практика.

Децата до 14 годишна възраст, трениращи спортна гимнастика във Великобритания, са разделени на 6 нива според тяхната възраст (Ниво 1 - деца < 9 г.; Ниво 2 - деца < 10 г.; Ниво 3 - деца < 11 г.; Ниво 4 - деца < 12 г.; Ниво 5 - деца < 13 г. и Ниво 6 - деца < 14 г.) като за всяка група се прилагат различни задължителни програми от съчетания на отделните уреди. Тези програми включват задължителните съчетания изпълнявани на състезания като по този начин в голяма степен предопределят и насочеността на тренировъчния процес за всяка една възрастова група. След успешното представяне на британския национален отбор по спортна гимнастика на Олимпийските игри през 2012 г. в Лондон, Британската Федерация по Гимнастика (British Gymnastics) преработи своите програми с цел прогресивно развитие на младите гимнастици. Новите програми бяха внедрени в клубовете и в момента се използват в регионални и национални състезания в цялата страна (British Gymnastics, 2012a, British Gymnastics, 2012b).

За разлика от други спортове, в гимнастиката се използват изкуствено създадени упражнения, като при игра на отделните уреди децата трябва да се справят най-вече с преодоляване тежестта на собственото си тяло в условията на усложнена пространствена обстановка, което довежда до формиране на качества като взривна сила, гъвкавост, пространствена ориентация, координация на движенията, бързина, ловкост и други (Андреев, 2011). За физическите качества трябва да се работи целогодишно, независимо през кой етап, период или цикъл се намира подготовката на гимнастика. Работи се във всеки един седмичен цикъл, в края на всяка тренировка и минимум една тренировка в седмицата трябва да бъде посветена само на физическата подготовка (Хаджиев и колектив, 2011).

Упражненията в гимнастиката се изпълняват в строго определена последователност и ритъм, върху уредите, което предлага огромно разнообразие от движения с голямо значение за правилното естествено физическо развитие на децата (Pajek и колектив, 2010).

Редица публикации показват благоприятния ефект от заниманията с гимнастика. Изследване при седемгодишни ученички, посещаващи 2 пъти седмично занимания по гимнастика като допълнителна физическа активност извън часовете по физическо възпитание, показва подобрени показатели на всички двигателни качества (Alpkaya, 2013). При момчета от начална училищна възраст, които участват в състезания по спортна гимнастика се наблюдава изравняване на силата на лява и дясна ръка, което вероятно е в резултат на заниманията по гимнастика, тъй като този спорт развива симетрично лявата и дясната половина на тялото (Колимечков и колектив, 2013). В изследване на Burt и колектив върху момичета от начална училищна възраст, които тренират гимнастика между 6-16 часа/седмично (n=28), както и при група от гимнастички трениращи между 1-5 часа/седмично (n=28) се наблюдава по-голяма костна плътност в сравнение с контролна група от момичета (n=28), които не се занимават със допълнителни спортове извън часовете по физическо възпитание. Групата гимнастички с по-голям брой тренировки показва и по-добри показатели при оценка на състава на тялото в сравнение с останалите две групи (Burt и колектив, 2013).

В изследване на елитни гимнастички от американския университет Texas Woman’s University се наблюдава повишаване на минералната костна плътност и постната телесна маса след 27 седмици интензивни тренировки по спортна гимнастика (Nichols и колектив, 1994).

Спортна гимнастика е универсален спорт, който дава добър старт за бъдеща спортна реализация в различни области и е един от малкото спортове, които децата от предучилищната възраст (4-6 годишни момчета и момичета) могат да практикуват. При спазване на необходимите условия за тренировъчна дейност и използване на прогресивна методика на обучение на гимнастическите упражненията, при оптимален хранителния режим, гимнастиката влияе благоприятно на костно-ставния апарат, мускулите, сухожилията и тяхното укрепване като развива хармонично тяло и усъвършенства физическите качества на индивида.

 

1.3. Хранене

От рационалното хранене в голяма степен зависят правилното физическо развитие, физическата годност и здравния статус при децата.

Основните хранителни вещества са белтъци, мазнини и въглехидрати. Тяхното оптимално съотношение се определя индивидуално според пола, възрастта и физическата активност. Границите на дневното оптимално съотношение на основните хранителни вещества според СЗО е илюстрирано в проценти на Фиг. 3.

Граници на дневното оптимално съотношение на основните хранителни вещества

Фиг. 3. Граници на дневното оптимално съотношение на основните хранителни вещества (WHO, 2003)

Обмяната на хранителните веществата (метаболизъм) е едно от основните свойства на живия организъм. Процесът e свързан с поглъщане и освобождаване на енергията и дава възможност на живата материя да се самообновява (Гаврийски и Стефанова, 2005). Енергийната стойност на храните се определя в kcal (килокалории) или kJ (килоджаули) - 1 kcal е равна на 4.18 kJ. Мазнините са с най-голям енергиен еквивалент – 1 гр мазнини = 9 kcal. При разграждането на 1 гр белтъци или въглехидрати получаваме по 4 kcal. Белтъците могат да служат като източник на енергия, най-вече в случаите на гладуване, изтощително физическо натоварване, когато енергийните ресурси са изчерпани. В тези случаи организмът включва разграждането на белтъците като резервен животоспасяващ вариант (Атанасов, 2006).

 

1.3.1. Хранене при деца

Храненето е ключов фактор за растежа, развитието и здравето на децата. За разлика от възрастните, децата имат нужда от повече хранителни вещества и енергия за осигуряване на техния растеж и развитие. Ако ежедневно се приемат толкова енергия, колкото е нужна за физическа дейност, растеж и метаболизъм, наддаването на килограми е пропорционално на растежа на децата. Налице е баланс на енергията в организма, при което се запазва нормалното съотношение между теглото и ръста. Когато количеството храна е повече от необходимото и превишава енергийния разход е налице положителен енергиен баланс, мастната тъкан нараства и се увеличава само теглото. В резултат от това се появява наднормено тегло и затлъстяване (Русиновa, 2012).

Наднорменото тегло се характеризира с надвишаване на телесната маса на определена стойност базирана на нормативи от измервания при различни групи хора (Kuczmarski и Flegal, 2000).

Затлъстяването е най-разпространеното хронично метаболитно заболяване с изключително сериозни последици в дългосрочен план. Световната здравна организация (СЗО) го определя като глобална епидемия и значителен проблем за общественото здраве (WHO, 2000). Наднорменото тегло не е заболяване, но то може да доведе до затлъстяване и се разглежда като тегло с излишък от телесни мазнини. В литературата се срещат различни граници за определяне на затлъстяване и наднормено тегло при деца и юноши, чрез използване на персентилни оценки на ИТМ или ниво на процент телесни мазнини (Dehghan и колектив, 2005), които ще бъдат разгледани по-долу при оценката на физическото развитие.

Наднорменото тегло и затлъстяването сред децата и юношите придобива мащабни размери, особено в развитите страни. Според СЗО, в края на 2010 г. около 43 милиона деца под 5 годишна възраст са били с наднормено тегло. В Европа те са били над 22 милиона и около 5 милиона страдат от затлъстяване. По този показател България е сред първите шест страни в Европа. Според проучване на Националния център по опазване на общественото здраве (НЦООЗ) от 2008 г., в България децата с наднормено тегло са били 200 000, от тях 65 000 са със затлъстяване (Русиновa, 2012).

За да бъдат намалени предпоставките за поява и развитие на метаболитно заболяване в детска възраст, Давидов (2011) подчертава, че научно-обоснованото здравословно хранене трябва да е подчинено на определени условия. Едно от тях е свързано с разнообразието на приеманите хранителни продукти. В менюто не трябва да отсъстват млякото, млечните произведения, зърнените храни и тестените изделия, месото и рибата, плодовете и зеленчуците, водно и мастно-разтворимите витамини. Друго условие е спазването на оптималното съотношение между основните хранителни съставки, и адекватни количества витамини, микроелементи, соли и вода. За оптималния хранителен режим, съотношението между основните хранителни съставки е специфично при деца и подрастващи и зависи от различните по характер учебни и тренировъчни дейности. Важно условие е да се осигурят продукти в сурово състояние като плодове и зеленчуци във всекидневното меню, както и да се използват технологии за обработка на храните, които запазват максимално техните качества (Давидов, 2011).

Храносмилателната система при децата, за разлика от възрастните, не е в състояние да усвои хранителните вещества толкова добре, тъй като е в процес на развитие. Храносмилателните ензими се произвеждат в по-малки количества и нямат същата ефективност както при възрастните (Palevsky, 2003).

Когато децата се хранят подходящо, тяхната храносмилателна система се развива и достига зрялост на 6-7 годишна възраст. При липса на генетични заболявания или проблеми свързани с околната среда, храносмилателната система продължава да се усъвършенства успоредно с растежа на детския организъм (Palevsky, 2003).

Детските зъби са в постоянен процес на растеж и подмяна и често приетата храна не се сдъвква достатъчно добре. Поглъщането на такава храна натоварва детската храносмилателна и имунна система. По този начин се повишава и нуждата от енергия за механичната работа при процеса на храносмилане, секрецията на ензими и храносмилателни сокове. При непълно смилане храносмилателната, имунната и нервната системи се подлагат на стрес, което намалява абсорбирането на важни хранителни вещества и отслабва защитните сили на детето (Palevsky, 2003).

Стомахът има важни функции в процеса на храносмилане като задържа храната от 4 до 6 часа. Неговият капацитет се повишава с възрастта на детето (Табл. 2).

Табл. 2. Развитие на обема на стомаха (ml), (MacGregor, 2008)

Развитие на обема на стомаха

Препоръчителните норми за прием на хранителни вещества при децата се определят индивидуално, в зависимост от тяхното развитие, пол, възраст и занимания. Поради завишените нужди на растящия детски организъм се приема, че децата трябва да набавят от 120% до 150% от референтните стойности за възрастни по отношение на енергия и протеин (Morrison Inc., 2013). Въпреки това, в научната литература препоръките за белтък/kg телесна маса (ТМ) на ден варират от 0.69 g/kg ТМ (Garlick, 2006), което е по-ниско от препоръчителните стойности при възрастни 0.8 g/kg ТМ (Rodriguez и колектив, 2009) и достигат до 2-4 g/kg ТМ (McArdle и колектив, 2015).

В авторитетен труд от голям колектив американски учени (2005) посветен на хранителните норми са посочени средни препоръчителни стойности на белтък от 0.76 g/kg телесна маса (ТМ) на ден за деца от 4 до 13 години (Garza и al., 2005). В изследване на Garlick свързано с белтъчните нужди на организма при новородени, деца и юноши се препоръчват подобни стойности: за 4-5 годишни деца - 0.69 g белтък/kg ТМ на ден; при 6-10 годишни – 0.74 g/kg ТМ на ден; за 11-15 годишни момичета - 0.71 g/kg ТМ на ден, а при момчетата 11-15 години – 0.73 g/kg ТМ на ден (Garlick, 2006). В наредба №23/2005 г. за физиологичните норми за хранене на населението в България, за деца от 3 до 14 годишна възраст се препоръчва 0.95 g/kg ТМ пълноценен белтък на ден (от животински произход – яйца, месо, пиле, риба, мляко) (Наредба №23, 2005).

Данни, публикувани от други автори, показват по-високи стойности на количеството приети на ден белтъци при деца: 2-3 g/kg ТМ (Атанасов, 2006), около 2-3 g/kg ТМ при 1-5 годишни деца (Рангелова и Петрова, 2011), 2.4 ± 1.1 g/kg ТМ при 4-8 годишни деца (Fulgoni, 2008), 2.0 ± 0.3 g/kg ТМ при 6-11 годишни деца (Alexy и колектив, 2005), 2-4 g/kg ТМ при бебета и деца в интензивен растеж (McArdle и колектив, 2015).

В национално проучване на хранителния прием в България (1998) са публикувани стойностите на консумиран белтък за отделните възрастови групи. При деца от предучилищната възраст (3-6 години) с градско местоживеене, средният дневен белтъчен прием е 46.2 ± 12.3 g/ден. В начално-училищната възраст белтъчният прием за групата с градско местоживеене е 55.6 ± 14.7 g/ден (Байкова и колектив, 1998). В Табл. 3 са показани подробни данни за дневния прием на белтъци и другите основните хранителни вещества при деца от 3 до 10 години по данни от Националното проучване на хранителния прием (1998).

Табл. 3. Дневен прием на основните хранителни вещества при деца, градско население (средна стойност ± стандартно отклонение) (Байкова и колектив, 1998)

Възраст (години) / Пол

3-6 години / Общо

7-10 години / Общо

Общ белтък (g/ден)

46.2 ± 12.3

55.6 ± 14.7

Общ белтък (Е%)

10.5

10.7

Животински белтък (% от общ белтък)

52.4

49.5

Въглехидрати (g)

228 ± 70

254 ± 72

Въглехидрати (E%)

52.2

49.1

Мазнини (g)

72.6 ± 21.6

92.4 ± 29.5

Мазнини (E%)

37.3

40.2

Средният дневен прием на мазнини за деца 3-6 години е 72.6 ± 21.6 g, а при деца 7-10 години са средно 92.4 ± 29.5 g общо за групата. Средният дневен прием на въглехидрати за деца 3-6 годишна възраст е 228 ± 70 g, което представлява 52.2% от общата енергия, получена от храната. Стойностите на дневния прием на въглехидрати за деца 7-10 години са средно 254 ± 72 g общо за групата (Табл. 3) (Байкова и колектив, 1998).

При децата, средният дневен препоръчителен прием на енергия зависи от тяхната възраст (Табл. 4).

Табл. 4. Препоръчителен дневен прием на енергия при деца (MacGregor, 2008)

Възраст:

Среден дневен прием на калории:

0-5 месеца

650

5-12 месеца

850

1-3 години

1,300

4-6 години

1,800

7-10 години

2,000

11-14 г. момчета

2,500

11-14 г. момичета

2,200

При деца над 11 годишна възраст, препоръчителният прием зависи също от техния пол като обикновено момчетата се нуждаят от повече калории в сравнение с момичетата. Друг фактор, от който зависи дневния калориен прием е свързан със състава и размера на тялото на детето, както и с нивото на физическа активност (MacGregor, 2008).

В наредба №23 от 2005 г. за физиологичните норми на населението в България са посочени средни енергийни потребности по пол, възраст и физическо натоварване (Табл. 5).

Табл. 5. Среден дневен енергиен прием при деца с ниска и умерена физическа активност (Наредба №23, 2005)

 

Момичета

Момчета

 

Възрастова група

Средни енергийни потребности при различна Физическа активност (kcal/24h)

 

ниска

умерена

ниска

умерена

3-7 години

1441

1607

1566

1769

7-10 години

1586

1779

1754

2000

10-14 години

1934

2181

2305

2648

Средните енергийни потребности са определени на базата на реалните ръст и телесна маса от национални проучвания, проведени през 1998 г. и 2004 г. За осигуряване на добро здраве се препоръчва умерена физическа активност (Наредба №23, 2005).

 

1.3.2. Особености на храненето при деца спортисти

От огромно значение за всички спортисти (деца и възрастни) е да обръщат специално внимание на храненето ако искат да постигнат по-добри спортни резултати и подобрят начина си на живот (Nisevich, 2008). Приетата храна преди, по време и след тренировка и състезание оказва влияние върху силата, изпълнението и възстановяването на спортистите. Подходяща и балансирана диета подпомага повтарящите се интензивни тренировки и намалява рискa от заболявания и контузии (International Olympic Committee, 2012).

Препоръчителният прием на хранителни вещества при деца и юноши, които се занимават с допълнителна двигателна дейност е различен от този на не-спортуващи.

Адекватният прием на протеини е важен фактор за деца спортисти от силовите спортове. Когато гликогеновите запаси са изчерпани, организмът увеличава използването на белтъци за енергия (Thompson, 1998). Прието е, че децата спортисти се нуждаят от повече протеини от препоръчителния прием за не-спортуващи, но направените проучвания по този въпрос, които са насочени към млади спортисти, са малко (Petrie и колектив, 2004).

В научната литература за белтъчен прием при спортисти са определени следните препоръчителни граници: 1.2 - 1.7 g белтък/кг ТМ на ден за мъже и жени - (Phillips и колектив, 2007, Rodriguez и колектив, 2009). Препоръчителната еднократна доза протеин при спортисти е 0.25 g белтък/kg ТМ или абсолютна стойност от 20-40 g, която трябва да бъде разпределена на приблизително равни интервали от 3-4 часа през целия ден. Според по-нови проучвания се предполага, че по-висок прием на белтък (> 3 g/kg TM на ден) може да има положителен ефект върху състава на тялото (например подпомага загубата на мастна тъкан и др.) при спортисти (Jager и колектив, 2017).

За изследвания прием на белтък при деца спортисти се срещат различни данни в литературата. В изследване на Cupisti и колектив средните стойности за белтък/kg ТМ при юноши спортисти и контролна група, които не практикуват спорт са приблизително еднакви (1.09 g/kg ТМ на ден срещу 1.13 g/kg ТМ на ден, p > 0.05), (Cupisti и колектив, 2002). Някои автори препоръчват между 1.0 - 1.5 g белтък/kg ТМ на ден при деца, които започват да се занимават със системни физически натоварвания, а при деца практикуващи спортове между 1.2 - 1.4 g белтък/kg ТМ на ден (Nevin-Folino, 2003, Nisevich, 2008). Dallas и колектив препоръчват ≥ 1.5 g белтък/kg ТМ на ден при гимнастички на състезателно ниво (Dallas и колектив, 2017). В други изследвания се срещат по-високи средни стойности: 1.6 g белтък/kg ТМ на ден при гимнастици (O’Connor, 2000), 2-3 g белтък/kg ТМ на ден за млади, състезаващи се гимнастици (Benardot и колектив, 1989) В наше предходно изследване на храненето при гимнастици получихме сходни средни стойности: 3.2 g белтък/kg ТМ на ден при 4-6 годишни гимнастици и 2.9 g белтък/kg ТМ на ден при 7-10 годишни гимнастици (Kolimechkov и колектив, 2016). Следователно треньорът и родителите трябва да са наясно с възможните увеличени нужди от протеин по време на периоди с бърз растеж и интензивно натоварване (Pikosky и колектив, 2002).

За деца спортисти се препоръчва следния допълнителен прием на въглехидрати като g/ден: за лека тренировка – 3-5 g/kg ТМ, за средна и тежка тренировка – 5-8 g/kg ТМ, 24-48 часа предсъстезателно зареждане – 8-9 g/kg ТМ, 2-3 часа преди състезание/тренировка – 1.7 g/kg ТМ (Nevin-Folino, 2003, Nisevich, 2008).

Делът на белтъци, мазнини и въглехидрати в общия енергоразход при деца и юноши гимнастици от различни изследвани контингенти е показан на Табл. 6.

Табл. 6. Съотношение на основните хранителни продукти в общия енергоразход при гимнастици, подредени по възраст [По Benardot (Benardot, 2014) с допълнения - *].

Средна възраст (год.), (n)

Енергиен прием
(kcal/24 h)

Белтъци (E %)

Мазнини (E %)

Въглехидрати (E %)

Литературен източник

5.8 ± 0.7
(n=12)

1503 ± 330

16.0

33.3

48.4

*(Kolimechkov и колектив, 2016)

8.4 ± 1.6
(n=26)

1831 ± 432

16.1

34.4

47.3

*(Kolimechkov и колектив, 2016)

9.2 ± 1.9
(n=29)

1238 ± 338

16.7

36.5

46.7

*(Karabudak и колектив, 2016)

9.4 ± 0.8

1651 ± 363

15.9

32.1

52.3

(Benardot и колектив, 1989)

10.1 ± 0.3
(n=12)

-

14.0

37.0

48.0

*(Filaire и Lac, 2002)

11.4 ± 0.9

1706 ± 421

15.0

32.5

52.7

(Benardot и колектив, 1989)

11.5 ± 0.5

1568

15.2

27.4

57.1

(Ersoy, 1991)

12.3 ± 1.7
(n=26)

1552 ± 509

15.3

36.0

47.7

(Reggiani и колектив, 1989)

14.8

1744

12.8

38.7

50.0

(Calabrese, 1985)

14.8 ± 1.2
(n=22)

1930 ± 455

15.0

32.0

52.0

(Lindholm и колектив, 1995)

15.2 ± 4.1

1923 ± 674

15.4

28.3

46.1

(Moffatt, 1984)

15.8 ± 0.9
(n=14)

1496 ± 415

18.6

16.4

64.9

(Benardot, 1996)

19.7 ± 0.2
(n=26)

1381 ± 109

15.5

31.1

52.1

(Kirchner и колектив, 1995)

Публикуваните данни показват, че прекалено много енергия при гимнастиците се получава от мазнините [> от препоръчителните 15-30% (WHO, 2003) при 10 изследвания] и твърде малко от въглехидратите [< от препоръчителните 55-75% (WHO, 2003) при 10 от 12-те проучвания, Табл. 6].

Делът на белтъците от общата енергия е в горната граница на препоръчителните 10-15% от СЗО или над нея при почти всички изследвания (Табл. 6). В изследване на Unnithan (2004) се предполага, че децата спортисти в сравнение с възрастни, са по-предразположени да използват свободните мастни киселини вместо въглехидратите като основен източник на енергия при извършване на спортна дейност. Отбелязва се значително повишаване на нивата на свободния глицерол в кръвта по време на продължителни упражнения (30-120 мин.) при деца в сравнение с възрастни. Дори при високо-интензивна тренировка се наблюдават по-високи нива на глицерол от тези на възрастните. Същите високи нива се упоменават и в по-ранен момент - по време на тренировката (Unnithan и Goulopoulou, 2004). Това дава добро обяснение на завишения дял мазнини от общата енергия при децата и юношите трениращи гимнастика (Табл. 6). Според Benardot (2014) обаче, тези гимнастици трябва да увеличат приема на сложните въглехидрати и намалят приема на мазнини, тъй като диети с високо съдържание на въглехидрати, умерено количество протеини, и ниско съдържание на мазнини осигурява най-добра комбинация, както за аеробни така и за анаеробни спортове (Benardot, 2014).

Поради важността на въглехидратите като енергоизточник за интензивната тренировка се препоръчва децата спортисти да приемат най-малко 50% от общия енергиен прием чрез въглехидрати. При високо интензивни тренировки се препоръчват 65-70% от енергията да бъде за сметка на въглехидратите. Препоръчват се 25-30% от общата дневна енергия да се набавят чрез мазнините и около 15% чрез белтъците (Petrie и колектив, 2004). В друг литературен източник, насочен към деца спортисти се препоръчва над 55% от дневния калориен прием да става за сметка на въглехидратите, тъй като те са предпочитано гориво за мускулите при спорт и физическа дейност (Nisevich, 2008).

Треньорите трябва да насърчават децата към балансирана здравословна диета, която включва подходящи количества от въглехидрати, мазнини и белтъци, както и витамини, минерали и достатъчно течности, за да се гарантира попълването на енергийните ресурси и ефективното функциониране на тялото. Характерно за децата, които практикуват спортна гимнастика е, че те не трябва да натрупват прекалено голяма маса, тъй като това може да снижи техните възможности. Наднорменото тегло довежда до влошаване на техниката на упражненията, както и увеличава риска от контузии поради прекомерното натоварване на конструкцията на тялото. Препоръчително за гимнастици е да увеличат своите енергийни запаси, чрез прием на въглехидрати или течности най-малко час и половина преди започване на тренировка или състезание. Течностите трябва да бъдат приемани в малки количества по време на тренировката, а енергийните запаси следва да се възстановят в рамките на първите два часа след натоварването. Въглехидратни храни и течности с висок гликемичен индекс трябва да се приемат веднага след тренировка за най-добър резултат при възстановяването на енергията в организма (British Gymnastics, 2005).

 

1.3.3. Методи за оценка на храненето

Оценката на храненето се базира на информация получена от антропометрични и биохимични данни, и информация за хранителния прием (Lennernas, 1998, Gibson, 1990, Попова, 2009).

Антропометрията е ключов метод за оценка на хранителния статус при деца и възрастни. Антропометрични данни, снети от новородени и деца, отразяват общия здравен статус и се използват за проследяване на растежа и развитието на детето във времето (NHNES, 2007). Често измервани показатели свързани с промяната в хранителния статус са: телесно тегло, ИТМ, обиколка на мишница и дебелина на кожни гънки (Попова, 2009). Тези и други антропометрични показатели са описани подробно по-долу в 1.4.1. Оценка на физическото развитие.

Количественото определяне на хранителния прием е неотменна част от хранителната оценка, като данните могат да бъдат събирани, чрез директно измерване на храната преди всяко хранене и остатъка на храна след него, или чрез оценка на консумираната храна според дневници на храненето или анкети (Lennernas, 1998). Много често се използват 3–7-дневни хранителни дневници, водени от изследваните лица (Попова, 2009). Друг широко използван начин за оценка на хранителния прием е прилагането на анкетни методи (въпросници) за честотата и/или количеството на приетата храна. Те се попълват от самите изследваните лица, а понякога от техни роднини или от членове на семейството им, което е често срещана практика при деца и много възрастни хора (Lennernas, 1998). Въпросниците предоставят ретроспективна информация относно приема на храна за по-дълъг период от време, който не е стриктно определен. Такива методи са най-подходящи за измерване на средната употреба на храни (понякога за оценка на приема на хранителни вещества) както на индивида, така и за групата (Gibson, 1990, Lennernas, 1998).

За точното определяне на енергийния баланс (отношение между приетата с храната енергия и изразходената енергия) е необходимо да се изчисли основната обмяна (BMR) и като се вземе предвид физическата активност да се предвидят дневните енергийни нужди на изследваните лица.

В практиката обикновено се измерва разхода на енергия в покой (REE), вместо основната обмяна (BMR). Разходът на енергията в покой не се различава с повече от 10% от основната обмяна (BMR) (Koletzko B. и колектив, 2005).

Съществуват различни методи за предвиждане на основната обмяна, чрез уравнения на базата на антропометрични параметри и възрастта. Най-често срещаните в литературата уравнения за изчисляване на BMR при деца и юноши са представени на Табл. 7.

Табл. 7. Уравнения за изчисляване на основната обмяна при деца (Blinman и Cook, 2011)

Harris-
Benedict
(kcal/24h)

Момчета

66.4730 + [5.0033 × височина (cm)] + [13.7516 × тегло (kg)] − [6.7550 × възраст (год.)]

Момичета

655.095 + [1.8496 × височина (cm)] + [9.5634 × тегло (kg)] − [4.6756 × възраст (год.)]

Schofield
(kcal/24h)

Момчета

3-10 год.

[19.59 × тегло (kg)] + [130.3 × височина (m)] + 414.9

10-18 год.

[16.25 × тегло (kg)] + [137.2 × височина (m)] + 515.5

Момичета

3-10 год.

[16.969 × тегло (kg)] + [161.8 × височина (m)] + 371.2

10-18 год.

[8.365 × тегло (kg)] + [465 × височина (m)] + 200.0

СЗО
(kcal/24h)

Момчета

3-10 год.

[22.7 × тегло (kg)] + 495

10-18 год.

[17.5 × тегло (kg)] + 651

Момичета

3-10 год.

[22.5 × тегло (kg)] + 499

10-18 год.

[12.2 × тегло (kg)] + 746

White
(kJ/24h)

17 × (години[мес.]) + (48 × тегло[kg]) + (292 × температура на тялото[°C]) − 9677

В научната литература се срещат препоръчителни коефициенти според нивото на физическа активност, чрез които се изчислява предвидените дневни енергийни нужди на изследваните лица. В изследване на енергийните нужди на 22 гимнастички на възраст от 13 до 16 години са изведени 2 коефициента според нивото на тренираност (1.5 и 2.0). Основната обмяна е умножена по коефициента на тренираност и е изчислен енергоразход от 25 kcal/kg/ден. При ниско активни гимнастички, основната обмяна се умножава по 1.5, а при високо активни по 2.0 (Filaire и Lac, 2002). В друг литературен източник коефициентите за ниво на физическа активност са в диапазона от 1.6 за ниско активни, 1.9 – активни до 2.5 – много активни (Garza и al., 2005). Често използвани в литературата са коефициентите за физическа активност на Harris-Benedict (1.2 – 1.9 в зависимост от седмичната честота на тренировките) (Harris и Benedict, 1919).

 

1.4. Физическо развитие, физическа годност и физическа активност

Физическото развитие е процес на изменение на морфологични признаци на организма на човека в продължение на неговия живот (Рачев и Матеева, 1998). Понякога сродни понятия като „физическа годност“, „физическо състояние“ и „физическа активност“, които имат пряка връзка със здравето и развитието на децата, биват използвани равнозначно в литературата по света, но е добре да се разграничи техния смисъл (Castillo-Garzon и колектив, 2006, Ortega и колектив, 2008, Plowman и Meredith, 2013).

Европейският съвет определя физическата годност като способността на човек да извършва ежедневни физически задачи без прекомерна умора и с достатъчен запас от енергия, който да използва при прекарване на свободното си време (Council of Europe, 1983). Според Американския колеж по спортна медицина, физическата годност представлява потенциала за физическата активност на човека (American College of Sports Medicine, 2014). Физическата годност дава представа за общата работоспособност на организма на човека въз основа на комплексно развитите на физическите качества и необходимите за тяхното проявление двигателни умения и навици (Рачев и Матеева, 1998). В българската научна литература като синоним на физическата годност, често се употребяват термините „физическа дееспособност“, „физическа кондиция“, „физическа работоспособност“ и други. В настоящия научен труд е предпочетен терминът „физическата годност“ поради фактът, че той е най-близък до използвания в международната научна литература термин „physical fitness“.

Физическата активност включва всяко движение на човешкото тяло, извършено от мускулно действие, при което се увеличава енергоразхода (Ortega и колектив, 2008, Plowman и Meredith, 2013, American College of Sports Medicine, 2014). След 1960 г. рязко нарастват научните изследвания върху връзката между физическата активност и здравето (American College of Sports Medicine, 2014). Физическата активност има съществена значение за здравословното състояние на човека като подобрява физическата годност и поддържа функциите на скелетно-мускулната система (Elliot и колектив, 2013). В българската научна литература като синоним на физическа активност, често се употребява терминът „двигателна активност“. В настоящия научен труд е предпочетен терминът „физическа активност“ единствено поради фактът, че той фонетично е по-близък до използвания в международната научна литература термин „physical activity“.

В теорията на физическото възпитание е възприето антропометричните данни (ръст, тегло, пропорции на отделните части на тялото), нивото на развитие на физическите качества (сила, бързина, издръжливост, гъвкавост, ловкост, координационно-двигателни способности) и здравословното състояние да определят физическото състояние на човека (Рачев и Матеева, 1998).

 

1.4.1. Оценка на физическото развитие

Антропометрията е универсално приложим метод за оценка на пропорциите, големината и състава на човешкото тяло. Растежът и размерите на тялото при децата отразяват цялостния здравен статус и благосъстояние, което позволява предвиждането на работоспособността, здравето и оцеляването на човешкия индивид (WHO, 1995). За получаване на точни резултати е от съществено значение да се спазват стриктно инструкциите за снемане на антропометрични данни (NHNES, 2007, Piwoz и Viteri, 1985).

След Втората световна война, връзката между човешкото тегло и сърдечно-съдовите заболявания е обект на епидемиологични проучвания. В следващите няколко десетилетия се увеличава експоненциално честотата на затлъстяване, при което Световната Здравна Организация (СЗО) определя проблема като глобална епидемия, която застрашава общественото здраве (Eknoyan, 2006).

Според СЗО, наднорменото тегло и затлъстяването са един от водещите рискови фактори по отношение на здравето на хората (WHO, 2009a). Затлъстяването по света се е увеличило почети два пъти от 1980 г. Изследване на СЗО показва, че 11% от мъжете и 15% от жените са били със затлъстяване през 2014 година, а около 43 милиона деца под 5 годишна възраст са били с наднормено тегло през 2013 година, което прави повече от 1 на 4 деца по света (WHO, 2014, WHO, 2015). Тревожна е и ситуацията в Европа, където една трета от децата са с наднормено тегло, а затлъстяването при децата и юношите се е повишило десет пъти повече от това през 70-те години (Branca и колектив, 2007).

Великобритания е с едни от най-високите честоти на затлъстяване, както в Европа, така и в развитите страни по света (Department of Health, 2011, National Obesity Observatory, 2009, Branca и колектив, 2007). Двадесет и три процента от 4-5 годишните и 33.3% от 10-11 годишните деца са с наднормено тегло или затлъстяване (Department of Health, 2011).

В България над 20% от децата имат наднормено тегло, като над 14 на сто от тях имат свръх тегло, а между 6 и 7% страдат от затлъстяване (Министерство на Земеделието и Храните, 2012).

Индекс на телесната маса (ИТМ)

Най-подходящият индекс за определяне на здравословно тегло се счита този на „Quetelet“, описан още през 1832 г. от Adolphe Quetelet (Eknoyan, 2007). Ancel Keys потвърждава валидността на индекса в своите изследвания и го преименува на индекс на телесната маса (ИТМ) през 1972 г. (Eknoyan, 2007, Bogin и Varela-Silva, 2012).

ИТМ представлява съотношението на телесното тегло, изразено в килограми спрямо ръста, изразен в метри и повдигнат на квадрат.

ИТМ (kg/m2) = Телесното тегло (kg) / Ръст (m)2

Днес ИТМ се използва масово за класифициране на теглото (поднормено < 18.5, нормално 18.5-24.9, наднормено 25-29.9 и затлъстяване > 30), но стойностите имат по-голямо значение, ако не се сравняват само с посочените нормативи, а с предишни стойности за същия индивид (Попова, 2009). Британското правителство приема ИТМ като средство за оценка на теглото на населението и насърчаване към здравословен начин на живот (Department of Health, 2011). Поддържането на здравословно тегло през целия живот на човека спомага за запазване на добро здраве и намалява риска от редица хронични заболявания (Петрова и колектив, 2008).

Оценка на ИТМ при деца

ИТМ се изчислява по същия начин за деца и възрастни, но критериите за класификация са различни, тъй като ИТМ при децата се променя значително с възрастта (Cole и колектив, 1995, Holford и Colson, 2008, Cole и колектив, 2000, Flegal и колектив, 2006). При новородено медианата (Ме) на ИТМ е 13 kg/m2 като се покачва на 17 kg/m2 при едногодишни деца, след което спада на 15.5 kg/m2 при шест годишни и достига 21 kg/m2 при двадесет годишни хора (Cole и колектив, 2000, Kuczmarski и колектив, 2002).

В периода 1997-2003 г. се реализира изследване на СЗО (Multicentre Growth Reference Study - MGRS), в което участват деца от 6 части на света: Южна Америка (Бразилия), Африка (Гана), Азия (Индия), Европа (Норвегия), Близкия Изток (Оман) и Северна Америка (САЩ) (WHO, 2006a). СЗО публикува референциите от изследването през 2006 г., базирани на ръст и тегло за съответната възраст и пол като ги допълва през 2007 г. с референции за кожни гънки на трицепс и лопатка, и обиколка на мишницата (WHO, 2009b).

Новите стандарти на СЗО представят нормалното физическо развитие при оптимални условия на околната среда и могат да се използват за оценка на растежа и развитието при деца от всички краища на света, независимо от тяхната етническа принадлежност, социално-икономически статус и начин на хранене (WHO, 2006b). До 2011 г. повече от 120 страни приемат новите стандарти на СЗО и ги прилагат в техните национални програми (de Onis и колектив, 2012). През 2007 г. референциите за деца и юноши от 5 до 19 г. (NCHS) също се обновяват от СЗО като новите криви са в съответствие със стандартите за деца от предучилищна възраст (MGRS), както и кривите за наднормено тегло и затлъстяване при 19 годишни (de Onis и колектив, 2007).

При класифицирането на различни показатели често се прилагат персентилните оценки. Те представляват процентното разпределение на вариационния ред и показват какъв процент от резултатите са по-малки или равни на дадена стойност. Например P70=20 означава, че 70% от резултатите са по-малки или равни на 20. Чрез персентилните оценки се степенува величината на даден показател и могат да бъдат сравнявани, както различни показатели в рамките на една изследвана група, така и еднакви показатели между различни изследвани групи. Персентилните оценки се използват и за разработване на нормативи. При оценяване на ръст, тегло и ИТМ при деца от 5 до 19 години, СЗО класифицира следните граници за персентилната оценка: наднормено тегло > + 1SD, затлъстяване > + 2SD, поднормено тегло < - 2SD, слаботелесни < - 3SD) за Z-оценка и (> 97 персентил – затлъстяване, 85-97 персентил – наднормено тегло, < 15 персентил – поднормено тегло, < 3 персентил – слаботелесни (WHO, 2007a).

Американският Център за контрол на заболяванията (Center for Disease Control, CDC) използва различни граници (> 95 персентил – затлъстяване, 85-95 персентил – наднормено тегло, < 5 персентил – поднормено тегло) (Nihiser и колектив, 2007). В предишни американски публикации се среща различна терминология за деца и юноши с персентилни оценки над 85 и 95 (85-95 персентил – риск от наднормено тегло, > 95 персентил – наднормено тегло) (Himes и Dietz, 1994), но в съвременните изследвания се използва терминът „затлъстяване“ (> 95 персентил) (Koplan и колектив, 2005) и се препоръчва терминът „наднормено тегло“ вместо „риск от наднормено тегло“ (85-95 персентил) (Krebs и колектив, 2007).

Класификацията на теглото при деца, юноши и възрастни, на базата на ИТМ според СЗО и CDC, е представен нагледно на Табл. 8.

Табл. 8. Класификацията на теглото на базата на ИТМ при деца и юноши според СЗО и CDC, както и при възрастни. Табл. е модифицирана по Nihiser (Nihiser и колектив, 2007).

Класификация на ИТМ

СЗО Z-оценки (перс. оценки) при деца

CDC перс. оценки  деца

ИТМ (кг/м2)
за възрастни

Поднормено тегло

< - 2SD (< 15)

< 5

< 18.5

Нормално
тегло

< 1 и > - 2SD (≥ 15 и < 85)

≥ 5 и < 85

≥ 18.5 и < 25

Наднормено тегло

≥ + 1SD (≥ 85 и < 97)

≥ 85 и < 95

≥ 25 и < 30

Затлъстяване

≥ + 2SD (≥ 97)

≥ 95

≥ 30

СЗО разработва софтуерни програми за проследяване на физическото развитие при деца и юноши като първата версия се публикува през 2006 г. заедно с новите стандарти. Софтуерът („WHO Anthro“ за деца до 5 години и „WHO Anthro Plus“ за деца над 5 години) дава възможност лесно да се изчисляват персентилните и Z-оценките за ръст, тегло и ИТМ спрямо възрастта и пола на изследваните деца според новите референтни стойности. През 2011 г. излиза най-новата версия 3.2.2 (Фиг. 4), която се използва в момента (WHO, 2011).

Софтуер на СЗО ("Anthro" и "AnthroPlus") за изчисляване на персентилните и Z-оценките за ръст, тегло и ИТМ при деца

Фиг. 4. Софтуер на СЗО ("Anthro" и "AnthroPlus") за изчисляване на персентилните и Z-оценките за ръст, тегло и ИТМ при деца (WHO, 2007a)

В изследване на Benardot (Benardot и Czerwinski, 1991) се посочва диапазон на ИТМ от 12.9 до 20.8 kg/м2 за елитни гимнастици и гимнастички на възраст от 7 до 10 години и 14.6 до 20 kg/м2 за елитни гимнастици и гимнастички на възраст от 11 до 14 години. Деца, трениращи гимнастика, имат по-нисък ИТМ спрямо не трениращите гимнастика (Jemni, 2011).

Въпреки, че ИТМ е най-популярния, лесно приложим и широко предпочитан антропометричен индекс (Pekar, 2011, Keys и колектив, 2014, Flegal и колектив, 2006), той не прави разлика между мастна и мускулна тъкан. Поради тази причина, някои автори посочват ИТМ като неподходящ метод за оценяване на теглото при висококвалифицирани атлети от силовите спортове, хора, подложени на много усилена физическа активност, както и фитнес любители (Bogin и Varela-Silva, 2012). Garn и колектив подчертават, че ИТМ е силно повлиян от частите на тялото като при индивиди с по-къси долни крайници се наблюдава увеличен ИТМ с почти 5 единици, а такива с по-тесни гръдни размери и удължени крайници, ИТМ е по-нисък (Garn и колектив, 1986). Препоръчва се ИТМ да бъде използван в комбинация с други антропометрични показатели за по-точна оценка на физическото развитие (Wilson и колектив, 2011).

Съотношение талия/височина (WHtR)

Един от показателите, които могат да се използват в комбинация с ИТМ е съотношението между талията и височината (WHtR). Показателят намира все повече приложение при оценяването на деца и юноши, тъй като за разлика от ИТМ, WHtR е слабо корелиран с възрастта, което намалява нуждата от използване на референтни стойности за пол и възраст (Taylor и колектив, 2011). Според изследвания, които сравняват двата антропометрични индекса, WHtR е по-лесен метод за използване от ИТМ и може по-добре да оцени сърдечно-съдовите рискове при деца (Savva и колектив, 2000) и юноши (Kahn и колектив, 2005). WHtR се препоръчва за използване при деца за откриване на риск от сърдечно-съдови заболявания (Hara и колектив, 2002) и оценява по-добре мастната тъкан в коремната област и сърдечно-съдовите рискове при юноши, което го прави обещаваща алтернатива на ИТМ (Brown и колектив, 2017). За оценка на резултатите от показателя WHtR са публикувани персентилни оценки за деца от Европа от 2 до 11 годишна възраст (Nagy и колектив, 2014), но предимно се използва границата от WHtR = 0.500, която лесно разграничава деца, юноши и възрастни в здравословен риск. За запазване на добро здраве, всеки индивид трябва да поддържа обиколката на талията си на по-малко от половината на височината си както по време на детството, така и в зряла възраст (Ashwell и Hsieh, 2005, McCarthy и Ashwell, 2006).

Други антропометрични показатели, които също се използват за оценка на състава на тялото при деца като кожни гънки, някои обиколки на тялото и техни производни показатели (мускулна площ на мишницата, процент телесни мазнини и др.) ще бъдат разгледани по-долу като отделен компонент на физическата годност.

 

1.4.2. Оценка на физическата годност

След средата на 50-те години от миналия век, физическата годност на деца и юноши се превръща в основна грижа на педагози, лекари и родители. Разработват се тестови батерии за оценка и сравнение на нивото на физическата годност при подрастващи, които се прилагат на регионално и национално равнище (Seefeldt и Vogel, 1989). Физическата годност е съществен фактор на здравния статус на децата и юношите (Ortega и колектив, 2008, Ruiz и колектив, 2010, Ganley и колектив, 2011, Cvejic и колектив, 2013, Kolimechkov, 2017), а някои автори установяват и позитивна корелация между нивата на физическа годност и успеха на децата в училище (Chomitz и колектив, 2009, Huang и колектив, 2015, Fonseca Del Pozo и колектив, 2017).

Компоненти на физическата годност

Компонентите на физическата годност са разделени и описани в литературата по различни начини като все още няма единодушие по въпроса. (Cvejic и колектив, 2013, Plowman и Meredith, 2013). Въпреки различните дефиниции, всички автори разглеждат физическата годност като многомерна структура от няколко различни компоненти (Plowman и Meredith, 2013). Така например, в някои европейски изследвания се предлагат следните основни компоненти: състав на тялото, аеробни възможности, мускулно-скелетна система и двигателни умения (координация, бързина и контрол) (ALPHA, 2009, Ruiz и колектив, 2010, Secchi и колектив, 2014, Ruiz и колектив, 2009, Artero и колектив, 2011). Американският колеж по спортна медицина разглежда пет компонента: състав на тялото, аеробни възможности, мускулна сила, мускулна издръжливост и гъвкавост (American College of Sports Medicine, 2014). Други автори приемат само компонентите: състав на тялото, аеробни възможности, мускулна сила и гъвкавост (Castillo-Garzon и колектив, 2006) или състав на тялото, аеробни възможности, мускулно-скелетен компонент и гъвкавост (IOM (Institute of Medicine), 2012).

Могат да се обобщят три основни компонента: състав на тялото, аеробни възможности (издръжливост) и компонент включващ някои двигателни качества - сила, бързина, гъвкавост, координация и ловкост.

Състав на тялото

Съставът на тялото представлява относителния дял на основните тъкани (костна, мускулна и мастна) като най-разпространено е измерването на мастната тъкан в проценти (%МТ) (American College of Sports Medicine, 2014). За оценката на този компонент на физическата годност се определя количеството телесни мазнини, мускулната маса, както и някои антропометрични индекси като ИТМ и WHtR, които бяха разгледани по-горе при оценяването на физическото развитие. Съставът на тялото е съществен показател по отношение на здравето на децата и практикуването на определени спортове. Повишената мастна тъкан над препоръчителните стойности излага човек на повишен риск от сърдечно-съдови заболявания, диабет и др. (Cvejic и колектив, 2013).

Телесните мазнини и постната телесна маса на човека биват определяни по 2 основни подхода. Първият измерва състава на тялото директно чрез химичен анализ. Вторият оценява състава на тялото индиректно, чрез хидростатично претегляне или чрез измерване на обиколки или кожни гънки. Докато директният подход определя основите на индиректните подходи и е полезен при изследвания при животни и анализ на човешки трупове, то изследването чрез индиректни методи позволява на учените да оценят с приблизителна точност състава на тялото при живи хора (McArdle и Katch, 1988).

Въпреки, че има много данни от директни проучвания на състава на тялото при различни видове животни, химичните техники за анализирането на телесните мазнини при хората са приложени при сравнително малко на брой изследвания. Подобни изследвания отнемат време и са трудни за изпълнение, тъй като изискват високоспециализирано лабораторно оборудване и включват различни етични и правни проблеми при изследването на трупове с научна цел. Данни от изследвания върху животни и ограничен брой човешки трупове показват, че теглото на сухата костна маса е забележително постоянна, дори когато са налице големи разлики в процента на телесните мазнини. Съдържанието на мазнините варира значително, докато това на костната маса и постната телесна маса остава относително неизменимо. Неизменимостта на тези тъкани позволяват на изследователите да разработят математически уравнения, които определят телесните мазнини и постната телесна маса в проценти. Това е от огромно значение, тъй като директният метод за определяне на телесни мазнини при трупове, който има сравнително теоретично значение, не може да бъде приложен при живи организми (McArdle и Katch, 1988).

Основен индиректен метод за оценка на състава на тялото е Архимедовият принцип, който се прилага чрез хидростатично претегляне. Чрез този метод, процентът телесни мазнини се изчислява от съотношението между телесното тегло и обема на тялото. Хидростатичното претегляне е един от най-точните индиректни методи за определяне на количеството мастна тъкан, но тъй като нужното оборудване не е трудно достъпно, са въведени алтернативни методи. Такива методи включват измерването на обиколки, диаметри или кожни гънки (McArdle и Katch, 1988).

През годините са предлагат различни уравнения за изчисляване на процента мастна тъкан (%МТ) чрез измерване на кожни гънки с калипер. Често използван метод за изчислени на %МТ са уравненията разработени от Slaughter, които са базирани само на 2 кожни гънки (Sum – сборът от трицепс и лопатка). Те са разработени специално за деца и юноши, и са широко използвани в Европа и Америка (Slaughter и колектив, 1988, Heyward и Stolarczyk, 1996).

Williams и колектив (1992) измерват кожни гънки трицепс и лопатка при 3320 деца и юноши на възраст от 5 до 18 г. и определят, че момичета с 30 или повече %МТ, както и момчета с 25 или повече %МТ имат повишен риск за здравето си (Williams и колектив, 1992). Тази класификация предоставя друг начин за оценка на повишеното тегло при деца като алтернатива на персентилните оценки на ИТМ (Dehghan и колектив, 2005).

Разпространен метод за оценка на мускулната маса при деца и възрастни е определянето на мускулната площ на мишницата (Upper Arm Muscle Area - UAMA). При изчислението на този параметър са необходими само обиколката на мишницата и кожна гънка на трицепс (Boye и колектив, 2002).

UAMA = [обиколка на мишница (см) - (π x гънка трицепс(мм))]2/4π

Съществуват и нови индиректни методи, които дават възможност на изследователите да съберат ценна информация относно състава на тялото на човека. Един от тези методи използва ултразвукова технология, за да измери мастна и мускулна тъкан в различни части от тялото. Втори метод използва рентгенови лъчи за да отчете точно %МТ. Трети метод включва компютърно томографско сканиране като създава изображения на разпределението на мазнините в тялото. Четвърти метод включва биоелектричен импеданс, при който се измерва съпротивлението на тялото на човек при преминаване на слаб електрически ток с последващо пресмятане на мастната тъкан в проценти. Въпреки, че този метод набира популярност в много фитнес и спа центрове, неговата валидност и точност се подкрепя от малко доказателства (McArdle и Katch, 1988).

Състава на тялото при деца и юноши, трениращи гимнастика, показва по-ниски стойности за ръст, тегло, %МТ и ИТМ спрямо не трениращите гимнастика (Jemni, 2011). В изследване на елитни гимнастици и гимнастички се посочва %МТ от 5.1 до 16.7% за 7-10 годишни и от 6 до 15.1% за 11-14 годишни (Benardot и Czerwinski, 1991). На Табл. 9 са показани антропометричните параметри ръст и тегло, и процентът телесни мазнини (%МТ) при различни контингенти от деца и юноши трениращи гимнастика (Benardot, 2014).

Табл. 9. Ръст, тегло и %МТ при деца и юноши трениращи гимнастика (средна стойност ± стандартно отклонение) [по Benardot (Benardot, 2014) с допълнения - *]

Средна възраст (год) и брой (n)

Ръст (cm)

Тегло (kg)

% ТМ

Метод на измерване на % ТМ

Автор

7.6 (13)

126.3 ± 1.2

25.5 ± 0.8

12.5 ± 0.8

кожни гънки

*(Kolimechkov и колектив, 2016)

8.7 (13)

131.8 ± 3.8

30.9 ± 3.2

17.4 ± 1.8

кожни гънки

*(Kolimechkov и колектив, 2016)

9.1 (100)+

131.1 ± 6.6

27.3 ± 4.1

8.6 ± 2.0

кожни гънки

(Benardot и Czerwinski, 1991)

9.4 (51) +

134.9

30.6

9.3

кожни гънки

(Benardot и колектив, 1989)

11.3 (46) +

141.0 ± 6.9

32.8 ± 4.9

9.2 ± 1.9

кожни гънки

(Benardot и Czerwinski, 1991)

11.5 (19) +

142.0 ± 2.8

31.6 ± 1.5

21.5

кожни гънки

(Ersoy, 1991)

12.3 (26)

145.8 ± 8.5

37.9 ± 6.9

15.0 ±3.5

биоелектр. импеданс

(Reggiani и колектив, 1989)

12.3 (22) +

142.0 ± 1.3

33.2 ± 1.0

14.9 ± 0.7

кожни гънки

(Theintz и колектив, 1993)

13.3 (20) +

148.0 ± 9.6

39.9 ± 7.9

10.9 ± 3.2

хидростат. претегляне

(Bale и колектив, 1996)

14.8 (20)

152.0

43.5

-

-

(Calabrese, 1985)

14.8 (22) +

158.0

46.8

13.2

кожни гънки

(Lindholm и колектив, 1995)

15.2 (13)

161.1 ± 3.8

50.4 ± 6.5

13.1 ± 5.1

хидростат. претегляне

(Moffatt, 1984)

15.8 (22) +

153.3 ± 5.9

46.9 ± 6.1

11.3 ± 3.7

„x-ray“ лъчи

(Benardot, 1996)

„+ “ - висококвалифицирани (елитни) гимнастички и гимнастици

Резултатите от различните проучвания показват равномерно повишаване на ръста и теглото с възрастта на гимнастиците и приблизително еднакъв %МТ (средни стойности от 10-20%) като тези параметри се поддържат ниски през годините. Изследване на Benardot & Czerwinski (1991) показва, че ръстът и теглото при млади висококвалифицирани гимнастички са оценени в 25-тия персентил спрямо възрастта им, а мускулната площ на мишницата е оценена в 75-тия персентил (Benardot и Czerwinski, 1991). Това показва, че продължителните занимания с гимнастика водят до по-висока мускулна маса на единица тегло.

Аеробни възможности

Аеробните възможности отразяват способността на сърдечно-съдовата система да доставя адекватно количество кислород за работещата мускулатура при продължителни физически натоварвания (American College of Sports Medicine, 2014) и се разглеждат като един от най-важните компоненти на физическата годност свързан със здравето на децата и юношите (Cvejic и колектив, 2013). За оценка на този компонент се измерва максималната кислородна консумация (VO2max), която дава информация за количеството кислород, използван от организма по време на физически натоварвания (Heyward, 2006, Ganley и колектив, 2011).

Максималната кислородна консумация при деца може прецизно да се изчисли в лабораторни условия на бягаща пътека или велоергометър (Heyward, 2006), но това отнема много време (около 30 минути за изследването само на едно лице) и изисква скъпо оборудване и квалифицирани техници. Поради тази причина, директното измерване на VO2max не е подходящо за използване в училища или спортни клубове, където трябва да се тества голям брой хора (Plowman и Meredith, 2013). Вместо това се използват различни теренните тестове като: 20 метровото совалково бягане с нарастваща скорост до отказ, 1.5 мили бягане/ходене тест и 1600 m бягане. Резултатите се отчитат като брой завършени отсечки в совалковото бягане или продължителност на теста, но с цел сравнение на данните от различни тестове, те се оценяват и като предвидена или изчислена максимална кислородна консумация (VO2max) (Ruiz и колектив, 2009). Теренните тестове са лесни за провеждане, включват минимално оборудване, имат ниска цена и могат да се прилагат едновременно на повече изследвани лица (Romero и колектив, 2010).

Един от най-широко използваните теренни тестове за измерване на аеробните възможности при деца и юноши е 20 метровото совалково бягане с нарастваща скорост до отказ (бийп-тест) (Tomkinson и колектив, 2003, Tomkinson и Olds, 2007, Lang и колектив, 2016, Tomkinson и колектив, 2016). Тестът довежда до максимални усилия при деца и юноши, а резултатите от него дават валидна оценка на аеробните възможности (Voss и Sandercock, 2009). Бийп-тестът е включен в много от батериите за оценка на физическата годност при деца и юноши: “Eurofit“ (Council of Europe, 1987), „Alpha-fit“ (ALPHA, 2009), „FitnessGram“ (Plowman и Meredith, 2013), „PREFIT“ (Ortega и колектив, 2015), и „ASSO-FTB“ (Bianco и колектив, 2015). Тестът е описан за първи път от Luc Léger (Leger и колектив, 1984) с оригинален едноминутен протокол, при който началната скорост е 8.5 km/h и нараства с 0.5 km/h на всяка минута. Разработени са и други варианти на теста, при които началната скорост е 8.0 km/h с прогресивно нарастване на скоростта на всяка 1 или 2 минутни, но въпреки това се препоръчва оригиналният протокол (Tomkinson и колектив, 2003). По време на теста децата бягат между две линии, които са на разстояние от 20 метра. С помощта на аудио сигнали в определен интервал от време се поддържа еднаква скорост на придвижване. Тестът приключва, когато изследваното лице не успее да достигне маркировката едновременно с аудио сигналите в два последователни случая, когато е на повече от 2 метра разстояние от маркировката по време на сигнала, или когато детето спре да бяга поради натрупана умора (ALPHA, 2009).

Съществуват различни уравнения, с помощта на които се изчислява предвидената максимална кислородна консумация при използването на бийп-теста. Тези уравнения се различават по своята валидност и могат да доведат до различни оценки на VO2max (Tomkinson и колектив, 2016). В нормативните проучвания, които са предоставили съвременните международни референтни стойности (Miguel-Etayo и колектив, 2014, Tomkinson и колектив, 2016), основно се прилага уравнението на Luc Léger (Leger и колектив, 1988).

Референтни стойности на VO2max, специфични за пола и възрастта на деца от Европа (6.0 – 9.9 години) при бийп-теста, са публикувани за първи път през 2014 г. (Miguel-Etayo и колектив, 2014), допълнени с норми за юноши (12.5 до 17.5 години) (Ortega и колектив, 2011). За изготвянето на пълен набор от нормативи за VO2max при деца и юноши от Европа е нужно да се установят липсващите референтни стойности между 9.9 и 12.4 годишна възраст. През 2016 г. са публикувани международни норми на базата на резултатите от бийп-теста на над 1 милион деца и юноши (9 – 18 годишна възраст) от над 50 държави в цял свят (Tomkinson и колектив, 2016), но липсват референтни стойности за по-малките деца, което създава трудност за оценяването на отделните възрастови групи по единни нормативи.

Максималната кислородна консумация се влияе от различни фактори като пол, възраст, ниво на тренираност и състав на тялото. Средната стойност на VO2max при не трениращи жени е около 39 ml/kg/min, а при не трениращи мъже е около 43 ml/kg/min, докато при атлети от спортовете за издръжливост стойностите за VO2max могат да достигнат близо два пъти повече от тези на не трениращите (бягане на средни и дълги разстояния и колоездене – около 75-80 ml/kg/min за мъже и около 60 ml/kg/min за жени, гребане – около 60 ml/kg/min за мъже, плуване – около 55 ml/kg/min за жени) (McArdle и колектив, 2015).

Средните стойности на VO2max при момчета са около 52 ml/kg/min и остават на това ниво от 6 до 16 годишна възраст, докато при момичетата е характерно постепенно понижаване на този показател, от 52 ml/kg/min при 6 годишни до 40 ml/kg/min при 16 годишни девойки. Тези разлики се дължат на по-голямото количество телесни мазнини натрупани през пубертета при момичетата (McArdle и колектив, 2015).

Средната стойност на VO2max, специфична за трениращите гимнастика е около 50 ml/kg/min (Jemni, 2011), въпреки че литературата се срещат и по-високи стойности (61.8 ml/kg/min) за елитни американски гимнастички (Noble, 1975). На Табл. 10 са представени резултатите за VO2max при различни контингенти гимнастици. Jemni (2011) отбелязва, че за последните 50 години не се наблюдава промяна на стойностите на VO2max при трениращите гимнастика, въпреки че сложността на изпълняваните упражнения в този спорт е значително по висока от тази през миналия век (Jemni, 2011).

Табл. 10. Средни стойности на VO2max (ml/kg/min) ± стандартно отклонение при различни контингенти от висококвалифицирани (елитни) и нискоквалифицирани гимнастици, таблица по Jemni (Jemni, 2011)

 

Автор и година на изследване

n

Елитни (да/не)

Възраст (год)

VO2max ml/kg/min

Женски пол

(Sprynarova и Parizkova, 1969)

-

не

-

42.5 ± 3.7

(Noble, 1975)

3

да

16-22

61.8 ± 8.0

(Montgomery и Beaudin, 1982)

29

не

11-13

50.0 ± 0.9

Elbaek, 1993

19

да

20.1 ± 1.7

50.4 ± 2.9

Мъжки пол

Bergh, 1980

-

да

-

51.0

(Barantsev, 1985)

-

не

12-13

53.2 ± 6.3

14-15

50.9 ± 6.2

17-25

47.2 ± 6.7

(Goswami и Gupta, 1998)

5

не

24.2 ± 3.1

49.6 ± 4.9

Lechevalier, 1999

9

да

17-21

53.1 ± 3.2

(Jemni и колектив, 2006)

12

да

18.5 ± 1.0

49.5 ± 5.5

33.4 ± 4.8*

9

не

22.7 ± 2.0

48.6 ± 4.6

34.4 ± 4.6*

* - VO2max при натоварване на горната половина на тялото с ръчен ергометър

Barantsev (1985) установява, че VO2max при трениращите гимнастика се понижава от 53.2 ± 6.3 ml/kg/min при 12 годишни юноши до 47.2 ± 6.7 ml/kg/min при 25 годишни мъже (Barantsev, 1985). Според Jemni (2011), това занижаване на VO2max при гимнастиците, което не се наблюдава преди пубертетна възраст, е свързано и с по-голямата интензивност на силовите тренировки нужни за овладяването на сложните технически упражнения от съчетанията на мъжете гимнастици (Jemni, 2011).

Табл. 10 показва, че стойностите на VO2max при висококвалифицирани (елитни) и нискоквалифицирани гимнастици и гимнастички са средно около 50 ml/kg/min. Изследване на Jemni (2006) показва, че няма статистически разлики между елитни и нискоквалифицирани гимнастици, въпреки повишения обем на тренировки при елитните гимнастици (27-34 часа срещу 4-12 часа тренировки седмично) (Jemni и колектив, 2006). По принцип, елитните спортисти се очаква да покажат по-високи стойности на аеробните възможности поради по-големи по обем и интензивност тренировки, но за разлика от плувци, бегачи и колоездачи, VO2max на гимнастиците не е пряко свързан с тези параметри на тренировката (Jemni, 2011).

Публикуваните резултати на VO2max при натоварване на горната половина на тялото (чрез ръчен ергометър) при гимнастици са около две трети (около 35 ml/kg/min) от тези изчислени на бягаща пътека (Табл. 10). Според Jemni (2011), тези стойности са доста високи поради фактът, че гимнастическите упражнения върху четири от шестте уреда при мъжете (кон с гривни, халки, успоредка и висилка) натоварват предимно горната половина на тялото (Jemni, 2011).

Двигателни качества

Те отразяват предимно развитието на костно-мускулната и нервната системи.

Мускулната сила може да се срещне и като самостоятелен компонент на физическата годност свързана със здравето на подрастващите. При добро развитие на този компонент се наблюдава подобрена стойка на тялото, намален риск от мускулни контузии, по-добра костна плътност (намален риск от остеопороза), повишен метаболизъм в покой (по-добър контрол на теглото) (American College of Sports Medicine, 2014).

При тестиране на мускулната сила имат значение големината и броя на участващите мускули, количеството активирани мускулните влакна и координацията на мускулните групи участващи в движението, което прави този компонент труден за измерване само с един тест (Ortega и колектив, 2008). Въпреки това, най-често използваният тест е измерването на силата на хвата чрез ръчен динамометър (Ortega и колектив, 2008, American College of Sports Medicine, 2014), особено при деца и юноши (Council of Europe, 1987, Ruiz и колектив, 2006a, ALPHA, 2009).

Силата на хвата се повишава постепенно при децата и юношите с нарастване на тяхната възраст (Yim и колектив, 2003, Ploegmakers и колектив, 2013, McQuiddy и колектив, 2015, Omar и колектив, 2015, Omar и колектив, 2017). Според някои автори момчетата показват отличително по-високи стойности от момичетата във всички възрасти (Yim и колектив, 2003, Molenaar и колектив, 2010, Ploegmakers и колектив, 2013), а според данните на други изследователи, мъжкият пол превъзхожда в резултатите чак след 10 годишна възраст (Hager-Ross и Rosblad, 2002, Omar и колектив, 2017).

Силата на хвата се влияе и от други фактори като позицията на рамото, лакътя, китката (Su и колектив, 1994, Parvatikar и Mukkannavar, 2009), предмишницата (Richards и колектив, 1996), тялото (Watanabe и колектив, 2005, El-Sais и Mohammad, 2014), както и от ширината на ръкохватките на динамометъра и обхвата на ръката (Harkonen и колектив, 1993, Ruiz-Ruiz и колектив, 2002, Ruiz и колектив, 2006b, Espana-Romero и колектив, 2008, Ortega и колектив, 2008). В проучената литература се срещат противоречиви данни относно препоръчителното положение на лакътната става при измерване силата на хвата (Mathiowetz и колектив, 1985, Balogun и колектив, 1991, Kuzala и Vargo, 1992, Desrosiers и колектив, 1995, Oxford, 2000). Американската организация на мануалните терапевти (American Society of Hand Therapists) препоръчва лакътната става да е сгъната на 90º(Fess и Moran, 1981), докато Американският център за контрол на заболяванията подкрепя измерването на силата на хвата с обтегнат лакът (NHANES, 2013). Други изследователи посочват сгъване в лакътя на 135º за постигане на максимален резултат от динамометричния тест (Kattel и колектив, 1996). Повечето проучвания относно влиянието на позицията на лакътната става върху резултата от теста за сила на хвата са проведени с възрастни (Kuzala и Vargo, 1992, Oxford, 2000), юноши (Espana-Romero и колектив, 2010) или с хора над 60 годишна възраст (Desrosiers и колектив, 1995), но изследванията върху деца са рядкост.

При измерване на силата на хвата се използват различни видове динамометри като най-често изследователите посочват моделите Jamar, TKK и DynX, поради тяхната висока надеждност и валидност, които са описани в няколко проучвания (Peolsson и колектив, 2001, Shechtman и колектив, 2005, van den Beld и колектив, 2006, Cadenas-Sanchez и колектив, 2016b). От трите посочени динамометъра, електронният TKK показва най-ниска системна грешка (0.49 kg) и най-високо ниво на надеждност със системна грешка от само 0.02 kg при измерване на силата на хвата при юноши (Espana-Romero и колектив, 2010). Същият динамометър е препоръчван за използване при тестиране на силата на хвата при деца и юноши (ALPHA, 2009), тъй като за него са разработени формули за определяне на оптималното индивидуално разстояние между ръкохватките му (обхватът на захващане, при който тестираният показва най-висок резултат) за деца от 6 до 12 годишна възраст (Espana-Romero и колектив, 2008) и юноши между 13 и 18 години (Ruiz и колектив, 2006b).

Espana-Romero и колектив (2010) изследват влиянието на позицията на лакътя върху силата на хвата при 66 юноши (между 12 и 16 годишна възраст) чрез три различни динамометъра (хидравличен динамометър Jamar, електронен динамометър TKK и електронен динамометър DynX). Данните показват, че юношите дават по-високи средни резултати, когато тестът е изпълняван с обтегнат лакът независимо от вида динамометър, но статистически достоверни са само резултатите от тестирането с TKK: 25.2 ± 6.2 срещу 21.7 ± 6.3 за дясна ръка, и 24.4 ± 6.0 21.7 ± 5.9 за лява ръка (Espana-Romero и колектив, 2010) В наше предходно проучване беше тестирана силата на хвата на 60 деца (30 момичета и 30 момчета на възраст между 6 и 11 години) със свит на 90º и с обтегнат лакът, чрез два различни динамометъра (дигитален динамометър TKK и електронен динамометър DynX). Данните показаха, че когато тестът беше изпълнен с обтегната ръка, децата дават по-високи средни резултати независимо от вида динамоматър:14.58 ± 3.04 kg срещу 12.97 ± 2.99 kg, p < 0.001 за дясна ръка, и 14.25 ± 3.05 kg срещу 12.61 ± 2.99 kg, p < 0.001 за лява ръка с TKK динамометър; 13.84 ± 3.22 kg срещу 13.35 ± 3.01 kg, p = 0.035 за лява ръка, и 13.35 ± 2.95 kg срещу 12.77 ± 2.96 kg, p = 0.003 за дясна ръка с DynX динамометър (Kolimechkov и колектив, 2017a).

Други често срещани тестове за оценка на силата са: скок дължина от място с два крака, вис със свити ръце и коремни преси.

Гъвкавостта е способността на индивида да извършва движения с голяма амплитуда (American College of Sports Medicine, 2014, Plowman и Meredith, 2013) и понякога се разглежда като отделен компонент на физическата годност свързана със здравето. Ниска подвижност в поясната област и ставите в детска възраст може да допринесе за развитието на болки в кръста, което е често срещано заболяване в зряла възраст. Ниското ниво на гъвкавост намалява оптималното извършване на физически упражнения и всекидневна работа.

Най-често срещани тестове за оценка на гъвкавостта са: наклон от седеж и тест за гъвкавост в раменните стави.

Гъвкавостта и мускулната сила често биват обединявани в един мускулно-скелетен компонент (ALPHA, 2009, Ruiz и колектив, 2010, Secchi и колектив, 2014, Ruiz и колектив, 2009, Artero и колектив, 2011).

Двигателните умения се разглеждат в литературата като комбинация от физическите качества бързина, баланс и ловкост. Този компонент има връзка с изпълнението на двигателни умения от даден вид спорт (Plowman и Meredith, 2013, Ortega и колектив, 2015). Често използвани тестове за оценка на тези качества при деца и юноши са: 50 m бягане, тест за равновесие “Фламинго“ и совалково бягане 4х10 m (Ruiz и колектив, 2009).

За оценка на резултатите от споменатите по-горе тестове се използват референтни таблици по пол и възраст, с помощта на които се изчисляват персентилни оценки за всяко дете. Подобно на ситуацията при оценяването на максималната кислородна консумация, и тук се срещат липсващи нормативни стойности за деца и юноши от Европа на възраст между 9.9 и 12.4 г., което затруднява оценяването им (Miguel-Etayo и колектив, 2014).

Батерии за оценка на физическата годност

Физическата годност може да се измери прецизно чрез лабораторни методи, за които се използва сложна апаратура, нужда от квалифициран персонал, имат висока цена и изискват много време. Поради тези причини, лабораторните тестове рядко се използват при големи групи от хора.

Батерии от теренни тестове (field-based tests) са предпочитани методи, при който може да се обхванат голям брой хора, за кратко време, с минимално оборудване и ниски разходи (Romero и колектив, 2010). Тестовите батерии от теренни тестове са масово използвани за изследване на годността при деца и юноши.

На базата на описаните по-горе тестове за оценка на компоненти на физическата годност, свързана със здравето, са разработени и съвременните тестови батерии. До момента се използват повече от 15 тестови батерии (Табл. 11) по целия свят за оценка на физическата годност при деца и юноши (Castro-Pinero. J. и колектив, 2009, Cvejic и колектив, 2013, Ruiz и колектив, 2010).

Табл. 11. Тестови батерии за оценка на физическата годност при деца и юноши [По Castro-Piñero (Castro-Pinero. J. и колектив, 2009) с допълнения - *].

Възраст (г)

Акроним

Организация / Батерия

Регион / Година*

3-5

PREFIT*

The PREFIT Battery for assessing FITness in PREschool children (Ortega и колектив, 2015)

Европа
2015 г.

5-17

FITNESSGRAM

The Cooper Institute

САЩ
1982 г.

5-17

NYPFP

National Youth Physical Program. The United States Marines Youth Foundation

САЩ
1967 г.

5-18

HRFT

Health-Related Fitness Test, American Association for Health, Physical Education, and Recreation (AAHPER)

САЩ
1980 г

5-18

Physical Best

American Association for Health, Physical Education, and Recreation (AAHPER)

САЩ
1988 г

6-12

NZFT

New Zealand Fitness Test. Rusell/Department of Education

Нова Зеландия

6-17

AAUTB

Amateur Athletic Union Test Battery. Chrysler Foundation / Amateur Athletic Union

САЩ
1988 г

6-17

PCPF

President’s Challenge: Physical Fitness. The President’s Council on Physical Fitness and Sports/American Association for Health, Physical Education, and Recreation (AAHPER)

САЩ
1986 г

6-17

PFAAT*

Physical Fitness and Athletic Ability Test (Japan) (Shingo и Takeo, 2002)

Япония
1964 г

6-17

YMCA YFT

YMCA Youth Fitness Test

САЩ
1989 г

6-18

ALPHA-FIT*

The ALPHA (Assessing Levels of Physical Activity and Fitness) Project (ALPHA, 2009)

Европа
2009 г.

6-18

EUROFIT

Council of Europe Committee for the Development of Sport

Европа
1983 г.

7-69

CAHPER-FPT II

Fitness Performance Test II. Canadian Association for Health, Physical Education and Recreation (CAHPER)

Канада
1980 г.

9-18

AFEA

Australian Fitness Education Award. The Australian Council for Health, Education and Recreation, ACHER

Австралия

9-19

IPFT

International Physical Fitness Test (United States Sports Academic / General Organization of Youth and Sport of Bahrain)

Близкия изток
1977 г.

9-19+

NFTP-PRC

National Fitness Test Program in the Popular Republic China (China’s National Sport and Physical Education Committee)

Китай

12-24

NAPFA*

Singapore National Physical Fitness Award/Assessment (Schmidt, 1995)

Сингапур
1982 г.

13-17

ASSO-FTB*

Adolescents and Surveillance System for the Obesity prevention – Fitness Test Battery (Bianco и колектив, 2015)

Европа
2015 г.

15-69

CPAFLA

The Canadian Physical Activity, Fitness & Lifestyle Approach (Canadian Society for Exercise Physiology)

Канада

 

 

По-голяма част от тестовите батерии имат регионално или национално значение. Въз основа на проучената литература, най-използваните тестови батерии в международен мащаб и следователно представляващи най-широк интерес са “Eurofit“, „FitnessGram“ и „Alpha-fit“ (Kolimechkov, 2017). Компонентите и тестовете на тези батерии са представени в Табл. 12.

Табл. 12. Компоненти и тестове включени в батериите за оценка на физическата годност при деца и юноши „Eurofit“, „FitnessGram“ и „Alpha-fit“.

Компонент

„Eurofit“

„FitnessGram“

„Alpha-fit“

Състав на тялото

- Ръст, тегло, ИТМ, кожни гънки, % МТ

- Ръст, тегло, ИТМ, кожни гънки, % МТ
- Биоелектричен импеданс анализ

- Ръст, тегло, ИТМ, обиколка на талията, кожни гънки, % МТ

Аеробни възможности

- Прогресивен аеробен тест (Бийп-тест)
- PWC 170

- Прогресивен аеробен тест (Бийп-тест)
- 1 миля бягане/ходене
- 1 миля ходене

- Прогресивен аеробен тест (Бийп-тест)

Мускулна сила и издръжливост

- Сила на хвата
- Скок дължина от място
- Вис със свити ръце
- Коремни преси

- Коремни преси
- Вис със сгънати лакти
- 90  лицеви опори
- Мод. набирания
- Повдигане на трупа

- Сила на хвата
- Скок дължина от място с два крака

Бързина

- Совалково бягане 10x5 m
- Честота на почукване

 

- Совалково бягане 4 х 10 m

Гъвкавост

- Наклон от седеж

- Модифициран наклон от седеж
- Гъвкавост в раменните стави

 

Баланс

- Тест за равновесие “Фламинго“

 

 

Тестовата батерия “Eurofit“ е създадена през 1983 г., и е приета за използване от повечето европейски държави, а в последствие се използва и от други страни извън Европа (Cvejic и колектив, 2013). Батерията се състои от не скъпи и прости за изпълнение тестове, които могат да бъдат приложени от учители по Физическо възпитание в рамките на училищната програма (Табл. 12). Тестовете могат да бъдат използвани и в спортни клубове. Една от главните цели на батерията е да мотивира децата да се занимават с физически упражнения и спорт както като ученици, така и по-късно през целия им живот (Council of Europe, 1983). Батерията “Eurofit“ включва и тестове за възрастни (Давидов, 2017).

Внедряването на “FitnessGram“ става постепенно като започва през 1982 г. Днес батерията се счита за образователна софтуерна система, която се използва от хиляди учители за оценка на физическата годност и активност на милиони деца и юноши по целия свят (Plowman и Meredith, 2013, Plowman и колектив, 2006). “FitnessGram“ е най-използваната тестова батерия в света като данните показват, че се прилага във всички щати на Америка, както и в 14 други страни. Само през 2012 г. са тестирани над 22 милиона ученици от 67 000 училища (Plowman и Meredith, 2013).

“Alpha“ (Assessing the Levels of Physical Activity and Fitness) е първият европейски проект предназначен да предостави набор от доказани инструменти за оценка нивата на физическата активност и годност, резултатите от които да бъдат сравними за страните от Европейския съюз (ЕС). Част от този проект е тестовата батерия “Alpha-Fit“, която оценява физическата годност свързана със здравето на деца и юноши на територията на ЕС. “Alpha-Fit“ може лесно да се приложи при изследване на големи групи от подрастващи за относително кратко време. Батерията се характеризира с надеждни, валидни и безопасни тестове (ALPHA, 2009). В Табл. 12 е представен пълният набор от тестове, но могат да бъдат използвани и два съкратени набора.

“Alpha-Fit“ включва тестове за деца и юноши (6-18 г.) (ALPHA, 2009), както и за възрастни (18-69 г.) (Suni и P., 2009), но в момента има малко информация за резултатите при деца от предучилищна възраст. На базата на наличните изследвания при деца от тази възраст, заедно със съществуващи данни за по-големи деца и юноши, е предложена новосъздадена тестова батерия “PREFIT“. Тя е предназначена за оценка на физическата годност при 3-5 годишни деца и включва измерване на: ръст, височина и обиколка на талията, прогресивен аеробен тест (бийп-тест), сила на хвата, скок дължина, 4 х 10 m совалково бягане и тест за равновесие на един крак (Ortega и колектив, 2015). Батерията “PREFIT“ е осъществима и добре приета от деца в предучилищна възраст, особено когато е представена в игрова форма като част от приказка или приключение. Тестовете за аеробните възможности, антропометричните данни, силата на горните крайници и двигателните умения се характеризират като надеждни и безопасни, докато тестът за баланс показва ниска надеждност, а теста за сила на долните крайници изисква допълнителни проучвания (Cadenas-Sanchez и колектив, 2016a).

Големият брой тестове, включени в някои батерии, затруднява прилагането им в училище, където времето за провеждане на тестове е ограничено. Новосъздадената батерия за юноши (13-17 г.) “ASSO-FTB“ (Adolescents and Surveillance System for the Obesity prevention – Fitness Test Battery) включва следните тестове: ИТМ, обиколка на талия, прогресивен аеробен тест (Бийп-тест), максимален брой коремни преси, сила на хвата, скок на дължина и 4х10 m совалково бягане (Bianco и колектив, 2015). Батерията е използвана успешно в Италия като резултатите от изследванията предлагат за първи път в страната персентилни оценки на изследваните параметри, подходящи за сравнение с други проучвания (Bianco и колектив, 2016).

Традиционният начин на тестиране, който се концентрира само върху двигателните умения на децата, се измества от тестове, които оценяват многомерната структура на физическата годност свързана със здравето (Cvejic и колектив, 2013). Това се наблюдава и в структурата и приоритетите на най-използваните тестови батерии (“Eurofit“ и “FitnessGram“), както и в съдържанието на нови батерии (“Alpha-fit“ и “ASSO-FTB“). При избор на идеална батерия от тестове за оценка на физическата годност трябва да се вземе в предвид времето и възможностите, с които разполага тестиращият и степента, в която тестовете оценяват различните компоненти на физическата годност, свързани със здравето на децата и юношите. От голямо значение е и да се установи кои от тези компоненти предоставят най-голяма информация относно връзката между физическата годност и здравето.

В мащабно изследване, включващо 42 лонгитудинални проучвания (Ruiz и колектив, 2009), относно връзката между физическата годност и здравето се установяват сериозни доказателства, че: нормалният състав на тялото в детска и юношеска възраст се свързва с по-добро здравословно състояние на сърдечно-съдовата система през целия живот и намалена смъртност; по-големите аеробни възможности в детска и юношеска възраст се свързват с по-добро състояние на сърдечно-съдовата система в по-късна възраст; по-високите силови възможности при деца и юноши са обратнопропорционално свързани с количеството мастна тъкан. Друго голямо проучване при деца и юноши направено от Американската академия по медицина (The National Academy of Medicine, NAM, formerly the Institute of Medicine, IOM) препоръчва на тези, които разработват или използват тестови батерии в училищата да включват следните измервания: ръст и тегло за определяне на ИТМ при оценка на състава на тялото, прогресивен аеробен тест (Бийп-тест) за оценка на аеробните възможности и скок на дължина и сила на хвата за оценка на силовите възможности при деца, поради силната връзка между компонентите: състав на тялото, аеробни и силови възможности и здравето на подрастващите (IOM (Institute of Medicine), 2012). Батерията “Alpha-Fit“ е концентрирана точно върху оценката на тези три свързани със здравето компоненти. На базата на солидни научни доказателства и много лонгитудинални и крос-секционни проучвания, редица автори определят тестовата батерия “Alpha-Fit“ като подходяща, надеждна, валидна и безопасна за изследване и сравнение на данните при деца и юноши от европейските страни (Ruiz и колектив, 2010, Santos и Mota, 2011, ALPHA, 2009). Някои автори дори разглеждат “Alpha-Fit“ като идеален инструмент от тестове за оценка на физическата годност при деца и юноши (Cvejic и колектив, 2013). От друга страна образователната софтуерна система за оценка на физическата годност при подрастващи “FitnessGram“ е най-широко разпространената тестова батерия в света (Plowman и Meredith, 2013), но съдържа по-голям брой тестове и е по-трудно приложима в много училища (Bianco и колектив, 2015).

Проучената литература показа, че при изследване на физическата годност при гимнастици и гимнастички се използват обширен брой теренни тестове, но все още няма единна тестова батерия („gold standard“), която да се препоръчва за използване при деца и юноши трениращи спортна гимнастика (Jemni, 2011). Характерно при занимаващите се с гимнастика е, че оценката на тренировъчния процес е базирана главно на нивото и сложността на съчетанията и класиранията от състезания. Тестирането на физическата годност се използва основно за селекция на млади гимнастици или за оценка на физическото им развитие. Специфични тестове за оценка на физическа годност при гимнастици са също използвани и включват: стойка на ръце (sec), кръст на халки (sec), хоризонтален кръст на халки (sec), силови стойки от ъгъл с обтегнати крака и ръце (брой), склопки до стойка на висилка и др., но имат ниска надеждност и валидност поради „ефекта на заучаване“ и различията в изпълненията на тестове проведени от различни треньори и изследователи (Jemni, 2011).

В България основно се използва тестовата батерия от единната програма по спортна гимнастика, която включва различни общи и специфични тестове в зависимост от пола и възрастта на гимнастиците (Йорданов и колектив, 1987). Тази тестова батерия е разработена преди 30 години от Българската федерация по гимнастика и колектив от Национална Спортна Академия „Васил Левски“, и се прилага широко в дейността на клубове в страната, но развитието на спортната гимнастика в изминалите години след създаването на единната програма предполага да се изследва необходимостта от актуализация на отделни нейни елементи.

Sleeper и колектив (2016) предлагат новосъздадена тестова батерия за оценка на физическата годност при висококвалифицирани гимнастички (The Gymnastics Functional Measurement Tool - GFMT) (Sleeper и колектив, 2012) и гимнастици (The Men’s Gymnastics Functional Measurement Tool - MGFMT), която показва висока валидност и надеждност на резултатите (Sleeper и колектив, 2016).

При избор на тестова батерия трябва да се вземе под внимание възрастта на изследвания контингент, местоположението, времето и ресурсите, с които разполага изследователя, както и дизайна на изследването.

 

1.4.3. Оценка на физическата активност

Физическа активност има съществена значение за здравословното състояние на човека и ползите от нея са добре документирани: подобряване и поддържане функциите на скелетно-мускулната система, подобрява физическата годност, има цялостно положително влияние върху здравословното състояние на човек, намалява риска на развитие на диабет, сърдечни заболявания и високо кръвно налягане (U.S. Department of Health and Human Services, 1996, Elliot и колектив, 2013). Световната Здравна Организация и Американското Министерство на здравеопазването препоръчват децата и юношите да прекарват поне един час на ден в средна до високо-интензивна физическа активност (WHO, 2010, Ganley и колектив, 2011, Elliot и колектив, 2013).

В изследване на Booth и колектив (2005) свързано с проучването на физическата активност при деца от училищната възраст се подкрепя препоръката на СЗО учениците да прекарват поне един час на ден в умерена до средна физическа активност. Натоварващата физическа активност като бягане, скачане, танцуване, както и различни видове спортове с топка подпомагат укрепването на здравината на костите и костната плътност, което спомага за предотвратяване на остеопороза в по-късен етап от живота. Енергичната физическа дейност е свързана с поддържане нормалните граници на кръвното налягане, холестерола, както и на инсулиновата концентрация в кръвта (Booth и колектив, 2005).

Измерването на физическата активност е труден процес, тъй като изисква да се регистрират и оценят данни за нивото, продължителността, честотата и обема на натоварването. Субективните методи за измерване на физическата активност при деца като въпросници, дневници и интервюта са често предпочитани пред обективните методи (измерване с пулсометри, крачкомери и акселерометри) поради тяхната достъпност и леснота на изпълнение, без нужда от специално оборудване (Bervoets и колектив, 2014). Поради тази причина най-често срещаният метод за определяне на физическата активност е използването на въпросници, които се попълват от изследваните лица. Този метод е фокусиран главно върху физическата активност през свободното време и по време на заниманията с вид спорт, но не дава добра представа за цялостна физическа активност през деня (Hagstromer и Sjostrom, 2010).

В разширен обзор на Biddle и колектив (2011), върху въпросници използвани за оценка на физическата активност при деца и юноши, се предлагат три като най-подходящи за внедряване в изследвания: „Youth Risk Behaviour Surveillance Survey“, „Teen Health Survey“ и „The Physical Activity Questionnaire“ (PAQ-C/PAQ-A) (Biddle и колектив, 2011).

„Youth Risk Behaviour Surveillance Survey“ (YRBS) е създаден през 1989 г. от Американския Център за Контрол на Заболяванията (CDC) с цел за наблюдение на рискови фактори, които допринасят за водещите причините за смъртността, заболеваемостта и социалните проблеми сред младежите в САЩ. YRBS разглежда шест категории на поведение при юношите: а) физическа активност; б) тютюнопушене; в) алкохол и употреба на наркотици; г) сексуалното поведение, което допринася за нежелана бременност и полово предавани болести; д) хранене; е) неволни наранявания и насилие (Brener и колектив, 1995).

„Teen Health Survey“ е създаден за използване при юноши и представлява съкратена версия на въпросника YRBS. Въпросите се отнасят за последните седем дни или за обикновена седмица, а изследвания с този въпросник спрямо изследване с акселерометри показват умерена до добра надеждност. Приложимостта на въпросника с по-малки деца все още не е тествана (Biddle и колектив, 2011).

„The Physical Activity Questionnaire“ е създаден в Канада от Kowalski и колектив, с две версии за ученици между 8 и 14 г. (PAQ-C) и юноши и младежи между 14 и 20 г. (PAQ-A). Въпросникът предоставя лесна система за оценяване и е прилаган успешно в редица проучвания свързани с физическата активност и нейното влияние върху здравето на децата и юношите (Kowalski и колектив, 2004). Резултати от проучвания с PAQ-C показват, че въпросникът е надежден и валиден метод за измерване и оценка на общата физическа активност при деца през учебната година (Crocker и колектив, 1997, Kowalski и колектив, 1997, Wang и колектив, 2016).

PAQ-C включва десет въпроса относно последните седем дни и изисква от участниците да отбележат своята активност като използват пет степенна скала. След попълване на въпросниците се поставя оценка от 1 до 5 на всеки въпрос като 1 означава много ниска физическа активност, а 5 показва много висока активност. За изчисление на интегралната оценка на физическата активност се определя средната аритметична на първите девет въпроса. Последният въпрос не се включва, а има за цел да провери дали детето е било болно или не е ходило на училище. PAQ-C е широко използван въпросник за категоризиране на деца с различно ниво на физическа активност, както и за проучване на ползите от физическа активност при децата (Kowalski и колектив, 2004).

Противно на очакванията, някои автори посочват, че по-високата физическа активност не се свързва с намаляване на показателите за тегло. Интегралната оценка на физическата активност, измерена с PAQ-C, не показва разлика между деца с нормално тегло и деца със затлъстяване (Rourke и колектив, 2003), както и между деца със затлъстяване с висок риск и такива с нисък риск на техния здравен статус (Ball и колектив, 2003). В мета анализ на Harris и колектив (2009) се посочва, че физическата активност развива различни показатели на здравния статус, но нейното повишаване, чрез допълнителни часове по физическо възпитание в училище, не се свързва с намаляване броя на децата с наднормено тегло и затлъстяване (Harris и колектив, 2009).

 

1.5. Обобщение

Въпреки, че стандартът на живот в началото на XXI век продължава да се повишава, увеличеното тегло и затлъстяването представляват пряка заплаха за здравето на децата по целия свят. Затлъстяването е хронично заболяване, което е разпространено, както в развитите така и в неразвитите страни, при деца и юноши (WHO, 2000).

Резултати от лонгитудинални и корс-секционни (еднократни) изследвания в Европа като Alimentación y Valoración del Estado Nutricional en Adolescentes: Food and Assessment of the Nutritional Status of Spanish Adolescents (AVENA), The Healthy Lifestyle in Europe by Nutrition in Adolescence (HELENA) и European Youth Heart Study (EYHS) показват, че физическата годност е ключов параметър за определяне на здравния статус при деца и юноши (Ruiz et al., 2006) и дава възможност да се предвиди здравословното състояние на индивида в по-късен етап от неговото развитие (Ruiz et al., 2009). Това засилва необходимостта от използването на физически тестове с цел наблюдение, оценка и запазване на здравния статус (Ortega et al., 2008). Световната здравна организация (СЗО) отбелязва, че редовни измервания на физическата активност и годност трябва да се разглеждат като приоритет за общественото здраве (WHO, 2010).

Рационалното хранене и нивото на физическата активност са основни фактори за подобряване и поддържане на здравето, а хармоничното физическо развитие и физическата годност са съществени параметри при определяне на здравния статус. Особено подходящ спорт за деца от предучилищна и начална училищна възраст е спортната гимнастика. За постигане на спортни успехи и за правилно и хармонично развитие при децата трениращи гимнастика е необходим индивидуален подход. Адекватна оценка на храненето, физическото развитие, физическата активност и годност, със система от методи, достъпни за приложение в ежедневната педагогическа практика, са от съществено значение за здравето на децата спортисти и индивидуализирането на тренировките им.

На базата на извършения анализ на литературните източници, залегнали в обзора, беше формулирана следната хипотеза: оптималният хранителен режим, физическата активност и заниманията със спортна гимнастика вероятно са важни фактори, влияещи положително върху физическото развитие и здравния статус на деца.

 

2. ЦЕЛ, ЗАДАЧИ, МЕТОДИКА И ОРГАНИЗАЦИЯ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО

2.1. Цел на изследването

Целта на изследването е да се оцени физическото развитие и здравния статус на деца от предучилищна и начална училищна възраст, занимаващи се със спортна гимнастика и влиянието, което оказват хранителния режим, физическата активност и спорта.

 

2.2. Задачи на изследването

За постигане на целта на изследването бяха поставени следните задачи:

  1. Да се избере, апробира и адаптира подходяща система от тестове за оценка на физическото развитие, храненето, физическата годност и физическата активност при деца;
  2. Да се оцени физическото развитие, храненето, физическата годност и физическата активност при контролна група ученици;
  3. Да се оцени физическото развитие, храненето, физическата годност и физическата активност на деца от предучилищната и начално-училищната възраст, трениращи спортна гимнастика;
  4. Въз основа на анализ на получените резултати да се направи оценка на влиянието на режима на хранене, физическата активност и спорта върху физическото развитие и здравния статус на изследваните деца гимнастици.

Обект на изследването е влиянието на спортните занимания върху физическото развитие и здравния статус.

Предмет на изследването е влиянието на заниманията със спортна гимнастика върху физическото развитие и здравния статус при деца от предучилищна и начална училищна възраст.

Субект на изследването са деца от предучилищна и начална училищна възраст, занимаващи се със спортна гимнастика.

 

2.3. Методика на изследването

Контингент на изследването

В изследването бяха обхванати общо 102 деца (12 от предучилищна и 90 от начална училищна възраст), разделени в три групи: 1) деца гимнастици от предучилищна възраст, 2) деца гимнастици от начална училищна възраст, 3) деца от начална училищна възраст, които тренираха спорт (различен от гимнастика) не повече от един път седмично.

Изследваните деца от предучилищна възраст бяха от България (5 момичета и 7 момчета), на възраст от 4 до 6 години, и тренираха гимнастика в ГК „Левски Спартак 08 - София“. Изследваните деца гимнастици от начална училищна възраст бяха от Великобритания (30 момичета и 19 момчета), на възраст от 7 до 11 години. В тази извадка бяха включени деца от 3 различни града (Лондон, Бексхил-он-сий и Бейзингстоук), представящи 5 клуба по спортна гимнастика (Elite Gymnastics Academy CIC, 1066 Gymnastics Academy, Sutton Gymnastics Academy, East London Gymnastics Club, Basingstoke Gymnastics Club). Всичките изследвани гимнастици имаха спортен стаж от поне 2 години и посещаваха тренировки по гимнастика поне два пъти в седмицата.

Изследваните деца от начална училищна възраст, които тренираха някакъв спорт не повече от един път седмично, бяха от Великобритания (23 момичета и 18 момчета), на възраст от 7 до 10 години. Децата бяха от училище „St. Edmund’s Catholic Primary School“ в гр. Лондон.

Антропометрия

Антропометричните показатели бяха измерени като се следваха стриктно инструкциите за снемане на антропометрични данни (NHNES, 2007, Piwoz и Viteri, 1985).

Ръстът на децата беше измерен с ръстомер „Leicester Height Measure“ с точност до 0.1 cm (Фиг. 5). Този ръстомер е стандарт в практиката и е използван при националното антропометрично изследване на децата в Англия „National Child Measurement Programme – NCMP, England“ (Health and Social Care Information Centre, 2015).

Теглото (с точност до 50 g) и процента телесни мазнини бяха измерени с електронна везна „Tanita BF-689 Children’s Body Fat Monitor“. Тази везна използва биоимпедансен метод за оценка на състава на тялото и е специализирана за антропометрични изследвания при деца от 5 до 18 годишна възраст (Фиг. 5).

Снемане на данни за ръст и тегло

Фиг. 5. Снемане на данни за ръст и тегло

За оценка на телесното тегло беше използван индексът на телесната маса (ИТМ), изчислен по формулата:

ИТМ (kg/m2) = Телесното тегло (kg) / Ръст (m)2

За ръста, теглото и ИТМ беше определена персентилната и Z-оценката за съответната възраст и пол. За целта беше използван специализираният софтуерен продукт на СЗО - „WHO Anthro Plus“. Според нормите определени от СЗО за деца от 5 до 19 годишна възраст, ИТМ > + 1SD беше приет за индикатор за наднормено тегло, ИТМ > + 2SD затлъстяване, < - 2SD поднормено тегло, < - 3SD слаботелесност (WHO, 2007a).

Кожните гънки на трицепса и на лопатката бяха измерени с точност до 1 мм, с помощта на калипер „Lange Skinfold Caliper“, произведен от „Beta Technology Inc, Cambridge“ (Фиг. 6).

Измерване на кожни гънки на трицепс и на лопатка

Фиг. 6. Измерване на кожни гънки на трицепс и на лопатка

Беше изчислен %МТ чрез уравненията на Slaughter (Slaughter и колектив, 1988, Heyward и Stolarczyk, 1996):

%МТ = 1.21 x (гънка трицепс + гънка лопатка) - 0.008 x (гънка трицепс + гънка лопатка)2 - 1.7 (за момчета до 10 годишна възраст вкл.)

%МТ = 1.21 x (гънка трицепс + гънка лопатка) - 0.008 x (гънка трицепс + гънка лопатка)2 – 3.4 (за момчета от 11 до 13 годишна възраст)

%МТ = 1.33 x (гънка трицепс + гънка лопатка) - 0.013 x (гънка трицепс + гънка лопатка)2 – 2.5 (за момичета – всички възрасти)

За оценка на резултатите на %МТ бяха изчислени персентилни оценки по международни референтни стойности за деца (McCarthy и колектив, 2006). Авторите приемат за нормални оценки в границите от 2-ри до 85-ти персентил. Теглото на деца с оценка на мастната тъкан над 85-ти персентил се определя като „наднормено“, с оценка над 95-ти персентил като „затлъстяване“ и с оценка под 2-ри персентил като „поднормено“.

Обиколките на мишница и талия бяха измерени с антропометрична рулетка „Lufkin W606PM“ с точност до 0.1 cm.

Мускулната площ на мишницата (Upper Arm Muscle Area - UAMA) беше определена от 1) обиколка на мишницата и 2) кожна гънка на трицепса по формулата (Boye и колектив, 2002):

UAMA = [обиколка на мишница - (π x гънка трицепс)]2/4 x π

Относителната мускулна площ на мишницата беше определена като изчислената мускулната площ беше разделена на телесното тегло.

Беше изчислено съотношението талия/височина (cm) като за нормална гранична стойност беше приета 0.500. Този показател успешно разграничава децата със здравен риск (Ashwell и Hsieh, 2005, McCarthy и Ashwell, 2006).

Постната телесна маса (kg) беше изчислена като от телесното тегло извадихме мастната тъкан (kg).

Хранителен прием

За изследване на хранителния прием при децата беше използван тест за хранене при спортисти на Зайкова и колектив (Зайкова и колектив, 2010) с малки корекции. Тестът съдържа 24 въпроса за месечната употреба на основни хранителни продукти. Тестът беше адаптиран за приложение при деца след корекция в предвидените средни размери на порциите на включените в него продукти. Бяха въведени въпроси за честотата на консумация на най-често употребяваните плодове и зеленчуци. В нашето проучване, на въпросите отговаряха родителите на изследваните лица, което е честа практика при деца и много възрастни хора (Lennernas, 1998). Така адаптираният тест за хранене беше апробиран в предходно наше изследване при деца гимнастици от гр. София (Kolimechkov и колектив, 2016), където показа добро съответствие на резултатите с данни от голямо национално проучване на храненето при деца (Байкова и колектив, 1998).

Родителите отговориха и на въпроси за ръста и теглото на техните деца, от колко време тренират и колко пъти седмично.

За референтен източник за съдържанието на основните хранителни вещества (белтъци, мазнини и въглехидрати) в отделните храни и групи храни беше използвана базата данни на McCance и Widdowson’s 'composition of foods integrated dataset' приета от Public Health England (PHE) за използване при национални проучвания във Великобритания (Public Health England, 2015).

Беше изчислен дневният прием на белтъци, въглехидрати и мазнини, белтък/kg телесна маса, както и общият дневен енергиен прием (kcal/24h).

Основната обмяна (kcal/24h) беше изчислена по формулите на Harris-Benedict (Harris и Benedict, 1919), които са едни от най-често използваните в научните изследвания (Blinman и Cook, 2011).

Момчета: 66.4730 + [5.0033 × височина (cm)] + [13.7516 × тегло (kg)] − [6.7550 × възраст (год.)]

Момичета: 655.095 + [1.8496 × височина (cm)] + [9.5634 × тегло (kg)] − [4.6756 × възраст (год.)]

Беше изготвена английска версия на въпросника, която беше редактирана от David Page, преподавател по Английски език в London Meridian College. Тестът за хранене при деца и честотните таблици за плодове и зеленчуци са представени на български език в приложение №1.

Коефициентът на физическата активност беше определен от броя тренировки в седмица за всяко дете. Предвиденият дневен енергоразход (kcal/24h) беше изчислен като основната обмяна се умножи по коефициента за физическа активност (Harris и Benedict, 1919).

Физическа годност

За измерване на физическата годност беше използван пълният набор от тестове на една от най-широко прилаганите тестови батерии - „Alpha-fit“, която оценява физическата годност свързана със здравния статус на деца и юноши в Европа (ALPHA, 2009). Тестовете включват антропометрични измервания, подробно описани по-горе в методиката, прогресивен аеробен тест (бийп-тест), сила на хвата, скок на дължина и 4 х 10 m совалково бягане.

За провеждането на бийп-теста беше използван създаден специално за целта софтуер – „BeepShuttle Junior“ (Kolimechkov и колектив, 2017c), който автоматизира процеса на тестиране и изчислява предвидената максимална кислородна консумация (VO2max в ml/kg/min), персентилните оценки на VO2max спрямо възрастта и пола, и оценява аеробните възможности за всяко изследвано лице (Фиг. 7).

Специализиран софтуер за измерване и оценка на аеробните възможности при деца и юноши

Фиг. 7. Специализиран софтуер за измерване и оценка на аеробните възможности при деца и юноши (Kolimechkov и колектив, 2017c, BeepShuttle Junior, 2017)

По време на теста децата бягаха между две линии, които бяха на разстояние от 20 метра. С помощта на аудио сигнали в определен интервал от време (подавани от софтуера) се поддържаше еднаква скорост на придвижване. Тестът приключваше, когато изследваното лице не успяваше да достигне маркировката едновременно с аудио сигналите в два последователни случая или беше на повече от 2 метра разстояние от маркировката по време на сигнала. В противен случай тестът завършваше, когато детето спираше да бяга поради натрупана умора.

Беше приложен оригиналния протокол на Leger и колектив (Leger и колектив, 1984), при който началната скорост от 8.5 km/h, нараства с 0.5 km/h на всяка минута. Предвидената максимална кислородна консумация беше изчислена по формулата (Leger и колектив, 1988):

VO2max (ml/kg/min) = 31.025 + 3.238 × скорост (km/h) – 3.248 × възраст (год.) + 0.1536 × скорост (km/h) × възраст (год.)

За да се оцени измерената максимална кислородна консумация при изследвания контингент според възрастта и пола бяха изчислени Z-оценките на VO2max, според съвременните международни нормативи за деца под 9 (Miguel-Etayo и колектив, 2014) и над 9 годишна възраст (Tomkinson и колектив, 2016). Аеробните възможности бяха категоризирани според Z-оценките по следния начин: VO2max Z-оценка < P10 – много ниско; P10 ≤ VO2max Z-оценка < P25 - ниско; P25 ≤ VO2max Z-оценка < P75 - средно; P75 ≤ VO2max Z-оценка < P90 - добро; VO2max Z-оценка ≥ P95 – отлично (Miguel-Etayo и колектив, 2014).

Силата на хвата на лява и дясна ръка беше измерена с точност до 0.1 kg с електронен ръчен динамометър за деца TKK 5401 (Фиг. 8Б, В). Преди тестирането беше определянo индивидуалното оптималното разстояние между ръкохватките на динамометъра (ОРРД), според ширината на дланта (Фиг. 8А) по специално разработени формули за момичета и момчета от 6 до 12 годишна възраст (Espana-Romero и колектив, 2008).

Момчета: ОРРД = 0.25 × ширина на дланта (cm) + 0.44

Момичета: ОРРД = 0.3 × ширина на дланта (cm) - 0.52

При определяне на силата на хвата, тестваната ръка беше обтегната в лакътната става и бяха следвани стриктно и останалите инструкции за динамометрични измервания на тестовата батерия „Alpha-fit“ (ALPHA, 2009, NHANES, 2013). Освен абсолютната, беше изчислена и относителната сила на килограм тегло.

динамометрия с ръчен динамометър TKK 5401

Фиг. 8. Измерване ширината на дланта (А) (Espana-Romero и колектив, 2008) и динамометрия с ръчен динамометър TKK 5401 Grip – D; Takei, Japan (Б, В)

За да се оценят резултатите от динамометричните измервания при изследвания контингент според възрастта и пола бяха изчислени персентилните оценки на силата на хвата като бяха използвани съвременните европейски нормативи за деца от 6 до 9 г. (Miguel-Etayo и колектив, 2014) и юноши от 13 до 17 г. (Ortega и колектив, 2011). За възрастта от 10 до 12 г., за която в литературата няма оценки, те бяха изчислени чрез линейна интерполация. Допълнително бяха екстраполирани персентилните оценки за 5 годишни деца.

При скока на дължина, в изходно положение краката бяха на ширина на рамената като пръстите бяха зад нулевата линия. Скокът беше изпълняван с мах на ръцете като се спазваха инструкциите за тестиране на батерията „Alpha-fit“. Постижението беше измерено с рулетка с точност до 0.1 cm. Тестът беше проведен два пъти с всяко изследвано дете като беше зачетен по-добрият опит.

За да се оценят резултатите от теста за сила на долни крайници според възрастта и пола, бяха изчислени персентилните оценки на скока на дължина при всяко дете от изследвания контингент като бяха използвани съвременните европейски нормативи за деца от 6 до 9 г. (Miguel-Etayo и колектив, 2014) и юноши от 13 до 17 г. (Ortega и колектив, 2011). За възрастта от 10 до 12 години, за която в литературата няма оценки, те бяха изчислени чрез линейна интерполация.

При теста „совалковото бягане“ се пробягва разстояние от 40 метра (4 х 10 m) като през 10 m се сменя посоката на движение на 180º (Фиг. 9). При изследването бяха следвани инструкциите на тестовата батерия „Alpha-fit“ (ALPHA, 2009). Времето за изпълнение беше измервано с хронометър „Fastime 4 Stopwatch“, с точност до 0.1 sec.

Схема на изпълнението на совалково бягане 4x10 m

Фиг. 9. Схема на изпълнението на совалково бягане 4x10 m по изискванията на тестовата батерия „Alpha-fit“ (ALPHA, 2009).

Персентилните оценки на резултатите от този тест бяха изчислени като се използваха съвременни европейски нормативи за юноши от 13 до 17 г. (Ortega и колектив, 2011). В литературата не намерихме нормативи на теста „совалковото бягане“ при европейски деца, затова бяха използвани наличните данни от португалски деца на възраст между 6 и 10 г. (Roriz De Oliveira и колектив, 2014). Нормативните стойности от липсващите години бяха изчислени чрез линейна интерполация.

Физическа активност

За изследване на физическата активност беше използван специализиран въпросник за деца - PAQ-C (Kowalski и колектив, 2004), който използва пет степенна скала за оценяване и е представен като валиден и надежден метод в научната литература (Crocker и колектив, 1997, Kowalski и колектив, 1997, Wang и колектив, 2016).

Въпросникът беше преведен на български език и адаптиран за целите на изследването (STK-SPORT, 2017b). Въпросите от теста бяха преформулирани с цел да получим информация за една „обичайна седмица“ вместо за последните седем дни, както е в оригиналния тест. След това два от въпросите (Въпрос N9 относно нивото на физическата активност за всеки ден от последната седмица и Въпрос N10 Бяхте ли болни за последната седмица?) бяха изключени, тъй като не могат да се отнесат към физическата активност в „обичайна седмица“. С цел валидиране на отговорите (защита от случайни отговори и невнимателно попълване) добавихме два нови въпроса с номерата на отпадналите (N9 и N10). Тези въпроси представляваха преформулирани, със запазен смисъл, въпроси на N2 и N3 (приложение №2) Като критерий за валиден резултат приехме сумата от абсолютната стойност на разликите на въпроси N2 и N9, и N3 и N10, да бъде по-малка или равна на 2:

ABS(N2-N9)+ABS(N3-N10) < 2

При по-голяма сума от разликите теста беше приет за невалиден.

Пет степенната скала използвана за оценка на физическата активност остана същата както в оригиналния тест като за изчисление на интегралната оценка се определя средната аритметична на първите осем въпроса. Интегрална оценка от 1 означава много ниска физическа активност, а 5 показва много висока активност (Kowalski и колектив, 2004). В допълнение бяха използвани референтни стойности от 2.9 за момчета и 2.7 за момичета, които категоризират учениците на достатъчно активни и ниско активни според нормативни оценки за деца от Англия (Voss и колектив, 2013). Адаптираният въпросник беше преведен на английски език за прилагането му във Великобритания (STK-SPORT, 2017a) и използван в наше изследване на физическата активност при 7-10 годишни ученици от България и Англия (Kolimechkov и колектив, 2017b). В приложение №2 е поместен адаптираният въпросник на български език.

Методика на тренировката при гимнастиците

В зависимост от равнището на усвоените упражнения, децата трениращи гимнастика във Великобритания, се състезават в едно от следните направления: „Club Development Grades“ или „National Elite Grades“ като второто се характеризира с по-завишени изисквания към техниката на изпълнение и трудността на елементите. Децата от настоящето изследване включват гимнастици от двете направления, които попадат в първите четири нива на обучение по гимнастика според Британската Федерация (Ниво 1 - деца < 9 г.; Ниво 2 - деца < 10 г.; Ниво 3 - деца < 11 г.; Ниво 4 - деца < 12 г.) (British Gymnastics, 2015b). В тези възрастови групи се дава основата за бъдещи тренировъчни занимания по гимнастика на ниво високо спортно майсторство в юношеска възраст.

Всяка една тренировка по спортна гимнастика на децата от настоящето изследване съдържаше три части (подготвителна част, основна част и заключителна част). Гимнастиците посещаваха тренировки от два до шест пъти седмично, единадесет месеца в годината. Продължителността на тренировката беше с времетраене 120-180 min в зависимост от поставените цели и възможностите на клубовете.

Подготвителна част – с продължителност 25-30 min. Главната цел е да се подготви детския организъм за предстоящата физическа работа. Разгряването на организма е задължително условие за провеждане на качествена тренировка. Чрез това плавно въвеждане в тренировката се допринася за намаляване на травматизма на опорно-двигателния апарат на децата като ги подготвя функционално да понесат натоварвания в основната част. Загрявката в подготвителната част трябва да бъде проведена прецизно и динамично, тъй като играе ключова роля за успешна реализация на задачите в основната част.

Началото включваше ходова и бегова част, следвана от общо-развиващи упражнения за всички части на тялото като се започва от главата и се загрява последователно до ходилата. След това се преминаваше към специализираната гимнастическа загрявка, която включваше гимнастически елементи, целящи да развият едно от най-важните двигателни качества в гимнастиката – гъвкавостта и да подобрят позата. Използваха се различни видове наклони в седеж - със събрани крака, с полу-разтворени крака, с широко разтворени крака; трите шпагата – ляв напречен, десен напречен и страничен; мост; различни упражнения за динамична гъвкавост, изпълнявани със замах от коленна опора назад и встрани.

Основна част – с продължителност около 80-140 min. Тази част е с голямо времетраене тъй като упражненията, които трябва да се усвоят са многобройни със сравнително висока двигателна и координационна сложност (Фиг. 10).

Упражнения на различни уреди в спортната гимнастика

Фиг. 10. Упражнения на различни уреди в спортната гимнастика в изпълнение от гимнастици участвали в настоящето изследване

Заниманията в основната част на тренировката по спортна гимнастика се различаваха в зависимост от периода на подготовка (подготвителен, състезателен, преходен).

В подготвителния период, основната част започваше с кратък комплекс за сила, насочен главно към горни, долни крайници, гръбна и коремна мускулатура. Упражненията включваха свивания и обтягания на ръцете в опора, сгъване и разгъване на ръцете във вис, катерене по въже, повдигания на краката до хвата на шведска стена, коремни преси, подскоци, гръбни преси и др. След това се преминаваше към игра върху уреди. Батутът беше използван за разучаване на нови акробатични елементи. В една тренировка се преминаваха от 3-4 до 6 уреда. След играта по уреди се работеше за поддържане и подобряване на физическите качества. Използваният комплекс от упражнения за развитие на физическите качества, който е разработен от Британската Федерация (British Gymnastics, 2015a) за деца гимнастици, е представен в приложение №3.

В състезателния период, обемът на тренировките беше намален, а интензивността увеличена като се обръщаше внимание на връзките между елементите от задължителните съчетания на гимнастическите уреди. Играеха се по няколко съчетания на всеки един уред. Задължителните елементи на 6-те мъжки (земя, кон с гривни, халки, прескок, успоредка и висилка) и 4-те женски уреда (прескок, греда, смесена успоредка и земя) в различните възрастови нива са представени в програмата на Британската Федерация по Гимнастика за периода 2013-2016 г. (British Gymnastics, 2012a, British Gymnastics, 2012b).

Заключителна част – с продължителност около 15 min. Включваше упражнения за разпускане на мускулатурата с основна цел да се приведе организма в нормални физиологични граници след извършената работа в тренировката. След това децата се строяваха за проверка и оценка на проведеното занимание.

 

Статистически методи

Данните от изследването бяха обработени с електронни таблици „Excel 2013“, и статистически пакет „SPSS Statistics 19“, IBM USA.

Бяха изчислени показателите за средно равнище на количествените променливи (средна аритметична и медиана) и показателите за разсейване (максимални и минимални стойности, размах, стандартно отклонение и стандартна грешка).

Беше направена проверка за нормалност на разпределението на количествените променливи с теста на Kolmogorov-Smirnov. Променливите с нормално разпределение бяха сравнени чрез използване на статистическа проверка на хипотези с Т-критерий на Стюдънт за независими извадки, а променливите с несиметрично разпределение бяха сравнени с U-критерий на Ман Уитни (Mann-Whitney U test) за независими извадки.

На променливите, за които имаше нормативни данни, бяха определени Z-оценки и персентилни оценки. Това позволи да бъдат сравнени резултати на изследвани лица от различен пол и възраст.

За определяне на силата на зависимостите между отделните променливи беше използван коефициента на обикновена линейна корелация на Пирсън (r) и множествен корелационен анализ.

 

2.4. Организация на изследването

Изследването на децата гимнастици от предучилищна възраст се проведе в залата по спортна гимнастика на ГК „Левски Спартак 08“ София. Децата гимнастици от начална училищна възраст бяха изследвани във Великобритания, в техните клубове по спортна гимнастика. Неактивно спортуващите деца бяха изследвани в тяхното училище „St. Edmund’s Catholic Primary School“, Лондон.

Антропометричните параметри при гимнастиците бяха измерени преди тренировката, а при останалите деца по време на урок по физическо възпитание. Непосредствено след това се проведоха тестовете за физическа годност. Тестът за хранене при всички децата беше попълнен от техните родители. Въпросникът за оценка на физическата активност беше попълнен само от 42 деца от начална училищна възраст (21 гимнастици и 21 деца неактивно спортуващи).

 

3. РЕЗУЛТАТИ И АНАЛИЗ

3.1. Предучилищна възраст

3.1.1 Антропометрия на изследваните деца от предучилищна възраст

На Табл. 13 са представени резултатите от измерването на основните антропометрични параметри и техните персентилни- и Z-оценки за ръст, тегло, ИТМ и процент мастна тъкан на изследваните момичета гимнастици (n=5) от предучилищна възраст.

Табл. 13. Антропометрични данни на изследваните момичета гимнастички (n=5) от предучилищна възраст (3-6 години)

 

Мин.

Макс.

Средна стойност

Стандартно отклонение

Станд. грешка

Възраст (год.)

4.00

6.00

5.60

0.89

0.40

Спортен стаж (мес.)

4.00

36.00

24.60

12.28

5.49

Бр. тренировки/седмично

3.00

3.00

3.00

0.00

0.00

Ръст (сm)

108.50

124.90

116.66

5.91

2.64

Ръст Z-оценка

-0.59

1.61

0.10

0.87

0.39

Ръст - персентилна оценка

27.90

94.70

50.40

25.94

11.60

Тегло (kg)

16.50

24.60

21.60

3.11

1.39

Тегло Z-оценка

-0.66

1.11

0.25

0.66

0.30

Тегло - персентилна оценка

25.50

86.60

58.64

23.17

10.36

ИТМ (kg/cm2)

14.02

16.66

15.79

1.06

0.47

ИТМ Z-оценка

-0.90

0.78

0.24

0.67

0.30

ИТМ - персентилна оценка

18.40

78.10

59.50

23.92

10.70

Обиколка мишница (cm)

16.10

20.20

18.86

1.61

0.72

Гънка лопатка (mm)

4.10

6.50

5.72

0.93

0.42

Гънка трицепс (mm)

7.10

12.50

9.52

2.29

1.02

Мастна тъкан (%)
(по Slaughter)

10.77

17.66

14.66

2.74

1.23

Мастна тъкан (%) (Slaughter) персентилна оценка

2.00

31.00

11.74

12.20

5.46

Мускулна площ
на мишницата (cm2)

15.03

25.70

20.19

3.84

1.72

Постна телесна маса (kg)

14.34

20.80

18.42

2.66

1.19

Средните персентилни- и средните Z-оценки на ръста, теглото и ИТМ според СЗО, както и средните персентилни оценки за %МТ по международни референтни стойности за съответната възраст (виж 2.3. Методика на изследването) са в нормалните рамки. Следователно, в тази група няма деца с наднормено тегло и такива със затлъстяване. Само 2-ма родители са представили данни за ръста и теглото като максималната разлика спрямо измерените е 1.5 kg за теглото и 1.5 cm за ръста.

На Табл. 14. са представени основните антропометрични параметри на изследваните момчета гимнастици (n=7) от предучилищна възраст и техните персентилни и Z-оценки.

Табл. 14. Антропометрични данни на изследваните момчета гимнастици (n=7) от предучилищна възраст (3-6 години)

 

Мин.

Макс.

Средна стойност

Стандартно отклонение

Станд. грешка

Възраст (год.)

4.00

6.00

5.00

0.58

0.22

Спортен стаж (мес.)

1.00

17.00

7.43

5.35

2.02

Бр. тренировки/седмично

3.00

3.00

3.00

0.00

0.00

Ръст (сm)

106.00

125.20

112.17

6.25

2.36

Ръст Z-оценка

-1.14

0.81

-0.28

0.65

0.25

Ръст - персентилна оценка

12.70

79.20

40.23

22.50

8.50

Тегло (kg)

15.00

23.70

18.83

2.83

1.07

Тегло Z-оценка

-1.79

0.40

-0.39

0.77

0.29

Тегло - персентилна оценка

3.70

65.40

38.57

22.80

8.62

ИТМ (kg/cm2)

13.35

16.68

14.91

1.30

0.49

ИТМ Z-оценка

-1.67

1.02

-0.37

1.03

0.39

ИТМ - персентилна оценка

4.70

84.50

39.46

32.17

12.16

Обиколка мишница (cm)

15.50

18.50

16.80

1.25

0.47

Гънка лопатка (mm)

3.50

5.00

4.50

0.58

0.22

Гънка трицепс (mm)

5.00

10.00

7.93

1.67

0.63

Мастна тъкан (%)
(по Slaughter)

8.54

14.65

12.07

2.21

0.84

Мастна тъкан (%) (Slaughter) персентилна оценка

2.00

33.00

10.30

11.49

4.34

Мускулна площ на мишницата (cm2)

13.10

18.77

16.35

2.11

0.80

Постна телесна маса (kg)

13.56

20.81

16.52

2.30

0.87

Средните персентилни- и средните Z-оценки за ръста, теглото, ИТМ и %МТ са в норма с изключение само на 1 дете гимнастик, което според Z-оценката на ИТМ е с наднормено тегло (Z=1.02). При същото момче, изчислената мускулна площ на мишницата беше с най-висок резултат в групата (18.77 cm2) и персентилната оценка на %МТ (PRs=37.7) по международни референтни стойности за деца показва нормални стойности (виж 2.3. Методика на изследването). Този случай показва, че ИТМ не е адекватен показател за наднормено тегло освен при описаните в литературата групи хора (Garn и колектив, 1986, Тотева, 1992, Wilson и колектив, 2011, Bogin и Varela-Silva, 2012), така и при деца спортисти.

Всички родители са представили данни за ръст и тегло като максималната разлика достига 1.5 cm за ръста и 1.2 kg за теглото.

В двете групи изследвани деца от предучилищна възраст (момичета гимнастички и момчета гимнастици) се наблюдават ниски средни и индивидуални персентилни оценки на процент мастна тъкан, което според литературните данни е характерно за трениращите гимнастика (Jemni, 2011).

Средните персентилни- и средните Z-оценки за ръста, теглото и ИТМ на гимнастиците от предучилищна възраст не се различават статистически достоверно от Z-оценка = 0 и от 50-тия персентил. Средните персентилни оценки за %МТ са статистически достоверно (p < 0.01) по-ниски от 25-тия персентил.

 

3.1.2 Хранителен статус на изследваните деца от предучилищна възраст

На Табл. 15 са показани данни за хранителния прием на изследваните деца гимнастици (n=12) на възраст от 3 до 6 години и данни за същата възраст по проучване на храненето на населението на България от 1997 г (Байкова и колектив, 1998).

Табл. 15. Данни за хранителния прием на изследваните деца гимнастици от предучилищна възраст (3 до 6 години) и данни за същата възраст по проучване на храненето на населението на България 1997 г. (Байкова и колектив, 1998)

 

3-6 годишни, градско население, момчета и момичета, България 1997

3-6 годишни изследвани деца трениращи спортна гимнастика (n=12)

Средна стойност

Стандартно отклонение

Средна стойност

Стандартно отклонение

Основна обмяна
(kcal/24 h)

няма данни

няма данни

935.3

114.9

Предвиден енергоразход (kcal/24 h)

няма данни

няма данни

1423.0

243.9

Енергиен прием
(kcal/24 h)

1740.0

479.0

1503.0

330.0

Общ белтък (g/ден)

46.2

12.3

60.4

14.7

Общ белтък Е%

10.5

няма данни

16.0

1.7

Белтък/кг ТМ на ден

няма данни

няма данни

3.2

0.9

Въглехидрати (g/ден)

228.0

70.0

182.0

45.6

Въглехидрати (E %)

52.2

няма данни

48.4

4.7

Мазнини (g/ден)

72.6

21.6

55.6

12.9

Мазнини (E%)

37.3

няма данни

33.3

3.9

При децата гимнастици от настоящето изследване беше наблюдавано сравнително по-висок прием на белтък (60.4 g/ден срещу 46.2 g/ден) в сравнение с децата от същата възраст от изследването на населението в България през 1997 г. (Байкова и колектив, 1998). В същото време, изчислените грамажи на въглехидрати и мазнини показват по-ниски стойности. Количеството белтък на килограм тегло при изследваните гимнастици достигна средни стойности от 3.2 ± 0.9 g/ден, което надвишава значително публикуваните стойности от някои автори: 0.8 g белтък/kg ТМ на ден за 4-8 годишни деца (Garza и al., 2005), 0.9 g белтък/kg ТМ на ден за 3-7 годишни деца (Наредба №23, 2005) и 1.0 - 1.5 g белтък/kg ТМ на ден за деца спортисти (Nisevich, 2008). Други изследователи намират по-високи стойности: 2.0 g белтък/kg ТМ на ден за деца в пред пубертетна възраст (Alexy и колектив, 2005), 2.4 g за 4-8 годишни деца (Fulgoni, 2008). Тези по-високи стойности отговарят на препоръките от 2.0 – 4.0 g белтък/kg ТМ на ден за деца в интензивен период на растеж на McArdle и колектив (McArdle и колектив, 2015). Може да се предположи, че нуждите от протеини на младите спортисти ще бъдат още по-високи, защото освен усиления растеж при тях имат значение и заниманията с физически упражнения. Делът на белтъците от общия енергоразход при изследвания контингент деца гимнастици (16%) е в границите на регистрираните стойности за различни контингенти гимнастици, които варират между 12.8% и 18.6% (Benardot, 2014). Делът на белтъците, въглехидратите и мазнините в общия енергоразход на изследваните деца гимнастици от предучилищна възраст е съответно: 16% : 48% : 33% срещу 10% : 52% : 37% при децата от националното изследване през 1997 г. Енергийният прием на изследваните деца гимнастици е малко по-нисък в сравнение с децата от изследването на Байкова и колектив от 1997 г. (1503 kcal/24h срещу1740 kcal/24h). Изчисленият енергоприем превъзхожда основната обмяна 1.6 пъти, което отразява високата физическа активност при изследваните деца гимнастици (3-5 тренировки седмично). Беше наблюдавано добро съответствие между предвидения енергоразход и изчисления енергоприем, което се съгласува с факта, че в тази група всички деца са с нормално тегло.

 

3.1.3 Физическа годност на изследваните деца от предучилищна възраст

На Табл. 16 са представени получените данни за абсолютната и относителната сила на хвата на момичета и момчета гимнастици от предучилищна възраст (3-6 години). Представени са и изчислените персентилни оценки.

Табл. 16. Динамометрични данни на изследваните деца гимнастици от предучилищна възраст (3-6 години)

 

Мин.

Макс.

Средна стойност

Стандартно отклонение

Станд. грешка

Момичета гимнастички (n=5)

Средна сила на хвата на двете ръце (kg)

5.65

10.75

8.34

1.81

0.81

Средна сила на хвата на двете ръце (персентилна оценка)

31.90

90.70

51.18

23.36

10.45

Относителна средна сила на хвата на двете ръце (kg/ kg)

0.34

0.47

0.38

0.06

0.02

Момчета гимнастици (n=7)

Средна сила на хвата на двете ръце (kg)

5.25

8.75

7.25

1.18

0.45

Средна сила на хвата на двете ръце (персентилна оценка)

7.50

71.60

41.00

22.34

8.44

Относителна средна сила на хвата на двете ръце (kg/kg)

0.35

0.46

0.39

0.04

0.01

Гимнастиците от предучилищна възраст имат приблизително изравнени стойности на силовите показатели на хвата на дясната спрямо лявата ръка (8.60 ± 1.78 kg срещу 8.08 ± 1.86 kg при гимнастичките и 7.43 ± 1.37 kg срещу 7.07 ± 1.27 kg при гимнастиците). Това вероятно е следствие от гимнастическите тренировки, тъй като този спорт развива симетрично лявата и дясната половина на тялото (Колимечков и колектив, 2013). При всички изследвани лица доминира дясната ръка като средните разлики между силата на хвата на двете ръце не надвишаваше 1 kg (0.56 ± 0.33 при гимнастичките и 0.79 ± 0.91 при гимнастиците). Средната сила на хвата при момичетата и момчетата гимнастици не се различава статистически достоверно (p > 0.05) от 50-тия персентил за деца от тази възраст.

При изследваните гимнастици от предучилищна възраст, регресионният анализ показа висока корелация, както между възрастта и силата на хвата (r = 0.78), така и между спортния стаж и силата на хвата (r = 0.86). Тъй като спортният стаж и възрастта са силно корелирани по между си (r = 0.84), бяха изчислени парциалните коефициенти на тези три показателя. Възрастта показа недостоверна парциална корелация със силата на хвата (r = 0.22, p > 0.05), докато спортният стаж показа достоверна парциална корелация (r = 0.61, p < 0.05) със силата на хвата. Следователно, по-продължителните занимания с гимнастика допринасят за подобряване на силата на хвата.

Средната относителна сила на хвата на двете ръце е идентична при двата пола (момичета 0.38 ± 0.06 kg/kg, момчета 0.39 ± 0.04 kg/kg). За този показател не намерихме нормативни оценки в проучената от нас литература.

 

3.2. Начална училищна възраст

3.2.1 Антропометрия на изследваните деца от начална училищна възраст

Антропометрия при момичета от начална училищна възраст

На Табл. 17 са представени основните антропометрични параметри с персентилни- и Z-оценки на изследваните деца гимнастички (n=30) от начална училищна възраст и контролна група от неактивно спортуващи момичета (n=23) на същата възраст.

Не се наблюдава статистически достоверна разлика във възрастта на двете групи. Средните персентилни- и средните Z-оценки за ръста, теглото, ИТМ и %МТ при момичетата гимнастички са статистически достоверно по-ниски от тези на контролната група (Табл. 17). Тези оценки са по-ниски и от оценките на момичета на същата възраст според международните нормативи на WHO, като за ръста са статистически достоверно по-ниски от 40-тия персентил (28.9, p < 0.05), а за теглото (37.7, p < 0.05) и ИТМ (39.2, p < 0.05) достоверно по-ниски от 50-тия персентил. От друга страна, същите оценки са напълно в границите, регистрирани при различни проучвания при деца трениращи гимнастика (виж Табл. 9).

Средните персентилни оценки за %МТ при гимнастичките (12.0 по метода на Slaughter и 15.2 по биоимпедансния метод), са статистически достоверно по-ниски от 25-тия персентил (p < 0.05) на момичета от същата възраст според международни нормативи (McCarthy и колектив, 2006).

Спрямо контролната група, гимнастичките имат статистическо достоверни по-ниски средни стойности и на обиколката на мишницата (20.1 cm срещу 23.0 cm, p < 0.01), мускулната площ на мишницата (24.4 cm2 срещу 27.2 cm2, p > 0.05) и постната телесна маса (23.6 kg срещу 29.0 kg, p < 0.01). Вероятно това се дължи на по-малките размери на тялото (ръст, тегло и обиколки) при гимнастичките. От друга страна при тях се наблюдават по-високи статистически достоверни средни стойности на относителната мускулна площ на мишницата (0.91 cm2/kg срещу 0.73 cm2/kg). Това вероятно е отражение на една по-голяма мускулна маса на единица тегло при гимнастичките.

Оценките за съотношението талия/височина в групата гимнастички са в норма като няма деца превишаващи границата от 0.500, която разграничава деца в здравословен риск. На 9 от момичетата гимнастички не бяха изчислени Z-оценки и персентилни оценки за теглото, защото СЗО не предлага нормативи за този показател при деца над 10 г., поради голямата нееднородност на навлизането на децата в пубертета и оттам голямата вариация на теглото в този възрастов период (WHO, 2007b).

Индивидуалните персентилни- и Z-оценки на гимнастичките показват, че в групата няма деца със затлъстяване като само при 1 гимнастичка (изследвано лице №28) се наблюдава наднормено тегло (ИТМ Z-оценка = 1.4; %МТ = 27.4 по биоимпедансен метод, %МТ персентилна оценка 85.5). От друга страна, по метода на Slaughter (кожни гънки) %МТ = 20.5% (персентилна оценка 60.2) е в нормални граници и съотношението талия/височина не превишава граница от 0.500. Изчислената мускулна площ на мишницата е най-голямата в групата (37.0 cm2), а относителната мускулна площ на мишницата (0.96 cm2/kg) е над средното за групата. В този случай вероятно се касае за момиче със сравнително голяма мускулна маса, което прави некоректно оценяването на ИТМ. Вероятно анализаторът на състава на тялото при деца и юноши „Tanita BF-689 Children’s Body Fat Monitor“ не оценява адекватно %МТ при деца спортисти с развита мускулатура.

Една гимнастичка (изследвано лице №23) показва поднормено тегло за своята възраст и пол (ИТМ Z-оценка = -2.3; %МТ = 9.8).

Табл. 17. Антропометрични данни на изследваните момичета гимнастички (n=30) от начална училищна възраст (7-11 години) и контролна група от неактивно спортуващи момичета (n=23) (Средна ± SD)

 

Момичета гимнастички (n=30)

Контролна група момичета (n=23)

p

Възраст (год.)

9.37 ± 1.35

9.03 ± 0.54

p > 0.05x

Спортен стаж (мес.)

44.90 ± 17.96

-

-

Бр. тренировки/седм.

2.93 ± 1.05

-

-

Ръст (сm)

130.60 ± 7.36

139.92 ± 9.07

p < 0.001*

Ръст Z-оценка

-0.72 ± 0.79

1.15 ± 1.34

p < 0.001*

Ръст - персентилна оценка

28.88 ± 23.45

75.07 ± 30.76

p < 0.001x

Тегло (kg)

27.18 ± 4.61

37.81 ± 10.01

p < 0.001*

Тегло Z-оценка (n=21; 23)a

-0.35 ± 0.70

1.33 ± 1.21

p < 0.001*

Тегло – перс. оценка a

37.71 ± 22.81

80.93 ± 25.94

p < 0.001x

ИТМ (kg/cm2)

15.83 ± 1.45

19.08 ± 3.51

p < 0.001*

ИТМ Z-оценка

-0.36 ± 0.78

1.02 ± 1.12

p < 0.001*

ИТМ - персентилна оценка

39.18 ± 23.55

74.37 ± 26.37

p < 0.001x

Обиколка мишница (cm)

20.11 ± 1.57

22.97 ± 3.31

p < 0.01x

Обиколка талия (cm)

55.28 ± 3.19

64.22 ± 8.53

p < 0.001*

Съотнош. талия/височина

0.41 ± 0.03

0.47 ± 0.06

p < 0.001x

Гънка лопатка (mm)

5.32 ± 1.62

11.94 ± 6.26

p < 0.001x

Гънка трицепс (mm)

8.42 ± 1.76

14.68 ± 5.59

p < 0.001x

Мастна тъкан (%)
(по Slaughter)

13.21 ± 2.47

22.13 ± 5.99

p < 0.001*

Мастна тъкан (%) (Slaughter) персентилна оценка

12.02 ± 14.00

63.31 ± 33.98

p < 0.001x

Мастна тъкан (%)
(TANITA за деца)

16.48 ± 3.99

26.09 ± 7.42

p < 0.001*

Мастна тъкан (%) (TANITA) персентилна оценка

15.15 ± 20.05

63.55 ± 35.66

p < 0.001x

Мускулна площ на мишницата (cm2)

24.42 ± 4.42

27.18 ± 6.38

p > 0.05x

Относителна мускулна площ на мишницата (cm2/kg)

0.91 ± 0.12

0.73 ± 0.09

p < 0.001x

Постна телесна маса (kg)

23.56 ± 3.82

29.02 ± 6.09

p < 0.01*

a - на 9 момичета гимнастички не бяха изчислени Z-оценки и персентилни оценки за теглото, защото СЗО не предлага нормативи за този показател при деца над 10 г., поради голямата нееднородност на навлизането на децата в пубертета и оттам голямата вариация на теглото в този възрастов период (WHO, 2007b).
* - сравнени с Т-критерий на Стюдънт за независими извадки
x - сравнени с U-критерий на Ман Уитни за независими извадки

Средните Z-оценки за ръста, теглото и ИТМ при неактивно спортуващите момичетата от контролната група са малко по-високи от нормите за деца в тази възраст (статистически достоверно по-високи от Z-оценка 0, p < 0.001), а персентилните оценки са в горната граница на препоръчителните стойности според СЗО. Средните персентилни оценки на %МТ за контролната група са в норма (2 < перс. оценка < 85) според международни референтни стойности за деца (McCarthy и колектив, 2006), а съотношението талия/височина е под границата от 0.500.

Индивидуалните оценки показват, че в контролната група се наблюдават 9 деца с наднормено тегло (ИТМ > + 1SD), 8 от които имат висока персентилна оценка на %МТ (%МТ > 85), като само едно превишава граница от 0.500 на съотношението талия/височина. Теглото на едно от неактивно спортуващите момичета е оценено като наднормено според оценката на ИТМ (изследвано лице №50), но %МТ е в границите на нормата (перс. оценка 25.7), което показва, че в някои случай оценката на ИТМ не е адекватен показател за наднормено тегло и при не спортуващи.

В контролната група момичета се наблюдават 4 деца със затлъстяване (ИТМ > + 2SD, персентилна оценка > 95 за %МТ) като 3 от тях съотношението талия/височина превишава граница от 0.500, което ги сочи риск за техния здравен статус.

Между посочения от родителите и измерения ръст при контролната група момичета няма статистически достоверна разлика (137.1 cm и 139.9 cm, p > 0.05), но максималната разлика в отделни случаи достигна 20 cm. Средните стойности на теглото не се различава статистически (40.9 kg и 37.8 kg, p > 0.05), но максималната разлика за теглото в индивидуални случаи достигна 15 kg. Само 9 родители на момичета от контролната група са отбелязали данни за ръста и 12 за теглото. При 7 момичетата гимнастички не бяха отбелязани данни за ръст и тегло от техните родителите.

Между посочения от родителите и измерения ръст при групата гимнастички също не се наблюдава достоверна разлика (129.1 cm и 130.6 cm, p > 0.05) като максималната разлика в отделни случаи достигна 4.5 cm. Средните стойности на теглото не се различава статистически (25.9 kg и 27.2 kg, p > 0.05), но максималната разлика за теглото в индивидуални случаи достигна 5.2 kg.

 

Антропометрия при момчета от начална училищна възраст

На Табл. 18 са представени основните антропометрични параметри с персентилни- и Z-оценки на изследваните момчета гимнастици (n=19) от начална училищна възраст и контролна група от неактивно спортуващи момчета (n=18) на същата възраст.

Наблюдава се разлика в средните възрасти на двете групи от близо 1 година в полза на гимнастиците, за това двете извадки бяха сравнени по изчислените персентилни- и Z-оценки.

Подобно на резултатите при гимнастичките, средните персентилни- и Z-оценки за ръста, теглото, ИТМ и %МТ при изследваните момчета гимнастици са статистически достоверно по-ниски от тези на контролната група. Средните персентилни и Z-оценки са по-ниски и от тези на деца на същата възраст и същия пол според международните нормативи на СЗО, като персентилните оценки за тегло и ИТМ при гимнастиците са по-ниски от 50-тия персентил (съответно 41.0 за тегло и 43.4 за ИТМ, но не се различават статистически достоверно, p > 0.05). В средните персентилни оценки за ръста при гимнастиците се наблюдават достоверно по ниски стойности от 50-тия персентил (33.9, p < 0.01) според международните нормативи на СЗО. От друга страна, същите оценки са напълно в границите, регистрирани при различни проучвания при деца трениращи гимнастика (виж Табл. 9).

Табл. 18. Антропометрични данни на изследваните момчета гимнастици (n=19) от начална училищна възраст (7-11 години) и контролна група от неактивно спортуващи момчета (n=18) (Средна ± SD)

 

Момчета гимнастици (n=19)

Контролна група момчета (n=18)

p

Възраст (год.)

9.69 ± 1.49

8.79 ± 0.52

p < 0.05*

Спортен стаж (мес.)

48.42 ± 21.01

-

-

Бр. тренировки/седм.

3.05 ± 1.08

-

-

Ръст (cm)

133.26 ± 7.62

136.56 ± 6.96

p > 0.05*

Ръст Z-оценка

-0.48 ± 0.56

0.82 ± 0.86

p < 0.001*

Ръст - персентилна оценка

33.94 ± 18.60

73.13 ± 19.38

p < 0.001*

Тегло (kg)

28.88 ± 4.39

37.09 ± 6.86

p < 0.001*

Тегло Z-оценка (n=10; 18)a

-0.25 ± 0.54

1.67 ± 0.95

p < 0.001x

Тегло - персентилна оценкаa

41.01 ± 19.97

88.58 ± 14.45

p < 0.001x

ИТМ (kg/cm2)

16.17 ± 1.02

19.83 ± 2.97

p < 0.001*

ИТМ Z-оценка

-0.18 ± 0.62

1.66 ± 1.08

p < 0.001*

ИТМ - персентилна оценка

43.42 ± 21.26

86.94 ± 17.63

p < 0.001x

Обиколка мишница (cm)

20.27 ± 1.66

22.84 ± 2.50

p < 0.01*

Обиколка талия (cm)

57.65 ± 3.71

66.19 ± 6.78

p < 0.001*

Съотнош. талия/височина

0.42 ± 0.04

0.49 ± 0.05

p < 0.001x

Гънка лопатка (mm)

4.45 ± 0.89

13.11 ± 6.31

p < 0.001x

Гънка трицепс (mm)

7.12 ± 1.88

14.22 ± 9.07

p < 0.01*

Мастна тъкан (%)
(по Slaughter)

10.69 ± 2.85

23.72 ± 8.63

p < 0.001*

Мастна тъкан (%) (Slaughter) персентилна оценка

23.04 ± 20.20

82.82 ± 23.29

p < 0.001x

Мастна тъкан (%)
(TANITA за деца)

14.88 ± 2.09

25.08 ± 7.21

p < 0.001*

Мастна тъкан (%) (TANITA) персентилна оценка

23.17 ± 21.17

78.88 ± 29.32

p < 0.001x

Мускулна площ на мишницата (cm2)

25.95 ± 3.85

27.12 ± 5.41

p > 0.05*

Относителна мускулна площ на мишницата (cm2/kg)

0.91 ± 0.08

0.77 ± 0.17

p < 0.01x

Постна телесна маса (kg)

25.72 ± 3.58

27.83 ± 3.18

p > 0.05*

a - на 9 момчета гимнастици не бяха изчислени Z-оценки и персентилни оценки за теглото, защото СЗО не предлага нормативи за този показател при деца над 10 г., поради голямата нееднородност на навлизането на децата в пубертета и оттам голямата вариация на теглото в този възрастов период (WHO, 2007b).
* - сравнени с Т-критерий на Стюдънт за независими извадки
x - сравнени с U-критерий на Ман Уитни за независими извадки

Средните персентилни оценки за %МТ при гимнастиците (23.0 за по метода на Slaughter и 23.2 по биоимпедансния метод) са статистически достоверно по-ниски от 35-тия персентил (p < 0.05) на момчета от същата възраст според международни нормативи (McCarthy и колектив, 2006). Такива ниски средни персентилни оценки на %МТ са характерни при деца, трениращи гимнастика (Jemni, 2011).

Подобно на групата гимнастички, гимнастиците имат по-ниски средни стойности на обиколката на мишницата (20.3 cm срещу 22.8 cm, p < 0.01), мускулната площ на мишницата (26.0 cm2 срещи 27.1 cm2, p > 0.05) и постната телесна маса (25.7 kg срещу 27.8 kg, p > 0.05) от контролната група, което вероятно се дължи на по-малките средни размери на тялото (тегло и обиколки) при децата трениращи гимнастика. От друга страна при тях се наблюдават статистически достоверно по-високи средни стойности на относителната мускулна площ на мишницата в сравнение с контролната група момчета (0.91 cm2/kg срещу 0.77 cm2/kg, p < 0.01). Това показва, че и при двата пола деца, трениращи гимнастика се наблюдава една по-голяма мускулна маса на единица тегло.

Индивидуалните оценки на ИТМ показват, че в групата гимнастици няма деца със затлъстяване, а само при 1 дете (изследвано лице №16) се наблюдава ИТМ Z-оценка от 1.03, което е на долната граница на наднорменото тегло. Този гимнастик има нисък процент мастна тъкан (%МТ = 14.1 по биоимпедансния метод и 13.9% по метода на Slaughter), ниски персентилни оценки на %МТ (9.0 и 8.7 съответно) и съотношението талия/височина не превишава приетата граница от 0.500. Момчето гимнастик има мускулна площ на мишницата 33.4 cm2, което е най-висок резултат при гимнастиците и относителна мускулна площ на мишницата от 0.86 cm2/kg, което е близо до средното в групата. В този случай се предполага, че оценката на ИТМ не е показателна, тъй като спортистите и особено спортисти от силовите спортове имат много добре развита мускулатура, която се отразява в теглото и оттам в ИТМ. Много автори посочват, че ИТМ при спортисти от силовите спортове, с по-голям спортен стаж не е добър показател за оценяване на теглото (Тотева, 1992, Зайкова и колектив, 2011, Bogin и Varela-Silva, 2012). В наше предходно изследване (Колимечков и колектив, 2013) анализирахме други подобни случаи, при които ИТМ не дава адекватна оценка на теглото не само при възрастните спортисти но и при деца спортисти с по-голяма мускулна маса. Следователно в тренировъчната практика при анализа на антропометричните показатели трябва да се взимат предвид основно %МТ и силови показатели (данни за мускулна хипертрофия и динамометрия).

Средните персентилни- и Z-оценки за тегло и ИТМ на групата от неактивно спортуващи момчета попадат в границите на наднормено тегло и са статистически достоверно по-високи от 50-тия персентил и Z-оценка 0 според СЗО. Пет момчета от контролната група бяха оценени с наднормено тегло (ИТМ > +1 SD), 3 от които имат висока персентилна оценка на %МТ (%МТ > 85). В тази група 7 от момчетата имат Z-оценка на ИТМ > + 2SD (затлъстяване) като 6 от тях са с много висок %МТ (%МТ персентилна оценка > 95).

Между посочения от родителите и измерения ръст при неактивно спортуващите момчета няма статистически достоверна разлика (134.9 cm и 136.5 cm, p > 0.05), като максималните разлики отделни случаи достигат 10.5 cm. В теглото също няма статистически достоверна разлика в средните стойности (33.4 kg и 37.1 kg, p > 0.05), но максималните разлики са 3.5 kg и 9.5 kg.

Между посочения от родителите и измерения ръст при момчетата гимнастици няма статистически достоверна разлика (133.1 cm и 133.2 cm, p > 0.05), както и при теглото (30.4 kg и 28.9 kg, p > 0.05). Максималната разлика в индивидуални случаи достигна 6.6 cm в ръста и 2.4 kg в теглото. При 11 от гимнастиците не бяха отбелязани ръст и тегло от техните родителите.

Затова считаме, че треньорите и/или изследователите трябва сами да провеждат измерванията на ръста и теглото, поради значителните разлики, наблюдавани макар и в отделни случаи. Тези разлики биха оказали влияние в точността на изчисляването на някои антропометрични параметри и следователно могат да доведат до неточни оценки на състава на тялото при индивидуални случаи, а оттам и промени в средните оценки за цялата група.

Индекс на телесната масаа при трениращи гимнастика и контролна група деца от неактивно спортуващи

Фиг. 11. Разпределение на Z-оценките на ИТМ на изследваните момичета и момчета от начална училищна възраст трениращи гимнастика (n=49) и контролна група деца от неактивно спортуващи (n=41)

На Фиг. 11 е показано разпределението на Z-оценките на ИТМ на изследваните деца. Данните показват, че при 46 от общо 49 деца трениращи гимнастика се наблюдава нормална Z-оценката на ИТМ според СЗО. Останалите три гимнастици (изследвани лица №16, №23 и №28), които попадат извън тези граници бяха обсъдени по-горе. Вероятно заниманията с гимнастика в детска възраст допринасят за поддържане на едно нормално тегло и оттам запазване на нормален здравен статус.

В контролната група се наблюдават 16 от общо 41 деца с нормална Z-оценката на ИТМ според СЗО. Оценката за ИТМ на останалите 25 деца (14 с наднормено тегло и 11 със затлъстяване) е над 1 според нормативите на СЗО като при 10 от тях и съотношението талия/височина също е над 0.500, което ги определя като деца със здравен риск. Данните показват, че близо 61% от контролната група деца са с наднормено тегло или затлъстяване, което е по-високо от посочваните в литературата 30-45% честота на наднормено тегло/затлъстяване при деца (Guinhouya и колектив, 2009, Sanchez-Vaznaugh и колектив, 2015). Това вероятно е в следствие на липсата на занимания със спорт при изследваната контролна група от неактивно спортуващи деца (виж Табл. 22).

 

3.2.2 Хранителен статус на изследваните деца от начална училищна възраст

Анализът на данните за хранителния прием не показа статистически достоверни разлики между гимнастичките (n=30) и гимнастиците (n=19) от начална училищна възраст, както и между момичетата (n=23) и момчетата (n=18) от контролната група. Поради приблизително еднаквите данни, групата гимнастички беше обединена с тази на гимнастиците, а контролната група момичета с тази на момчетата.

На Табл. 19 са показани данните за хранителния прием на изследваните деца, трениращи гимнастика (момичета и момчета, n=49) и контролната група ученици (момичета и момчета, n=41).

Табл. 19. Данни за хранителния прием на изследваните деца от начална училищна възраст трениращи гимнастика (n=49) и контролна група от неактивно спортуващи (n=41) (Средна ± SD)

 

Момичета и момчета гимнастици (n=49)

Контролна група ученици (n=41)

p

ИТМ Z-оценка

-0.29 ± 0.72

1.30 ± 1.14

p < 0.001*

Основна обмяна
(kcal/24h)

1089.45 ± 70.80

1216.65 ± 111.29

p < 0.001*

Предвиден енергоразход (kcal/24h)

1608.51 ± 145.21

1578.42 ± 170.77

p > 0.05*

Предвиден енергоразход/kg TM (kcal/kg/24h)

59.08 ± 10.02

43.45 ± 6.96

p < 0.001x

Енергиен прием
(kcal/24h)

1738.86 ± 373.76

1402.27 ± 458.61

p < 0.001*

Енергиен прием/kg TM
(kcal/kg/24h)

63.24 ± 13.60

39.57 ± 16.51

p < 0.001*

Отношение разход и прием на енергия

1.09 ± 0.27

0.90 ± 0.30

p < 0.01*

Белтъци/kg ТМ (g/kg/24h)

2.59 ± 0.56

1.74 ± 0.68

p < 0.001*

Общ белтък (Е%)

16.41 ± 1.80

17.90 ± 2.33

p < 0.01x

Мазнини/kg ТМ (g/kg/24h)

1.92 ± 0.49

1.19 ± 0.58

p < 0.001*

Мазнини (E%)

27.65 ± 4.99

26.32 ± 4.38

p > 0.05x

Въглехидрати/kg ТМ (g/kg/24h)

8.58 ± 2.31

5.26 ± 2.22

p < 0.001*

Въглехидрати (E %)

53.98 ± 5.45

53.39 ± 4.92

p > 0.05x

Белтъци от животински произход (%)

51.88 ± 9.69

55.51 ± 9.09

p > 0.05*

Мазнини от животински произход (%)

62.80 ± 12.49

62.10 ± 8.25

p > 0.05*

* - сравнени с Т-критерий на Стюдънт за независими извадки
x - сравнени с U-критерий на Ман Уитни за независими извадки

Изчислената основна обмяна показва по-ниски стойности при гимнастиците в сравнение с контролната група (1089.5 kcal/24h срещу 1216.7 kcal/24h, p < 0.001), което се дължи на по-ниските данни за ръст и тегло, които се използват в уравнението за изчисляване на енергията при деца (виж Табл. 7). Поради по-високият коефициент на физическа активност определен за гимнастиците обаче, предвиденият енергоразход показва изравнени стойности с контролата група (1608.5 kcal/24h срещу 1578.4 kcal/24h, p > 0.05), а предвиденият енергоразход на килограм тегло е статистически достоверно по-висок при децата трениращи гимнастика (59.1 kcal/kg/24h срещу 43.5 kcal/kg/24h, p < 0.001).

Енергийният прием e по-висок при децата гимнастици в сравнение с контролната група (1738.9 kcal/24h срещу 1402.2 kcal/24h, p < 0.001), както и приемът на енергия на килограм тегло (съответно 63.2 kcal/kg/24h срещу 39.6 kcal/kg/24h, p < 0.001). Енергийният прием на двете групи е под препоръчителните 2 000 kcal/24h за 7-10 годишни деца (MacGregor, 2008). Групата на гимнастиците показват малко по-ниски средни стойности от публикуваните за енергиен прием на 7-10 годишни деца при умерена физическа активност (1779 kcal/24h за момичета и 2000 kcal/24h за момчета (Наредба №23, 2005)), а контролната група показва по-ниски стойности от тези при ниска физическа активност (1586 kcal/24h за момичета и 1754 kcal/24h за момчета (Наредба №23, 2005), виж Табл. 5). Изчисленият енергиен прием за групата гимнастици е много близък до този публикуван от Benardot и колектив - 1651 ± 363 kcal/24h (Benardot и колектив, 1989) в изследване на деца гимнастици на средна възраст 9.4 г. Benardot (2014) подчертава, че в повечето проучвания на храненето при гимнастици се наблюдава недостатъчен прием на енергия от храната (Benardot, 2014).

Ниските средни стойности на приетата енергия при децата от контролната група вероятно се дължат на съобщени от родителите по-ниски от реалните количества приетата храна от техните деца. Това се подкрепя от големия брой на деца с наднормено тегло и затлъстяване в тази група (25 от общо 41 деца). За даване на неточни сведения за приеманата храна, при научни изследвания, се съобщава често за хора с отклонение от нормалното тегло (поднормено, наднормено и затлъстяване) (Blake и колектив, 1989, Goldberg и Black, 1998, Lennernas, 1998).

Енергийното съотношение на основните хранителни вещества белтъци, мазнини и въглехидрати е приблизително еднакво за двете изследвани групи: 16.4% : 27.7% : 54.0% при децата гимнастици срещу 17.9% : 26.3% : 53.4% за контролната група. Данните показват, че твърде малко количество от енергията се получава от въглехидратите (< от препоръчителните 55-75%), а делът на мазнините е в горната граница на препоръчителните 15-30% според СЗО. Делът на белтъци от общата енергия е над препоръчителните 10-15% от СЗО (WHO, 2003). Енергийното съотношение на основните хранителни вещества при изследваната група гимнастици (n=49) е сходно с литературните данни за други деца гимнастици, където се установяват подобни стойности за белтъци (в горната граница на препоръчителните 10-15% или над нея) и въглехидрати (< от препоръчителните 55-75%), а делът на мазнините в нашето проучване е малко по-нисък от това в повечето други проучвания (виж Табл. 6). Според Benardot (2014) гимнастиците трябва да увеличат приема на сложните въглехидрати и намалят приема на мазнини, тъй като диети с високо съдържание на въглехидрати, умерено количество протеини, и ниско съдържание на мазнини осигурява най-добра комбинация, както за аеробни така и за анаеробни спортове (Benardot, 2014).

Средните стойности на съотношението – приета енергия с храната спрямо предвидения енергоразход е приблизително 1 при двете изследвани групи (1.09 при гимнастиците срещу 0.90 при контролната група, p < 0.01), което показва уравновесен енергиен баланс. При децата трениращи гимнастика средната стойност на това съотношение е и показател за нормалното телесно тегло в групата. Индивидуалните резултати на 14 от гимнастиците показват положителен енергиен баланс (съотношение приета храна – изчислен енергоразход > 1.2), което вероятни се дължи на увеличените нужди от енергия свързани с допълнителна физическа активност извън училищните дейности по физическо възпитание и гимнастическите тренировки и възстановителните процеси при тези деца. Предпоставка за това е фактът, че при 14-те гимнастици с положителен енергиен баланс, индивидуалните оценки на телесното тегло са в норма.

Както беше отбелязано по-горе, получените данни за хранителния прием при децата от контролната група са силно занижени, което вероятно се дължи на не съобщени количества приета храна. Това се вижда особено ясно при анализа на съотношението от приетата храна спрямо предвидения енергоразход при 25-те деца с наднормено тегло и затлъстяване от контролната група. Средното съотношението при тях показва нереален негативен енергиен баланс от 0.83 срещу напълно уравновесения енергиен баланс от 1.00 при децата с нормално тегло в контролната група (n=16).

Приемът на белтъци от животински и растителен произход е приблизително еднакъв (p > 0.05) при двете изследвани групи (51.9% от животински произход за гимнастиците срещу 55.5% за контролната група). Това предполага, че изследваните деца набавят половината протеин от храни, доставящи пълноценен белтък като яйца, месо, пиле, риба и мляко.

Приемът на белтъци, мазнини и въглехидрати на килограм тегло показват статистически достоверно по-високи стойности при гимнастиците в сравнение с контролната група (Табл. 19). Това най-вероятно се дължи на по-високите нужди от енергия при децата трениращи гимнастика.

Средната стойност за приема на протеин при контролната група е 1.7 g/kg/24h, което е по-високо от стойностите за деца, посочени от някои автори: 0.74 g/kg телесна маса (ТМ) на ден при 6-10 годишни деца, 0.71 g/kg ТМ на ден при 11-15 годишни момичета и 0.73 g/kg ТМ на ден при 11-15 годишни момчета (Garlick, 2006); 0.76 g/kg ТМ на ден за деца от 4 до 13 години (Garza и al., 2005), 0.95 g/kg ТМ за деца от 3 до 14 годишна възраст (Наредба №23, 2005). Други автори обаче, посочват по-високи, близки до получените стойности в настоящето изследване: 2-3 g/kg ТМ при деца (Атанасов, 2006), 2.4 g/kg ТМ при 4-8 годишни деца (Fulgoni, 2008), 2.0 g/kg ТМ при 6-11 годишни деца (Alexy и колектив, 2005), 2-4 g/kg ТМ при бебета и деца в интензивен растеж (McArdle и колектив, 2015). Най-вероятно това е свързано с повишените нужди от белтък свързани с интензивния растеж на детския организъм.

Средната стойност за приема на протеин при гимнастиците е 2.6 g/kg/24h, което е по-високо от препоръчителните стойности за деца спортисти според някои автори: 1.2 - 1.4 g белтък/kg ТМ на ден (Nevin-Folino, 2003, Nisevich, 2008), ≥ 1.5 g белтък/kg ТМ на ден при гимнастички на състезателно ниво (Dallas и колектив, 2017). В проучвания на други автори обаче, се срещат и по-високи стойности, които отговарят на данните от настоящето изследване: 1.6 g белтък/kg ТМ на ден при гимнастици (O’Connor, 2000), 2-3 g белтък/kg ТМ на ден за млади гимнастици на състезателно ниво (Benardot и колектив, 1989) В наше предходно изследване на храненето при гимнастици получихме сходни средни стойности: 3.2 g белтък/kg ТМ на ден при 4-6 годишни гимнастици и 2.9 g белтък/kg ТМ на ден при 7-10 годишни гимнастици (Kolimechkov и колектив, 2016). Въпреки, че направените проучванията по този въпрос са малко, прието е, че децата спортисти се нуждаят от повече протеини от препоръчителния прием за не спортуващи (Petrie и колектив, 2004). Нови доказателства предполагат, че по-висок прием на белтък (> 3 g/kg TM на ден) може да има положителен ефект върху състава на тялото (например подпомага намаляването на мастна тъкан и др.) при спортисти (Jager и колектив, 2017).

Средната стойност за приема на мазнини при гимнастиците е 1.9 g/kg/24h. В литературата не намерихме препоръчителни данни за мазнини на килограм тегло като се отбелязва, че средно около 20-30% от приетата енергия трябва да бъде набавяна от мазнините. Според сравнени данни от различни изследвания на храненето при гимнастици, Joubert (2005) посочва, че приема на мазнини е в границите на 0.7 – 2.0 g/kg/24h (Joubert, 2005), което отговаря на данните от настоящето изследване.

Приемът на мазнини от животински и растителен произход е приблизително еднакъв (p > 0.05) при гимнастиците и контролната група от настоящето изследване (съответно 62.8% от животински произход срещу 62.1% за контролната група).

Средната стойност за приема на въглехидрати при гимнастиците е 8.6 g/kg/24h, което е на горната граница от посочените в литературата препоръчителните стойности за деца спортисти: 5-8 g/kg/24h (Nisevich, 2008) и ≥ 5 g/kg/24h за елитни гимнастички (Dallas и колектив, 2017). Приемът на въглехидрати в интензивни периоди на физическо натоварване достига до 8-10 g/kg/24h при спортисти (McArdle и колектив, 2015).

Приемът на плодове и зеленчуци при двете групи е по-нисък от препоръчителните от СЗО 5 порции на ден като при гимнастиците е средно 3.5 порции на ден, а при контролната група е само 1.5 порции на ден.

Средна честота на употреба на отделни видове плодове при изследваните деца от начална училищна възраст трениращи гимнастика

Фиг. 12 Средна честота на употреба на отделни видове плодове при изследваните деца от начална училищна възраст трениращи гимнастика (n=49) и контролна група от неактивно спортуващи (n=41)

Средната честота на консумация на отделните видове плодове (виж приложение 1) при двете изследвани групи е показана на Фиг. 12. Най-често употребяваните плодове при контролната група са: банан, ябълка, портокал и грозде а при гимнастиците са: грозде, ябълка, банан и ягоди.

Честота на употреба на отделни видове зеленчуци при изследваните деца от начална училищна възраст трениращи гимнастика

Фиг. 13 Средна честота на употреба на отделни видове зеленчуци при изследваните деца от начална училищна възраст трениращи гимнастика (n=49) и контролна група от неактивно спортуващи (n=41)

Средната честота на консумация на отделни видове зеленчуци (виж приложение 1) при двете изследвани групи е показана на Фиг. 13. Най-често употребявани зеленчуци са: морков, царевица, краставица и лук при контролната група, и морков, краставица, царевица и броколи при гимнастиците.

 

3.2.3 Физическа годност на изследваните деца от начална училищна възраст

Физическа годност при момичета от начална училищна възраст

На Табл. 20 са показани данни за физическите качества според тестовата батерия „Alpha-Fit“ на изследваните деца гимнастички (n=30) от начална училищна възраст, контролна група от неактивно спортуващи момичета (n=23) на същата възраст и техните персентилни оценки.

Гимнастичките от начална училищна възраст показват приблизително изравнени стойности на силовите показатели на хвата на дясна и лява ръка (14.09 ± 3.15 kg и 14.21 ± 3.05 kg, p > 0.05). Тази симетрия в силата на двете ръце е в съответствие с представените по-горе данни за деца от предучилищна възраст, които тренират гимнастика, както и с наше предходно проучване при деца гимнастици (Колимечков и колектив, 2013).

При контролната група момичета се наблюдава по-голяма разлика между средните стойности на силовите показатели на хвата на дясната спрямо лявата ръка (16.78 ± 4.18 kg и 16.08 ± 4.31 kg, p > 0.05).

Табл. 20. Изследвани показатели и техните персентилни оценки според тестовата батерия „Alpha-Fit“ на изследваните момичета от начална училищна възраст - гимнастички (n=30) и контролна група от неактивно спортуващи момичета (n=23) (Средна ± SD)

 

Момичета гимнастички (n=30)

Контролна група момичета (n=23)

p

Силови показатели на горни крайници

Средна сила на хвата на двете ръце (kg)

14.18 ± 2.97

16.45 ± 4.13

p > 0.05x

Средна сила на хвата на двете ръце (персентилна оценка)

54.10 ± 29.24

75.83 ± 26.44

p < 0.01x

Относителна средна сила на хвата на двете ръце (kg/ kg TM)

0.52 ± 0.07

0.45 ± 0.11

p < 0.01x

Силови показатели на долни крайници

Скок на дължина от място с 2 крака (cm)

154.61 ± 16.81

123.48 ± 21.70

p < 0.001*

Скок на дължина от място с 2 крака (персентилна оценка)

92.25 ± 11.65

55.55 ± 31.00

p < 0.001x

Двигателни умения

4х10 m совалково
бягане (sec)

11.97 ± 0.71

13.88 ± 1.25

p < 0.001*

4х10m совалково бягане (персентилна оценка)

91.01 ± 10.31

52.37 ± 28.04

p < 0.001x

Аеробни показатели

VO2max (ml/kg/min)

52.06 ± 4.17

45.88 ± 2.08

p < 0.001x

VO2max (персентилна оценка)

89.26 ± 17.08

54.12 ± 22.34

p < 0.001x

* - сравнени с Т-критерий на Стюдънт за независими извадки
x - сравнени с U-критерий на Ман Уитни за независими извадки

Средната сила на хвата на двете ръце показа по-ниски стойности при гимнастичките в сравнение с контролната група момичета (14.18 ± 2.97 kg срещу 16.45 ± 4.13 kg, p > 0.05), както и по-ниски средни персентилни оценки (54.10 ± 29.24 срещу 75.83 ± 26.44, p < 0.01) (Табл. 20). Това се дължи на по-голямото тегло и височина на момичетата от контролната група. Въпреки това, гимнастичките показват статистически достоверно по-висока средна относителна сила на хвата на двете ръце (0.52 ± 0.07 kg/kg ТМ срещу 0.45 ± 0.11 kg/kg ТМ, p < 0.01). Както при относителната мускулна площ на мишницата (0.91 cm2/kg при гимнастичките срещу 0.73 cm2/kg при момичетата от контролната група, p < 0.001) (Табл. 17), и при относителната сила на хвата се потвърждава, че гимнастичките имат по-добри силови показатели спрямо теглото на тялото.

Силата на долните крайници, оценена чрез теста „скок на дължина от място с два крака“, е статистически достоверно по-висока при гимнастичките в сравнение с контролната група момичета (съответно 154.61 ± 16.81 cm срещу 123.48 ± 21.70 cm, p < 0.001). Средната персентилната оценка на този тест е статистически по-висока при момичетата трениращи гимнастика (92.25 ± 11.65 срещу 55.55 ± 31.00 за контролната група, p < 0.001) и дори е статистически достоверно по-висока от 85-тия персентил (p < 0.01) на момичета от същата възраст според европейски нормативи (Miguel-Etayo и колектив, 2014). Изчислените индивидуалните резултати от скока на дължина при гимнастичките показват, че при 24 от общо 30 момичета спортистки, персентилната оценка е по-висока от 90-тия персентил за пола и възрастта им. Това вероятно е в следствие на добре развитата мускулатура на долните крайници от тренировъчните занимания по гимнастика (скокове и прескоци), както и познаването на техниката на теста, който се използва често при тестиране на деца трениращи гимнастика (Jemni, 2011).

Двигателните умения, измерени със совалково бягане 4х10 m, също показват статистически достоверно по-високи средни стойности в полза на гимнастичките в сравнение с контролната група момичета (11.97 ± 0.71 sec срещу 13.88 ± 1.25 sec, p < 0.001). Средната персентилната оценка на резултатите от теста е статистически по-висока при момичетата трениращи гимнастика (91.01 ± 10.31 срещу 52.37 ± 28.04 за контролната група, p < 0.001) и както при теста за сила на долни крайници, тя е статистически достоверно по-висока от 85-тия персентил (p < 0.01) на момичета от същата възраст според публикувани нормативи (Roriz De Oliveira и колектив, 2014). Подобно на силовите възможности на долни крайници, изчислените индивидуалните резултати от совалковото бягане на 4х10 m при гимнастичките показват, че при 21 от общо 30 момичета спортистки, персентилната оценка е по-висока от 90-тия персентил за пола и възрастта им. Това вероятно се дължи на развитието на двигателните умения от гимнастическите тренировки (Андреев, 2011).

Аеробните възможности, измерени със 20 метровото совалково бягане с нарастваща скорост до отказ (бийп-тест), не правят изключение от тестовете за силовите възможности на долни крайници и двигателните умения, и също показват статистически достоверно по-високи средни стойности в полза на гимнастичките в сравнение с контролната група момичета (52.06 ± 4.17 ml/kg/min срещу 45.88 ± 2.08 ml/kg/min, p < 0.001). Средната персентилната оценка на резултатите от теста е статистически по-висока при момичетата трениращи гимнастика (89.26 ± 17.08 срещу 54.12 ± 22.34 за контролната група, p < 0.001) и е статистически достоверно по-висока от 80-тия персентил (p < 0.01) на момичета от същата възраст според международни нормативи (Miguel-Etayo и колектив, 2014, Tomkinson и колектив, 2016).

Средната максималната кислородна консумация за групата на изследваните гимнастички (52.06 ± 4.17 ml/kg/min) е в границите на публикуваните данни за VO2max от различни проучвания (виж Табл. 10). Jemni (2011) установява, че стойностите на VO2max при висококвалифицирани (елитни) и нискоквалифицирани гимнастици и гимнастички (средно около 50 ml/kg/min) не са се променили за последните няколко десетилетия (Jemni, 2011).

Индивидуалните резултати от бийп-теста на гимнастичките показват, че при 25 от общо 30 момичета спортистки, персентилната оценка е по-висока от 80-тия персентил според нормативните стойности за техния пол и възраст. Това предполага, че заниманията със спортна гимнастика в детската възраст (7-11 годишни гимнастички) подобрява и аеробните възможности при момичетата, въпреки анаеробния характер на този спорт (виж Фиг. 2).

 

Физическа годност при момчета от начална училищна възраст

В Табл. 21 са показани данните от тестирането на физическите качества и техните персентилни оценки според тестовата батерия „Alpha-Fit“ на изследваните момчета гимнастици (n=19) от начална училищна възраст и контролна група от неактивно спортуващи момчета (n=18).

Табл. 21. Изследвани показатели и техните персентилни оценки според тестовата батерия „Alpha-Fit“ на изследваните момчета от начална училищна възраст - гимнастици (n=19) и контролна група от неактивно спортуващи момчета (n=18) (Средна ± SD)

 

Момчета гимнастици (n=19)

Контролна група момчета (n=18)

p

Силови показатели на горни крайници

Средна сила на хвата на двете ръце (kg)

16.91 ± 3.44

15.42 ± 2.90

p > 0.05*

Средна сила на хвата на двете ръце (персентилна оценка)

58.60 ± 18.62

66.37 ± 24.34

p > 0.05*

Относителна средна сила на хвата на двете ръце (kg/ kg TM)

0.58 ± 0.08

0.42 ± 0.08

p < 0.001*

Силови показатели на долни крайници

Скок на дължина от място с 2 крака (cm)

176.78 ± 22.44

124.56 ± 23.04

p < 0.001*

Скок на дължина от място с 2 крака (персентилна оценка)

96.24 ± 4.36

45.72 ± 30.28

p < 0.001x

Двигателни умения

4х10 m совалково
бягане (sec)

11.18 ± 0.89

13.36 ± 1.08

p < 0.001*

4х10m совалково бягане (персентилна оценка)

92.41 ± 6.09

49.44 ± 25.25

p < 0.001*

Аеробни показатели

VO2max (ml/kg/min)

53.98 ± 3.93

46.36 ± 2.67

p < 0.001x

VO2max (персентилна оценка)

88.63 ± 15.89

43.13 ± 21.56

p < 0.001x

* - сравнени с Т-критерий на Стюдънт за независими извадки
x - сравнени с U-критерий на Ман Уитни за независими извадки

Гимнастиците от начална училищна възраст показват разлика от 1 kg в стойности на силовите показатели на хвата на дясна и лява ръка (17.38 ± 3.42 kg и 16.38 ± 3.54 kg, p > 0.05). Въпреки, че разликата е недостоверна, при момчетата гимнастици не се наблюдава такава изразена симетрия в силата на двете ръце, както при гимнастичките от начална училищна и децата трениращи гимнастика от предучилищна възраст. Най-голямата наблюдавана индивидуална разлика е 2.5 kg.

При контролната група момчета също се наблюдава недостоверна разлика отново от 1 kg между средните стойности на силовите показатели на хвата на дясната спрямо лявата ръка (15.92 ± 2.92 kg и 14.88 ± 3.11 kg, p > 0.05). Наблюдават се обаче по-големи отделни индивидуалните разлики достигащи 3.2 kg и дори 4.8 kg.

Средната сила на хвата на двете ръце показа по-високи, но недостоверни стойности при гимнастиците в сравнение с контролната група момчета (16.91 ± 3.44 kg срещу 15.42 ± 2.90 kg, p > 0.05), а средната персентилна оценка на силата на хвата на двете ръце е по-ниски, но също недостоверна (58.60 ± 18.62 при гимнастиците срещу 66.37 ± 24.34 при контролната група, p > 0.05) (Табл. 21). Въпреки това, гимнастиците показват статистически достоверно по-висока средна относителна сила на хвата на двете ръце (0.58 ± 0.08 kg/kg ТМ срещу 0.42 ± 0.08 kg/kg ТМ, p < 0.001). Както беше отбелязано по-горе, това превъзходство в относителната сила и относителната мускулна площ на мишницата се наблюдава и при изследваните гимнастички от начална училищна възраст спрямо контролната група момичета (Табл. 17 и Табл. 20), което потвърждава, че децата трениращи гимнастика имат по-добри относителни силови показатели и една по-голяма мускулна маса спрямо теглото на тялото.

Силата на долните крайници, оценена чрез теста „скок на дължина от място с два крака“, е статистически достоверно по-висока при гимнастиците в сравнение с контролната група момчета (съответно 176.78 ± 22.44 cm срещу 124.56 ± 23.04 cm, p < 0.001). Средната персентилната оценка на този тест също е статистически по-висока при момчетата трениращи гимнастика (96.24 ± 4.36 срещу 45.72 ± 30.28 за контролната група, p < 0.001) и дори е статистически достоверно по-висока от 90-тия персентил (p < 0.001) на момчета от същата възраст според европейски нормативи (Miguel-Etayo и колектив, 2014). Изчислените индивидуалните резултати от скока на дължина при гимнастиците показват, че при 17 от общо 19 момчета спортисти, персентилната оценка е по-висока от 90-тия персентил за пола и възрастта им. Подобно на гимнастичките от начална училищна възраст, това вероятно е следствие на добре развитата мускулатура на долните крайници свързана с тренировъчните занимания по гимнастика (скокове на земна гимнастика и прескоци), както и познаването на техниката на този тест от изследваните лица, тъй като той се използва често от треньорите по гимнастика при тестиране на силата на долни крайници (Jemni, 2011).

Двигателните умения, измерени със совалково бягане 4х10 m, показват статистически достоверно по-високи средни стойности в полза на гимнастиците в сравнение с контролната група момчета (11.18 ± 0.89 sec срещу 13.36 ± 1.08 sec, p < 0.001). Средната персентилната оценка на резултатите от теста е статистически по-висока при момчетата трениращи гимнастика (92.41 ± 6.09 срещу 49.44 ± 25.25 за контролната група, p < 0.001) и е статистически достоверно по-висока от 85-тия персентил (p < 0.001) на момчета от същата възраст според публикувани нормативи (Roriz De Oliveira и колектив, 2014). Изчислените индивидуални резултати от совалковото бягане на 4х10 m при гимнастиците показват, че при 14 от общо 19 момчета спортисти, персентилната оценка е по-висока от 90-тия персентил за пола и възрастта им. Тези резултати показват, че както при гимнастичките (Табл. 20), така и тук при групата гимнастици се наблюдава по-добри двигателни умения от не трениращите децата на тяхната възраст в следствие на заниманията със спортна гимнастика.

Аеробните възможности, измерени с бийп-теста, също показват статистически достоверно по-високи средни стойности в полза на гимнастиците в сравнение с контролната група момчета (53.98 ± 3.93 ml/kg/min срещу 46.36 ± 2.67 ml/kg/min, p < 0.001). Средната персентилната оценка на резултатите от теста е статистически по-висока при момчетата трениращи гимнастика (88.63 ± 15.89 срещу 43.13 ± 21.56 за контролната група, p < 0.001) и е статистически достоверно по-висока от 75-тия персентил (p < 0.01) на момчета от същата възраст според международни нормативи (Miguel-Etayo и колектив, 2014, Tomkinson и колектив, 2016).

Средната максималната кислородна консумация за групата на изследваните гимнастици (53.98 ± 3.93 ml/kg/min) е в границите на публикуваните данни за VO2max от различни проучвания за състезатели от този спорт (виж Табл. 10). Barantsev (1985) публикува стойности на максималната кислородна консумация за гимнастици от различни възрасти и установява, че VO2max постепенно се понижава от 53.2 ± 6.3 ml/kg/min за 12 годишни юноши до 50.9 ± 6.2 ml/kg/min за 14-15 годишни и 47.2 ± 6.7 ml/kg/min за 25 годишни мъже (Barantsev, 1985). Това занижаване на VO2max се наблюдава след пубертетна възраст при гимнастиците и според Jemni (Jemni, 2011) е свързано с преобладаването на интензивни силови тренировки, нужни за овладяването на сложните технически упражнения от съчетанията на мъжете гимнастици.

Индивидуалните резултати от бийп-теста на гимнастиците показват, че при 15 от общо 19 момчета спортисти, персентилната оценка е по-висока от 80-тия персентил според нормативните стойности за техния пол и възраст (Miguel-Etayo и колектив, 2014, Tomkinson и колектив, 2016). Това предполага, че заниманията със спортна гимнастика в детската възраст (7-11 години) подобрява аеробните възможности както при момичетата (Табл. 20), така и при момчетата гимнастици, въпреки анаеробния характер на този спорт (виж Фиг. 2).

 

 

3.2.4 Физическа активност на изследваните деца от начална училищна възраст

Тъй като специализирания въпросник за обща физическа активност – PAQ-C (Kowalski и колектив, 2004) измерва физическата активност в относителни единици, и тъй като не беше намерена достоверна разлика между момчета и момичета и в двете групи, данните за двата пола бяха обединени при анализа на резултатите. Поради по-късното включване на този въпросник в настоящето изследване, той беше проведен само при 21 деца от общия контингент гимнастици и при 21 деца от контролната група.

Табл. 22. Физическа активност на изследваните момичета и момчета гимнастици (n=21) и контролна група (n=21), оценена според специализирания въпросник за деца - PAQ-C

 

Момичета и момчета гимнастици (n=21)

Контролна група ученици (n=21)

p

1. Организирана физическа активност

1.87 ± 0.43

1.81 ± 0.62

p > 0.05*

2. Физическа активност в часовете по ФВ

4.29 ± 1.01

3.81 ± 1.12

p > 0.05x

3. Физическа активност между часовете в училище

3.67 ± 1.28

3.86 ± 1.62

p > 0.05x

4. Физическа активност в обедната почивка

3.76 ± 1.34

3.86 ± 1.39

p > 0.05x

5. Физическа активност веднага след училище

4.10 ± 0.83

2.48 ± 1.25

p < 0.001x

6. Физическа активност в късния следобед и вечер

3.43 ± 1.21

2.38 ± 1.28

p < 0.05x

7. Физическа активност през уикенда

2.67 ± 0.80

2.91 ± 1.30

p > 0.05x

8. Физическа активност в свободното време

3.14 ± 1.20

2.24 ± 1.26

p < 0.05x

Обща физическа активност
(интегрална оценка)

3.36 ± 0.58

2.92 ± 0.59

p < 0.05*

* - сравнени с Т-критерий на Стюдънт за независими извадки
x - сравнени с U-критерий на Ман Уитни за независими извадки

На Табл. 22 са показани данните от 8-те въпроса и интегрална оценка на физическата активност при двете групи според пет степенната скала според PAQ-C.

Интегралната оценка на общата физическа активност при двете групи е в границата на умерено ниво на активност (> 2.50 и < 3.50) според нормативите на Kowalski и колектив (2004) като гимнастиците имат статистически достоверно по-високи стойности в сравнение с контролната група (3.36 ± 0.58 срещу 2.92 ± 0.59, p < 0.05). Разликата в интегралната оценка се дължи най-вече на достоверните разлики получени от въпроси N5 (физическа активност веднага след училище) N6 (физическа активност в късния следобед и вечер) и N8 (физическа активност в свободното време) (Табл. 22).

Интегралната оценка на групата гимнастици е над границата от 2.9, която категоризира децата на достатъчно активни или ниско активни според нормативни оценки на физическата активност оценена по въпросника PAQ-C за деца и юноши от Англия (Voss и колектив, 2013). При контролната група се наблюдава интегрална оценка на физическа активност от 2.9, която е точно на тази границата. Това е в следствие на липсата от спортни тренировки при контролната група.

Индивидуалните интегрални оценки на физическа активност при децата трениращи гимнастика

Фиг. 14 Честота на разпределение на индивидуалните интегрални оценки при децата трениращи гимнастика (n=21) и контролната група (n=21)

Честотата на разпределение на индивидуалните интегрални оценки при двете групи е показана на Фиг. 14. За разлика от групата на гимнастиците, които показват предимно умерена и висока физическа активност, в контролната група при една трета от децата се наблюдава физическа активност под установената граница от 2.9 (достатъчно активни – ниско активни) за деца и юноши от Англия.

 

3.2.5 Взаимовръзка между антропометричните показатели, показателите на физическата годност и физическата активност при деца от начална училищна възраст

На Табл. 23 са показани корелационните зависимости между интегралната оценка на физическата активност и други показатели при изследваните деца от начална училищна възраст.

Наблюдава се висока, статистически достоверна корелация (r = -0.864, p < 0.01) между скока на дължина и 4х10 m совалковото бягане. Това вероятно се дължи на известната връзка между скоростните и силовите двигателни качества, която се дължи на общата им зависимост с процента на белите мускулни влакна.

Наблюдава се статистически достоверна корелация между показателя за издръжливост VO2max и скока на дължина (r = 0.466, p < 0.01), както и VO2max и 4x10 m совалково бягане (r = -0.558, p < 0.01). Тази слаба до умерена корелация между показатели свързани с различни качества вероятно се дължи на общото им повлияване от интензивността на тренировките и физическата активност.

Табл. 23 Корелационна матрица на измерените показателите при изследваните деца от начална училищна възраст. (В матрицата са представени само корелациите които показват статистическа значимост.)

 

Физическа активност (интегрална оценка)

Средна сила на хвата на двете ръце

4х10 m совалково
бягане

VO2max

Скок на дължина

Скок на дължина (перс. оценка)

n

42

90

90

90

90

90

Средна сила на хвата на двете ръце

0.386*

1

 

 

 

 

4х10 m совалково
бягане

-0.344*

-0.271*

1

 

 

 

VO2max

0.378*

-0.210*

-0.558**

1

 

 

Скок на дължина

0.373*

0.362**

-0.864**

0.466**

1

 

Скок на дължина (перс. оценка)

0.264

0.154

-0.791**

0.505**

0.867**

1

Мастна тъкан (%) (Slaughter) перс. оценка

0.105

0.106

0.636**

-0.613**

-0.594**

-0.718**

* Статистически достоверна корелация (p < 0.05)
** Статистически достоверна корелация (p < 0.01)

Множественият корелационен анализ показа висока достоверна корелация (r = 0.774, p < 0.001) на %MT (персентилна оценка) и следните показатели: максимална кислородна консумация и скок на дължина – персентилна оценка. Уравнение:

%MT (персентилна оценка) = 220.129 + (-0.666 x скок на дължина (персентилна оценка)) + (-2.593 x VO2max(ml/kg/min))

Противно на очакванията, се наблюдават само слаби, статистически достоверни корелации между физическата активност и показателите за физическа годност (средна сила на хвата на двете ръце, 4х10 m совалково бягане, максимална кислородна консумация (VO2max) и скок на дължина от място с два крака).

Също противно на очакванията, нямаше корелационни зависимости между физическата активност и показателите за оценка на теглото (тегло, персентилни и Z-оценки на тегло, съотношение талия/височина, %МТ и персентилни оценки на %МТ). Подобни наблюдения публикуват и други автори (Rourke и колектив, 2003, Ball и колектив, 2003).

В тази връзка образувахме нов показател – относителна физическа активност (интегралната оценка на физическата активност на единица телесна маса). На Табл. 24 са показани корелационните зависимости между интегралната оценка на физическата активност и новосформирания показател относителната физическа активност от една страна и останалите измерени показатели от друга.

Табл. 24 Корелационни зависимости между интегралната оценка на физическата активност, относителната физическа активност и останалите измерени показатели при изследваните деца от начална училищна възраст. (В матрицата са представени само корелациите които показват статистическа значимост.)

 

Физическа активност (интегрална оценка)

Относителна физическа активност

n

42

42

Физическа активност (интегрална оценка)

1

0.692**

Относителна средна сила на хвата на двете ръце

0.271

0.593**

Скок на дължина

0.373*

0.455**

Скок на дължина (персентилна оценка)

0.264

0.550**

4х10 m совалково бягане

-0.344*

-0.491**

4х10 m совалково бягане (персентилна оценка)

0.236

0.552**

VO2max

0.378*

0.692**

VO2max (персентилна оценка)

0.200

0.593**

Мастна тъкан % (Slaughter)

-0.093

-0.556**

Мастна тъкан % (Slaughter) (персентилна оценка)

0.105

-0.389*

Мастна тъкан % (TANITA за деца)

-0.092

-0.506**

Съотношение талия/височина

0.006

-0.438**

Обиколка талия

0.048

-0.582**

ИТМ (kg/cm2)

0.039

-0.526**

ИТМ Z-оценка

0.045

-0.444**

ИТМ - персентилна оценка

0.097

-0.346*

Тегло

0.019

-0.648**

Тегло Z-оценка

0.025

-0.692**

Тегло - персентилна оценка

0.026

-0.665**

* Статистически достоверна корелация (p < 0.05)
** Статистически достоверна корелация (p < 0.01)

Наблюдават се умерени корелационни зависимости между относителната физическа активност и показатели на физическата годност и антропометричните показатели. Големият брой достоверни корелационни зависимости съвпада с логически предполаганата връзка между физическата активност и по-добрите показатели на физическа годност, както и обратна зависимост с показателите за наднормено тегло.

Множественият корелационен анализ показа висока достоверна корелация (r = 0.946, p < 0.05) на относителната физическа активност и следните показатели: тегло, %МТ (Tanita) персентилна оценка, относителна сила на хвата, %MT (Slaughter) и скок на дължина – персентилна оценка. Уравнение:

Относителна физическа активност = 0.071 + (-0.0012 x тегло (kg)) + (0.00065 x %МТ (Tanita) персентилна оценка) + (0.065 x относителна сила на хвата (kg/kg TM)) + (-0.001 x %MT (Slaughter)) + (0.000145 x скок на дължина (персентилна оценка))

За така предложения показател бяха изчислени средните стойности за групата на гимнастиците и за контролната група. Бяха получени статистически достоверно по-високи стойности в полза на гимнастиците (0.12 ± 0.03 срещу 0.09 ± 0.02, p < 0.001), което разграничава много по-силно двете групи, отколкото интегралната оценка на физическата активност (Табл. 22).

 

4. ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ

При направения анализ на хранителния режим, физическата активност и спорта върху физическото развитие и здравния статус при деца от предучилищна и начална училищна възраст, занимаващи се със спортна гимнастика, бяха изведени следните изводи и препоръки:

 

4.1. Изводи

  1. При деца спортисти с по-голяма мускулна маса, ИТМ не дава адекватна оценка за теглото и физическото развитие;
  2. Заниманията със спортна гимнастика спомагат за поддържане на теглото на децата в нормални граници;
  3. Използваният в настоящата работа анамнестичен въпросник за хранене дава добра представа за средния прием на основните групи храни, хранителни вещества и енергия. Този извод се потвърждава от относително доброто съответствие на получените данни в направеното проучване и данните от други изследвания;
  4. Анкетният метод на оценката на храненето, създава предпоставки за по-голям интерес от страна на родителите да наблюдават хранителния режим на децата си и събужда интерес за повече информация за съчетаване на физическата активност с рационалното хранене в полза на физическото развитие на техните деца;
  5. За пълна оценка на енергоразхода при децата е необходимо да се отчита и физическата активност извън уроците по физическо възпитание и спортните тренировки;
  6. Няколко-годишните тренировки по гимнастика водят до значително подобряване на показателите на физическата годност;
  7. Показателят „интегрална оценка на физическата активност“ не отразява адекватно връзката между физическата активност от една страна и антропометричните показатели и показателите за физическа годност от друга;

 

4.2 Препоръки

  1. За адекватна оценка на теглото и физическото развитие на децата спортисти в тренировъчната практика, освен ИТМ, трябва да се използват и други антропометрични (% мастна тъкан) и силови показатели (данни за мускулна хипертрофия и динамометрия);
  2. Препоръчва се в бъдеще да се усъвършенстват методите за оценка на храненето при деца, които да позволяват оценката на приема на витамини и микроелементи;
  3. Широкото прилагане на тестовата батерия „Alpha-fit“ при деца дава възможност за сравнение на физическата годност на деца от различни държави, практикуващи различни двигателни дейности;
  4. Препоръчваме вместо интегралната оценка на физическата активност да се използва показателя физическа активност на килограм телесна маса, тъй като дава логически очаквани корелационни връзки с антропометричните показатели и с показателите на физическата годност;

 

Приноси

  1. За първи път беше направена комплексна оценка на физическата годност, физическата активност и храненето при деца от предучилищна и начална училищна възраст, трениращи спортна гимнастика;
  2. При оценка на хранителния режим беше въведено използването на честотни таблици за употребата на консумацията на плодове и зеленчуци;
  3. Беше адаптиран въпросник за оценка на храненето за използване при деца и деца спортисти. Тестът беше адаптиран и валидиран и за използване на английски език;
  4. Беше разработен и апробиран софтуер (BeepShuttle Junior) за провеждане на теста 20 m совалково бягане с нарастваща скорост до отказ (бийп тест) използван в тестовата батерия “Alpha-fit” (със стандартния протокол на Luc Leger (Leger и колектив, 1988)). Софтуерът позволява автоматична оценка на максималната кислородна консумация при деца и юноши според пола и възрастта, по международни нормативи;
  5. Беше препоръчан нов производен показател за оценка на физическата активност – „относителна физическа активност“.

 

Публикации във връзка с дисертационния труд

  1. Kolimechkov, S., Petrov, L., Alexandrova, A., & Atanasov, P. (2016). Nutrition and physical development assessment of pre-school and primary school children practising artistic gymnastics African Journal for Physical Activity and Health Sciences (AJPHES), 22(2:2), 565-577.
  2. Kolimechkov, S. (2017). Physical Fitness Assessment in Children and Adolescents: A Systematic Review. European Journal of Physical Education and Sport Science, 3(4), 65-78.
  3. Колимечков, С., Петров, Л., Илинова, Б., Александрова, А., Андреева, Л., & Атанасов, П. (2013). Оценка на физическото развитие на деца в предучилищна и начална училищна възраст, занимаващи се със спортна гимнастика. Спорт и Наука, 4, 106-115.

 

Участия в научни конгреси с материали свързани с дисертацията

  1. Kolimechkov, S., Petrov, L., Alexandrova, A., & Cholakov, K. (2017). BeepShuttle: Software for assessing the cardiorespiratory fitness of children and adolescents. In A. Bund and C. Scheuer (Ed.), Changes in Childhood and Adolescence: Current Challenges for Physical Education. Proceeding Book of the 12th FIEP European Congress, (pp. 218-220). Luxembourg: Logos Verlag Berlin GmbH.
  2. Kolimechkov, S., Petrov, L., & Alexandrova, A. (2017). Effect of elbow position on grip strength in children: validity and reliability of TKK 5101 and DynX dynamometers. BASES Conference 2017 – Programme and Abstracts, Journal of Sports Sciences, 35(sup1), s28.
  3. Kolimechkov, S., Petrov, L., & Alexandrova, A. (2017). Physical activity assessment using a modified PAQ-C questionnaire. In T. Iancheva (Ed.), Proceeding Book of the International Scientific Congress 'Applied Sports Sciences' (pp. 346-350). Sofia, Bulgaria: NSA Press.

 

БИБЛИОГРАФИЯ

1. АНДРЕЕВ, П. 2011. Урокът по гимнастика - методика и практика, София.

2. АТАНАСОВ, П. 2006. Молекулни основи на храненето, София, SNC.

3. БАЙКОВА, Д., В. ДУЛЕВА, К. АНГЕЛОВА, С. ПЕТРОВА и Л. ИВАНОВА 1998. Национално проучване на хранителния прием и хранителния статус на населението в България, 1997.

4. БЪРДАРЕВА, Р. и ИВАНОВ, Б. 1998. Олимпизъм и олимпийско движение - зараждане и развитие, София, Български Олимпийски Комитет.

5. ГАВРИЙСКИ, В. и СТЕФАНОВА, Д. 2005. Физиология на човека с физиология на спорта – Част 2, София, Нови Знания.

6. ДАВИДОВ, Д. 2011. Физическата годност – мярка за здравето, София, НСА прес.

7. ДАВИДОВ, Д. 2017. Еврофит (тестова батерия за възрастни). Спортът е здраве и начин на живот, София, Българска асоциация "Спорт за всички".

8. ДОБРЕВА, Ц. 2007. Подготовката в спортната гимнастика - в помощ на треньора, София.

9. ЖЕЛЯЗКОВ, Ц. и ДАШЕВА, Д. 2006. Основи на спортната тренировка, ГЕРА АРТ.

10. ЗАЙКОВА, Д., Б. ИЛИНОВА, Л. ПЕТРОВ, О. ГРОШЕВ, П. ЙОРДАНОВ и АТАНАСОВ, П. 2010. Стандартна методика за определяне на биохимични и антропометрични показатели при анаеробни спортове. Спорт и наука, 3, 7.

11. ЗАЙКОВА, Д., Н. ЗАЕКОВ, Л. ПЕТРОВ, Б. ИЛИНОВА, О. ГРОШЕВ, П. ЙОРДАНОВ и АТАНАСОВ, П. 2011. Промени в антропометрични и силови показатели в резултат на приложението на хранителна добавка при занимаващи се непрофесионално с културизъм. Спорт и Наука, извънреден брой 1, 122-133.

12. ЙОРДАНОВ, Д., РАДУЛОВ, В., МИКОВ, Ц., МИЛЕВ, Н., ГРИГОРОВ, И., ПАНДЕЗОВ, Ж., ПАВЛОВ, Т., ТОДОРОВ, А., ПЕТРОВ, В., АНДОНОВ, К., ЗЛАТЕВ, К., ВИДЕВ, Е., ТОДОРОВ, П. и БОРИСОВА, Т. 1987. Единна програма и методика за обучение и тренировка по спортна гимнастика - мъже, София.

13. КОЛИМЕЧКОВ, С., ПЕТРОВ, Л., ИЛИНОВА, Б., АЛЕКСАНДРОВА, А., АНДРЕЕВА, Л. и АТАНАСОВ, П. 2013. Оценка на физическото развитие на деца в предучилищна и начална училищна възраст, занимаващи се със спортна гимнастика. Спорт и Наука, 4, 106-115.

14. МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ 2012. Национална стратегия за прилагане на схема за предоставяне на плодове и зеленчуци в учебните заведения в Р. България 2012-2013.

15. НАРЕДБА №23 2005. Наредба № 23 от 19.07.2005 г. за физиологичните норми за хранене на населението; издадена от министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 63 от 2.08.2005 г.

16. ПЕТРОВА, С., К. АНГЕЛОВА, Д. БАЙКОВА, В. ДУЛЕВА и ЙОРДАНОВ, Б. 2008. Национални препоръки за здравословно хранене на населението в България, Sofia, НЦООЗ.

17. ПЕТРОВА, С., Т. ИВАНОВА, Х. ХИНКОВ и И КОЛЕКТИВ 2009. Здравето на нацията през 2008 г, Sofia, НЦООЗ.

18. ПОПОВА, Д. 2009. Оценка на хранителния статус. Наука Диететика, 2, 4-9.

19. РАНГЕЛОВА, В. и ПЕТРОВА, С. 2011. Хранене при деца от 1- до 5-годишна възраст в град София. Наука Диететика, 2, 25-29.

20. РАЧЕВ, К. и МАТЕЕВА, Н. 1998. Теория и методика на Физическото възпитание, София, НСА Прес.

21. РУСИНОВA, М. 2012. Хранене и затлъстяване в детската възраст. Med Info, 8, 5.

22. ТОДОРОВА, И. 2010. Някои аспекти на здравословното хранене при учениците. Научни трудове на Русенския университет, 49, 25-29.

23. ТОТЕВА, М. 1992. Соматотипология в спорта, НСА катедра Спортна медицина, София.

24. ХАДЖИЕВ, Н. 1970. Спортна гимнастика, София, М и Ф.

25. ХАДЖИЕВ, Н., К. АНДОНОВ, Д. ДОБРЕВ и ПЕТРОВ, В. 2011. Гимнастика - Физическа подготовка, НСА ПРЕС, София.

26. ALEXY, U., REMER, T., MANZ, F., NEU, C. M. и SCHOENAU, E. 2005. Long-term protein intake and dietary potential renal acid load are associated with bone modeling and remodeling at the proximal radius in healthy children. Am J Clin Nutr, 82, 1107-14.

27. ALPHA 2009. The ALPHA Health-related Fitness Test battery for Children and Adolescents, Test Manual.

28. ALPKAYA, U. 2013. The effects of basic gymnastics training integrated with physical education courses on selected motor performance variables. Academic Journals, 8, 317-21.

29. AMERICAN COLLEGE OF SPORTS MEDICINE 2014. ACSM's Health-Related Physical Fitness Assessment Manual, Fourth Edition, USA, Lippincott Williams and Wilkins.

30. ARTERO, E. G., ESPANA-ROMERO, V., CASTRO-PINERO, J., ORTEGA, F. B., SUNI, J., CASTILLO-GARZON, M. J. и RUIZ, J. R. 2011. Reliability of field-based fitness tests in youth. Int J Sports Med, 32, 159-69.

31. ASHWELL, M. и HSIEH, S. D. 2005. Six reasons why the waist-to-height ratio is a rapid and effective global indicator for health risks of obesity and how its use could simplify the international public health message on obesity. Int J Food Sci Nutr, 56, 303-7.

32. BALE, P., DOUST, J. и DAWSON, D. 1996. Gymnasts, distance runners, anorexics body composition and menstrual status. J Sports Med Phys Fitness, 36, 49-53.

33. BALL, G., MARSHALL, D. и MCCARGAR, L. 2003. Fatness and Fitness in Obese Children at Low and High Health Risk. Pediatric Exercise Science, 15, 392-405.

34. BALOGUN, J. A., AKOMOLAFE, C. T. и AMUSA, L. O. 1991. Grip strength: effects of testing posture and elbow position. Arch Phys Med Rehabil, 72, 280-3.

35. BARANTSEV, A. 1985. Do gymnasts need to develop aerobic capacity? Soviet Sports Review, 25, 20-22.

36. BEEPSHUTTLE JUNIOR. 2017. Software for assessing aerobic fitness [Online]. Available: https://www.stk-sport.co.uk/beepshuttle-junior.html Retrieved from STK SPORT, 2018].

37. BENARDOT, D. 1996. Working with young athletes: views of a nutritionist on the sports medicine team. Int J Sport Nutr, 6, 110-20.

38. BENARDOT, D. 2014. Gymnastics. In: MAUGHAN, R. (ed.) Sports Nutrition: The Encyclopedia of Sports Medicine London: IOC Medical Commission Publication.

39. BENARDOT, D. и CZERWINSKI, C. 1991. Selected body composition and growth measures of junior elite gymnasts. Journal of the American Dietetic Association, 91, 29-33.

40. BENARDOT, D., SCHWARZ, M. и D., H. 1989. Nutrient intake in young, highly competitive gymnasts. Journal of the American Dietetic Association, 89, 401-3.

41. BERVOETS, L., VAN NOTEN, C., VAN ROOSBROECK, S., HANSEN, D., VAN HOORENBEECK, K., VERHEYEN, E., VAN HAL, G. и VANKERCKHOVEN, V. 2014. Reliability and Validity of the Dutch Physical Activity Questionnaires for Children (PAQ-C) and Adolescents (PAQ-A). Arch Public Health, 72, 47.

42. BIANCO, A., JEMNI, M., THOMAS, E., PATTI, A., PAOLI, A., RAMOS ROQUE, J., PALMA, A., MAMMINA, C. и TABACCHI, G. 2015. A systematic review to determine reliability and usefulness of the field-based test batteries for the assessment of physical fitness in adolescents - The ASSO Project. Int J Occup Med Environ Health, 28, 445-78.

43. BIANCO, A., MAMMINA, C., JEMNI, M., FILIPPI, A. R., PATTI, A., THOMAS, E., PAOLI, A., PALMA, A. и TABACCHI, G. 2016. A Fitness Index model for Italian adolescents living in Southern Italy: the ASSO project. J Sports Med Phys Fitness, 56, 1279-1288.

44. BIDDLE, S. J., GORELY, T., PEARSON, N. и BULL, F. C. 2011. An assessment of self-reported physical activity instruments in young people for population surveillance: Project ALPHA. Int J Behav Nutr Phys Act, 8, 1.

45. BLAKE, A., H. GUTHRIE и SMICIKLAS-WRIGHT, H. 1989. Accuracy of food portion estimation by overweight and normal-weight subjects. J Am Diet Assoc, 89, 962-4.

46. BLINMAN, T. и COOK, R. 2011. Allometric Prediction of Energy Expenditure in Infants and Children. ICAN: Infant, Child, & Adolescent Nutrition, 3, 216-224.

47. BOGIN, B. и VARELA-SILVA, I. 2012. The Body Mass Index: the good, the bad and the horrid. Bulletin de la Societe Suisse d'Anthropologie, 18, 5-11.

48. BOOTH, M., DENNEY-WILSON, E., OKELY, A. и HARDY, L. 2005. Methods of the NSW Schools Physical Activity and Nutrition Survey (SPANS). Journal of science and medicine in sport, 8, 284-93.

49. BOYE, K. R., T. DIMITRIOU, F. MANZ, E. SCHOENAU, C. NEU, S. WUDY и REMER, T. 2002. Anthropometric assessment of muscularity during growth: estimating fat-free mass with 2 skinfold-thickness measurements is superior to measuring midupper arm muscle area in healthy prepubertal children. The American Journal of Clinical Nutrition, 76, 628-632.

50. BRANCA, F., H. NIKOGOSIAN и LOBSTEIN, T. 2007. The challenge of obesity in the WHO European Region and the strategies for response. World Health Organization.

51. BRENER, N. D., COLLINS, J. L., KANN, L., WARREN, C. W. и WILLIAMS, B. I. 1995. Reliability of the Youth Risk Behavior Survey Questionnaire. Am J Epidemiol, 141, 575-80.

52. BRITISH GYMNASTICS 2005. Health, Safety and Welfare Policy, Newport, UK.

53. BRITISH GYMNASTICS 2012a. Men’s Artistic Club Development Grades (2013-2016). In: GYMNASTICS, M. S. A. (ed.). UK: British Gymnastics.

54. BRITISH GYMNASTICS 2012b. Men’s Artistic National Elite Grades (2013-2016). In: GYMNASTICS, M. S. A. (ed.). UK: British Gymnastics.

55. BRITISH GYMNASTICS 2015a. Level 3 Coaching Theory - Resource Pack. In: GYMNASTICS, B. (ed.). UK.

56. BRITISH GYMNASTICS 2015b. Men’s Artistic Gymnastics Competition Handbook 2015. In: GYMNASTICS, M. S. A. (ed.). UK: British Gymnastics.

57. BROWN, E. C., KILGORE, J. L., BUCHAN, D. S. и BAKER, J. S. 2017. A criterion-referenced assessment is needed for measuring child obesity. Res Sports Med, 25, 108-110.

58. BURT, L., G. DUCHER, G. NAUGHTON, D. COURTEIX и GREENE, D. 2013. Gymnastics participation is associated with skeletal benefits in the distal forearm: a 6-month study using peripheral Quantitative Computed Tomography. J Musculoskelet Neuronal Interact, 13, 395-404.

59. CADENAS-SANCHEZ, C., MARTINEZ-TELLEZ, B., SANCHEZ-DELGADO, G., MORA-GONZALEZ, J., CASTRO-PINERO, J., LOF, M., RUIZ, J. R. и ORTEGA, F. B. 2016a. Assessing physical fitness in preschool children: Feasibility, reliability and practical recommendations for the PREFIT battery. J Sci Med Sport, 19, 910-915.

60. CADENAS-SANCHEZ, C., SANCHEZ-DELGADO, G., MARTINEZ-TELLEZ, B., MORA-GONZALEZ, J., LOF, M., ESPANA-ROMERO, V., RUIZ, J. R. и ORTEGA, F. B. 2016b. Reliability and Validity of Different Models of TKK Hand Dynamometers. Am J Occup Ther, 70, 7004300010.

61. CALABRESE, L. H. 1985. Nutritional and medical aspects of gymnastics. Clin Sports Med, 4, 23-30.

62. CASTILLO-GARZON, M. J., RUIZ, J. R., ORTEGA, F. B. и GUTIERREZ, A. 2006. Anti-aging therapy through fitness enhancement. Clin Interv Aging, 1, 213-20.

63. CASTRO-PINERO. J., E. ARTERO, V. ESPANA-ROMERO, F. ORTEGA, M. SJOSTROM, J. SUNI и RUIZ, J. 2009. Criterion-related validity of field-based fitness tests in youth: A systematic review. . Br J Sports Med, 44, 934-943.

64. CHOMITZ, V. R., SLINING, M. M., MCGOWAN, R. J., MITCHELL, S. E., DAWSON, G. F. и HACKER, K. A. 2009. Is there a relationship between physical fitness and academic achievement? Positive results from public school children in the northeastern United States. J Sch Health, 79, 30-7.

65. COLE, T., M. BELLIZZI, K. FLEGAL и DIETZ, W. 2000. Establishing a standard definition for child overweight and obesity worldwide: international survey. BMJ, 320, 1240-3.

66. COLE, T. J., FREEMAN, J. V. и PREECE, M. A. 1995. Body mass index reference curves for the UK, 1990. Arch Dis Child, 73, 25-9.

67. COUNCIL OF EUROPE 1983. Testing physical fitness - Eurofit, provisional handbook.

68. COUNCIL OF EUROPE 1987. Recommendation no. r (87) 9 of the Committee of ministers to member states on the EUROFIT tests of physical fitness.

69. CROCKER, P. R., BAILEY, D. A., FAULKNER, R. A., KOWALSKI, K. C. и MCGRATH, R. 1997. Measuring general levels of physical activity: preliminary evidence for the Physical Activity Questionnaire for Older Children. Med Sci Sports Exerc, 29, 1344-9.

70. CUPISTI, A., D'ALESSANDRO, C., CASTROGIOVANNI, S., BARALE, A. и MORELLI, E. 2002. Nutrition knowledge and dietary composition in Italian adolescent female athletes and non-athletes. Int J Sport Nutr Exerc Metab, 12, 207-19.

71. CVEJIC, D., T. PEJOVIC и OSTOJIC, S. 2013. Assessment of physical fitness in children and adolescents. Physical Education and Sport, 11, 135-145.

72. DALLAS, G., DALLAS, C., SIMATOS, E. и SIMATOS, J. 2017. Nutritional recommendations and guidelines for women in gymnastics: Current aspects and critical interventions. Science of Gymnastics Journal, 9, 27-40.

73. DE ONIS, M., ONYANGO, A., BORGHI, E., SIYAM, A., BLOSSNER, M., LUTTER, C. и GROUP, W. H. O. M. G. R. S. 2012. Worldwide implementation of the WHO Child Growth Standards. Public Health Nutr, 15, 1603-10.

74. DE ONIS, M., ONYANGO, A. W., BORGHI, E., SIYAM, A., NISHIDA, C. и SIEKMANN, J. 2007. Development of a WHO growth reference for school-aged children and adolescents. Bull World Health Organ, 85, 660-7.

75. DEHGHAN, M., AKHTAR-DANESH, N. и MERCHANT, A. T. 2005. Childhood obesity, prevalence and prevention. Nutr J, 4, 24.

76. DEPARTMENT OF HEALTH 2011. Healthy Lives, Healthy People: A call to action on obesity in England.

77. DESROSIERS, J., BRAVO, G., HEBERT, R. и MERCIER, L. 1995. Impact of elbow position on grip strength of elderly men. J Hand Ther, 8, 27-30.

78. EKNOYAN, G. 2006. A history of obesity, or how what was good became ugly and then bad. Adv Chronic Kidney Dis, 13, 421-7.

79. EKNOYAN, G. 2007. Adolphe Quetelet (1796–1874) - the average man and indices of obesity. Nephrology Dialysis Transplantation, 23, 47-51.

80. EL-SAIS, W. и MOHAMMAD, W. 2014. Influence of different testing postures on hand grip strength. European Scientific Journal, 10, 290-301.

81. ELLIOT, E., ERWIN, H., HALL, T. и HEIDORN, B. 2013. Comprehensive School Physical Activity Programs: Helping All Students Achieve 60 Minutes of Physical Activity Each Day [Position statement]. American Alliance for Health, Physical Education, Recreation and Dance.

82. ERSOY, G. 1991. Dietary status and anthropometric assessment of child gymnasts. J Sports Med Phys Fitness, 31, 577-80.

83. ESPANA-ROMERO, V., ARTERO, E. G., SANTALIESTRA-PASIAS, A. M., GUTIERREZ, A., CASTILLO, M. J. и RUIZ, J. R. 2008. Hand span influences optimal grip span in boys and girls aged 6 to 12 years. J Hand Surg Am, 33, 378-84.

84. ESPANA-ROMERO, V., F. ORTEGA, G. RODRIGUEZ, E. ARTERO, J. REY и RUIZ, J. 2010. Elbow position affects handgrip strength in adolescents: Validity and reliability of Jamar, DynEx, and TKK Dynamometers. The Journal of Strength and Conditioning Research, 24, 272-277.

85. FESS, E. и MORAN, C. 1981. Clinical Assessment Recommendations. USA: American Society of Hand Therapists

86. FILAIRE, E. и LAC, G. 2002. Nutritional status and body composition of juvenile elite female gymnasts. The Journal of sports medicine and physical fitness, 42, 65-70.

87. FLEGAL, K. M., TABAK, C. J. и OGDEN, C. L. 2006. Overweight in children: definitions and interpretation. Health Educ Res, 21, 755-60.

88. FONSECA DEL POZO, F. J., ALONSO, J. V., ALVAREZ, M. V., ORR, S. и CANTARERO, F. J. L. 2017. Physical fitness as an indicator of health status and its relationship to academic performance during the prepubertal period. Health Promot Perspect, 7, 197-204.

89. FULGONI, V. L., 3RD 2008. Current protein intake in America: analysis of the National Health and Nutrition Examination Survey, 2003-2004. Am J Clin Nutr, 87, 1554S-1557S.

90. GANLEY, K. J., PATERNO, M. V., MILES, C., STOUT, J., BRAWNER, L., GIROLAMI, G. и WARREN, M. 2011. Health-related fitness in children and adolescents. Pediatr Phys Ther, 23, 208-20.

91. GARLICK, P. 2006. Protein Requirements of Infants and Children. Nestlé Nutr Workshop Ser Pediatr Program, 58, 39-50.

92. GARN, S. M., LEONARD, W. R. и HAWTHORNE, V. M. 1986. Three limitations of the body mass index. Am J Clin Nutr, 44, 996-7.

93. GARZA, C. и AL., E. 2005. Dietary Reference Intakes for Energy, Carbohydrate, Fiber, Fat, Fatty Acids, Cholesterol, Protein, and Amino Acids (Macronutrients).

94. GIBSON, R. S. 1990. Principles of nutritional assessment, Oxford, Oxford University Press.

95. GOLDBERG, G. и BLACK, A. 1998. Assessment of the validity of reported energy intakes - review and recent developments Scandinavian Journal of Nutrition, 42, 6-9.

96. GOSWAMI, A. и GUPTA, S. 1998. Cardiovascular stress and lactate formation during gymnastic routines. J Sports Med Phys Fitness, 38, 317-22.

97. GUINHOUYA, C. B., APETE, G. K. и HUBERT, H. 2009. Diagnostic quality of Actigraph-based physical activity cut-offs for children: what overweight/obesity references can tell? Pediatr Int, 51, 568-73.

98. HAGER-ROSS, C. и ROSBLAD, B. 2002. Norms for grip strength in children aged 4-16 years. Acta Paediatr, 91, 617-25.

99. HAGSTROMER, M. и SJOSTROM, M. 2010. Standard operating procedure for the use of accelerometry in monitoring of physical activity at population level. ALPHA Assessing Levels of Physical Activity.

100. HARA, M., SAITOU, E., IWATA, F., OKADA, T. и HARADA, K. 2002. Waist-to-height ratio is the best predictor of cardiovascular disease risk factors in Japanese schoolchildren. J Atheroscler Thromb, 9, 127-32.

101. HARKONEN, R., PIIRTOMAA, M. и ALARANTA, H. 1993. Grip strength and hand position of the dynamometer in 204 Finnish adults. J Hand Surg Br, 18, 129-32.

102. HARRIS, J. и BENEDICT, F. 1919. A Biometric Study of Basal Metabolism in Man, Washington DC, Carnegie Institute of Washington.

103. HARRIS, K. C., KURAMOTO, L. K., SCHULZER, M. и RETALLACK, J. E. 2009. Effect of school-based physical activity interventions on body mass index in children: a meta-analysis. CMAJ, 180, 719-26.

104. HEALTH AND SOCIAL CARE INFORMATION CENTRE 2015. National Child Measurement Programme: England, 2014/15 school year. England.

105. HEYWARD, V. H. 2006. Advanced fitness assessment and exercise prescription, United States, Human Kinetics.

106. HEYWARD, V. H. и STOLARCZYK, L. M. 1996. Applied Body Composition Assessment, USA, Human Kinetics.

107. HIMES, J. H. и DIETZ, W. H. 1994. Guidelines for overweight in adolescent preventive services: recommendations from an expert committee. The Expert Committee on Clinical Guidelines for Overweight in Adolescent Preventive Services. Am J Clin Nutr, 59, 307-16.

108. HOLFORD, P. и COLSON, D. 2008. Optimum Nutrition for Your Child, Great Britain, Piatkus Books.

109. HUANG, T., TARP, J., DOMAZET, S. L., THORSEN, A. K., FROBERG, K., ANDERSEN, L. B. и BUGGE, A. 2015. Associations of Adiposity and Aerobic Fitness with Executive Function and Math Performance in Danish Adolescents. J Pediatr, 167, 810-5.

110. INTERNATIONAL OLYMPIC COMMITTEE 2012. Nutrition for athletes. A practical guide to eating for health and performance.

111. IOM (INSTITUTE OF MEDICINE) 2012. Fitness Measures and Health Outcomes in Youth, Washington (DC), USA.

112. JAGER, R., KERKSICK, C. M., CAMPBELL, B. I., CRIBB, P. J., WELLS, S. D., SKWIAT, T. M., PURPURA, M., ZIEGENFUSS, T. N., FERRANDO, A. A., ARENT, S. M., SMITH-RYAN, A. E., STOUT, J. R., ARCIERO, P. J., ORMSBEE, M. J., TAYLOR, L. W., WILBORN, C. D., KALMAN, D. S., KREIDER, R. B., WILLOUGHBY, D. S., HOFFMAN, J. R., KRZYKOWSKI, J. L. и ANTONIO, J. 2017. International Society of Sports Nutrition Position Stand: protein and exercise. J Int Soc Sports Nutr, 14, 20.

113. JEMNI, M. 2011. The Science of Gymnastics, London, UK, Routledge.

114. JEMNI, M., FRIEMEL, F., LE CHEVALIER, G. M. и ORIGAS, M. 2000. Heart rate and blood lactate concentration analysis during a high level men’s gymnastics competition. The Journal of Strength and Conditioning Research, 14, 389-394.

115. JEMNI, M., SANDS, W. A., FRIEMEL, F., STONE, M. H. и COOKE, C. B. 2006. Any effect of gymnastics training on upper-body and lower-body aerobic and power components in national and international male gymnasts? J Strength Cond Res, 20, 899-907.

116. JOUBERT, C. 2005. Energy expenditure, dietary intake and nutritional knowledge of elite, school-aged gymnasts. Master of Science Master's thesis, North-West University.

117. KAHN, H. S., IMPERATORE, G. и CHENG, Y. J. 2005. A population-based comparison of BMI percentiles and waist-to-height ratio for identifying cardiovascular risk in youth. J Pediatr, 146, 482-8.

118. KARABUDAK, E., KOKSAL, E., ERTAŞ, Y. и KUCUKERDONMEZ, O. 2016. Dietary intake of Turkish gymnast and non‐gymnast children. Nutrition & Dietetics, 73, 184-189.

119. KATTEL, B. P., FREDERICKS, T. K., FERNANDEZ, J. E. и LEE, D. C. 1996. The effect of upper-extremity posture on maximum grip strength. International Journal of Industrial Ergonomics, 18, 423-429.

120. KEYS, A., FIDANZA, F., KARVONEN, M. J., KIMURA, N. и TAYLOR, H. L. 2014. Indices of relative weight and obesity. Int J Epidemiol, 43, 655-65.

121. KIRCHNER, E. M., LEWIS, R. D. и O'CONNOR, P. J. 1995. Bone mineral density and dietary intake of female college gymnasts. Med Sci Sports Exerc, 27, 543-9.

122. KOLETZKO B., O. GOULET, J. HUNT, K. KROHN и SHAMIR, R. 2005. Guidelines on Paediatric Parenteral Nutrition of the European Society of Paediatric Gastroenterology, Hepatology and Nutrition (ESPGHAN) and the European Society for Clinical Nutrition and Metabolism (ESPEN). Journal of Pediatric Gastroenterology and Nutrition, 41.

123. KOLIMECHKOV, S. 2017. Physical Fitness Assessment in Children and Adolescents: A Systematic Review. European Journal of Physical Education and Sport Science, 3, 65-78.

124. KOLIMECHKOV, S., PETROV, L. и ALEXANDROVA, A. 2017a. Effect of elbow position on grip strength in children: validity and reliability of TKK 5101 and DynX dynamometers. BASES Conference 2017 – Programme and Abstracts, Journal of Sports Sciences, 35, s28.

125. KOLIMECHKOV, S., PETROV, L. и ALEXANDROVA, A. 2017b. Physical activity assessment using a modified PAQ-C questionnaire. In: IANCHEVA, T. (ed.) Proceeding Book of the International Scientific Congress 'Applied Sports Sciences'. Sofia, Bulgaria: NSA Press.

126. KOLIMECHKOV, S., PETROV, L., ALEXANDROVA, A. и ATANASOV, P. 2016. Nutrition and physical development assessment of pre-school and primary school children practising artistic gymnastics African Journal for Physical Activity and Health Sciences (AJPHES), 22, 565-577.

127. KOLIMECHKOV, S., PETROV, L., ALEXANDROVA, A. и CHOLAKOV, K. 2017c. BeepShuttle: Software for assessing the cardiorespiratory fitness of children and adolescents. In: A.BUNDANDC.SCHEUER (ed.) Changes in Childhood and Adolescence: Current Challenges for Physical Education. Luxembourg: Logos Verlag Berlin GmbH.

128. KOPLAN, J. P., LIVERMAN, C. T. и KRAAK, V. I. 2005. Preventing Childhood Obesity: Health in the Balance. Washington (DC).

129. KOWALSKI, K., CROCKER, P. и DONEN, R. 2004. The Physical Activity Questionnaire for Older Children (PAQ-C) and Adolescents (PAQ-A) Manual. Canada: College of Kinesiology, University of Saskatchewan.

130. KOWALSKI, K. C., CROCKER, P. R. E. и FAULKNER, R. A. 1997. Validation of the Physical Activity Questionnaire for Older Children. Pediatric Exercise Science, 9, 174-186.

131. KREBS, N. F., HIMES, J. H., JACOBSON, D., NICKLAS, T. A., GUILDAY, P. и STYNE, D. 2007. Assessment of child and adolescent overweight and obesity. Pediatrics, 120 Suppl 4, S193-228.

132. KUCZMARSKI, R. J. и FLEGAL, K. M. 2000. Criteria for definition of overweight in transition: background and recommendations for the United States. Am J Clin Nutr, 72, 1074-81.

133. KUCZMARSKI, R. J., OGDEN, C. L., GUO, S. S., GRUMMER-STRAWN, L. M., FLEGAL, K. M., MEI, Z., WEI, R., CURTIN, L. R., ROCHE, A. F. и JOHNSON, C. L. 2002. 2000 CDC Growth Charts for the United States: methods and development. Vital Health Stat 11, 1-190.

134. KUZALA, E. A. и VARGO, M. C. 1992. The relationship between elbow position and grip strength. Am J Occup Ther, 46, 509-12.

135. LANG, J. J., TREMBLAY, M. S., LEGER, L., OLDS, T. и TOMKINSON, G. R. 2016. International variability in 20 m shuttle run performance in children and youth: who are the fittest from a 50-country comparison? A systematic literature review with pooling of aggregate results. Br J Sports Med.

136. LEGER, L., LAMBERT, J., GOULET, A., ROWAN, C. и DINELLE, Y. 1984. [Aerobic capacity of 6 to 17-year-old Quebecois--20 meter shuttle run test with 1 minute stages]. Can J Appl Sport Sci, 9, 64-9.

137. LEGER, L. A., MERCIER, D., GADOURY, C. и LAMBERT, J. 1988. The multistage 20 metre shuttle run test for aerobic fitness. J Sports Sci, 6, 93-101.

138. LENNERNAS, M. 1998. Dietary assessment and validity: To measure what is meant to measure. Scandinavian Journal of Nutrition, 42, 63-65.

139. LINDHOLM, C., K. HAGENFELDT и HAGMAN, U. 1995. A nutrition study in juvenile elite gymnasts. Acta Pediatr, 84, 273-7.

140. MACGREGOR, J. 2008. Introduction to the Anatomy and Physiology of children. In: ROUTLEDGE (ed.). USA & Canada.

141. MATHIOWETZ, V., RENNELLS, C. и DONAHOE, L. 1985. Effect of elbow position on grip and key pinch strength. J Hand Surg Am, 10, 694-7.

142. MCARDLE, W. D. и KATCH, F. I. 1988. Nutrition, Weight Control, and Exercise.

143. MCARDLE, W. D., KATCH, F. I. и KATCH, V. L. 2015. Exercise Physiology: Nutrition, Energy, and Human Performance. Eight Edition, USA, Wolters Kluwer Health.

144. MCCARTHY, H. D. и ASHWELL, M. 2006. A study of central fatness using waist-to-height ratios in UK children and adolescents over two decades supports the simple message--'keep your waist circumference to less than half your height'. Int J Obes (Lond), 30, 988-92.

145. MCCARTHY, H. D., T.J. COLE, T. FRY, S.A. JEBB и PRENTICE, A. M. 2006. Body fat reference curves for children. International journal of Obesity, 30, 598-602.

146. MCQUIDDY, V. A., SCHEERER, C. R., LAVALLEY, R., MCGRATH, T. и LIN, L. 2015. Normative Values for Grip and Pinch Strength for 6- to 19-Year-Olds. Arch Phys Med Rehabil, 96, 1627-33.

147. MIGUEL-ETAYO, P., L. GRACIA-MARCO, F. ORTEGA, T. INTEMANN, R. FORAITA, L. LISSNER, L. OJA, G. BARBA, N. MICHELS, M. TORNARITIS, D. MOLNÁR, Y. PITSILADIS, W. AHRENS и MORENO., L. 2014. Physical fitness reference standards in European children: the IDEFICS study. International Journal of Obesity, 38, 57-66.

148. MOFFATT, R. J. 1984. Dietary status of elite female high school gymnasts: inadequacy of vitamin and mineral intake. J Am Diet Assoc, 84, 1361-3.

149. MOLENAAR, H. M., SELLES, R. W., ZUIDAM, J. M., WILLEMSEN, S. P., STAM, H. J. и HOVIUS, S. E. 2010. Growth diagrams for grip strength in children. Clin Orthop Relat Res, 468, 217-23.

150. MONTGOMERY, D. L. и BEAUDIN, P. A. 1982. Blood lactate and heart rate response of young females during gymnastic routines. J Sports Med Phys Fitness, 22, 358-65.

151. MORRISON INC. 2013. Manual of Clinical Nutrition Management, Compass Group, Inc.

152. NAGY, P., E. KOVACS, L. MORENO, T. VEIDEBAUM, M. TORNARITIS, Y. KOURIDES, A. SIANI, F. LAURIA, I. SIOEN, M. CLAESSENS, S. MÅRILD, L. LISSNER, K. BAMMANN, T. INTEMANN, C. BUCK, I. PIGEOT, W. AHRENS и MOLNÁR., D. 2014. Percentile reference values for anthropometric body composition indices in European children from the IDEFICS study. International journal of Obesity, 38, 15-25.

153. NATIONAL OBESITY OBSERVATORY 2009. International comparisons of obesity prevalence.

154. NEVIN-FOLINO, N. 2003. Pediatric Manual of Clinical Dietetics (2nd ed.). The Pediatric Nutrition Practice Group. Chicago: American Dietetic Association.

155. NHANES 2013. Muscle Strength Procedures Manual. National Health and Nutrition Examination Survey (NHANES).

156. NHNES 2007. National Health and Nutrition Examination survey (NHNES). Anthropometry procedures manual, USA, CDC.

157. NICHOLS, D. L., SANBORN, C. F., BONNICK, S. L., BEN-EZRA, V., GENCH, B. и DIMARCO, N. M. 1994. The effects of gymnastics training on bone mineral density. Med Sci Sports Exerc, 26, 1220-5.

158. NIHISER, A., S. LEE, H. WECHSLER, M. MCKENNA, E. ODOM, C. REINOLD, D. THOMPSON и GRUMMER-STRAWN, L. 2007. Body Mass Index Measurement in Schools, American School Health Association. Journal of School Health, 77, 651-671.

159. NISEVICH, P. 2008. Sports Nutrition for Young Athletes. IDEA Fitness Journal, 65-67.

160. NOBLE, L. 1975. Heart rate and predicted Vo2 during women's competitive gymnastic routines. J Sports Med Phys Fitness, 15, 151-7.

161. O’CONNOR, H. 2000. Special needs: children an adolescents in sport. In: BURKE LM AND DEAKIN V (ed.) Clinical Sports Nutrition. Sydney: McGraw Hill.

162. OMAR, M. T., ALGHADIR, A. и AL BAKER, S. 2015. Norms for hand grip strength in children aged 6-12 years in Saudi Arabia. Dev Neurorehabil, 18, 59-64.

163. OMAR, M. T., ALGHADIR, A. H., ZAFAR, H. и AL BAKER, S. 2017. Hand grip strength and dexterity function in children aged 6-12 years: A cross-sectional study. J Hand Ther.

164. ORTEGA, F., E. ARTERO, J. RUIZ, V. ESPAÑA-ROMERO, D. JIMÉNEZ-PAVÓN, G. VICENTE-RODRIGUEZ, L. MORENO, Y. MANIOS, L. BÉGHIN, C. OTTEVAERE, D. CIARAPICA, K. SARRI, S. DIETRICH, S. BLAIR, M. KERSTING, D. MOLNAR, M. GONZÁLEZ-GROSS, Á. GUTIÉRREZ, M. SJÖSTRÖM и CASTILLO, M. 2011. Physical fitness levels among European adolescents: the HELENA study. British Journal of Sports Medicine, 45, 20-29.

165. ORTEGA, F. B., CADENAS-SANCHEZ, C., SANCHEZ-DELGADO, G., MORA-GONZALEZ, J., MARTINEZ-TELLEZ, B., ARTERO, E. G., CASTRO-PINERO, J., LABAYEN, I., CHILLON, P., LOF, M. и RUIZ, J. R. 2015. Systematic review and proposal of a field-based physical fitness-test battery in preschool children: the PREFIT battery. Sports Med, 45, 533-55.

166. ORTEGA, F. B., RUIZ, J. R., CASTILLO, M. J. и SJOSTROM, M. 2008. Physical fitness in childhood and adolescence: a powerful marker of health. Int J Obes (Lond), 32, 1-11.

167. OXFORD, K. L. 2000. Elbow positioning for maximum grip performance. J Hand Ther, 13, 33-6.

168. PAJEK, M., CUK, I., KOVAC, M. и JAKSE, B. 2010. Implementation of the gymnastics curriculum in the third cycle of basic school in Slovenia. Science of Gymnastics Journal, 2, 15-27.

169. PALEVSKY, L. 2003. A Holistic Perspective on the Digestive System of Infants and Children.

170. PARVATIKAR, V. B. и MUKKANNAVAR, P. B. 2009. Comparative Study of Grip Strength in Different Positions of Shoulder and Elbow with Wrist in Neutral and Extension Positions. Journal of Exercise Science and Physiotherapy, 5, 67-75.

171. PEKAR, T. 2011. Body Mass Index. IMS Magazine, Summer 2011, 21-22.

172. PEOLSSON, A., HEDLUND, R. и OBERG, B. 2001. Intra- and inter-tester reliability and reference values for hand strength. J Rehabil Med, 33, 36-41.

173. PETRIE, H., E. STOVER и HORSWILL, C. 2004. Nutritional Concerns for the Child and Adolescent Competitor. Nutrition, 20, 620-631.

174. PHILLIPS, S. M., MOORE, D. R. и TANG, J. E. 2007. A critical examination of dietary protein requirements, benefits, and excesses in athletes. Int J Sport Nutr Exerc Metab, 17 Suppl, S58-76.

175. PIKOSKY, M., A. FAIGENBAUM, W. WESTCOTT и RODRIGUEZ, N. 2002. Effects of resistance training on protein utilization in healthy children. Medicine and science in sports and exercise, 34, 820-7.

176. PIWOZ, G. и VITERI, F. 1985. Food and Nutrition Bulletin. UNU, 07, 86.

177. PLOEGMAKERS, J. J., HEPPING, A. M., GEERTZEN, J. H., BULSTRA, S. K. и STEVENS, M. 2013. Grip strength is strongly associated with height, weight and gender in childhood: a cross sectional study of 2241 children and adolescents providing reference values. J Physiother, 59, 255-61.

178. PLOWMAN, S. A. и MEREDITH, M. D. 2013. Fitnessgram/Activitygram Reference Guide (4th Edition), Dallas, TX: The Cooper Institute.

179. PLOWMAN, S. A., STERLING C.L., CORBIN C.B., MEREDITH M.D., WELK G.J. и J.R.JR., M. 2006. The History of Fitnessgram. Journal of Physical Activity & Health, 3, S5–S20.

180. PUBLIC HEALTH ENGLAND 2015. McCance & Widdowson’s Composition of Foods Integrated Dataset (CoF IDS). UK.

181. REGGIANI, E., ARRAS, G. B., TRABACCA, S., SENAREGA, D. и CHIODINI, G. 1989. Nutritional status and body composition of adolescent female gymnasts. J Sports Med Phys Fitness, 29, 285-8.

182. RICHARDS, L. G., OLSON, B. и PALMITER-THOMAS, P. 1996. How forearm position affects grip strength. Am J Occup Ther, 50, 133-8.

183. RODRIGUEZ, N. R., DIMARCO, N. M., LANGLEY, S., AMERICAN DIETETIC, A., DIETITIANS OF, C., AMERICAN COLLEGE OF SPORTS MEDICINE, N. и ATHLETIC, P. 2009. Position of the American Dietetic Association, Dietitians of Canada, and the American College of Sports Medicine: Nutrition and athletic performance. J Am Diet Assoc, 109, 509-27.

184. ROMERO, V., E. ARTERO, D. JIMENEZ-PAVON, M. CUENCA-GARCIA, F. ORTEGA, J. CASTRO-PINERO, M. SJOSTROM, M. CASTILLO-GARZON и RUIZ, J. 2010. Assessing Health-Related Fitness Tests in the School Setting: Reliability, Feasibility and Safety; The ALPHA Study Int J Sports Med.

185. RORIZ DE OLIVEIRA, M. S., SEABRA, A., FREITAS, D., EISENMANN, J. C. и MAIA, J. 2014. Physical fitness percentile charts for children aged 6-10 from Portugal. J Sports Med Phys Fitness, 54, 780-92.

186. ROURKE, K. M., BREHM, B. J., CASSELL, C. и SETHURAMAN, G. 2003. Effect of weight change on bone mass in female adolescents. J Am Diet Assoc, 103, 369-72.

187. RUIZ-RUIZ, J., MESA, J. L., GUTIERREZ, A. и CASTILLO, M. J. 2002. Hand size influences optimal grip span in women but not in men. J Hand Surg Am, 27, 897-901.

188. RUIZ, J., F. ORTEGA, A. GUTIÉRREZ, D. MEUSEL, M. SJÖSTRÖM и CASTILLO, M. 2006a. Health-related fitness assessment in childhood and adolescence: a European approach based on the AVENA, EYHS and HELENA studies. J Public Health, 14, 269-277.

189. RUIZ, J., J. CASTRO-PINERO, E. ARTERO, F. ORTEGA, M. SJOSTROM, J. SUNI и CASTILLO, M. 2009. Predictive validity of health-related fitness in youth: a systematic review. Br J Sports Med, 43, 909-923.

190. RUIZ, J., J. CASTRO-PINERO, V. ESPANA-ROMERO, E. ARTERO, F. ORTEGA, M. CUENCA, D. JIMENEZ-PAVON, P. CHILLON, M. GIRELA-REJON, J. MORA, A. GUTIERREZ, J. SUNI, M. SJOSTROM и CASTILLO, M. 2010. Field-based fitness assessment in young people: the ALPHA health-related fitness test battery for children and adolescents. Br J Sports Med.

191. RUIZ, J. R., ESPANA-ROMERO, V., ORTEGA, F. B., SJOSTROM, M., CASTILLO, M. J. и GUTIERREZ, A. 2006b. Hand span influences optimal grip span in male and female teenagers. J Hand Surg Am, 31, 1367-72.

192. SANCHEZ-VAZNAUGH, E. V., SANCHEZ, B. N., CRAWFORD, P. B. и EGERTER, S. 2015. Association between competitive food and beverage policies in elementary schools and childhood overweight/obesity trends: differences by neighborhood socioeconomic resources. JAMA Pediatr, 169, e150781.

193. SANTOS, R. и MOTA, J. 2011. The ALPHA health-related physical fitness test battery for children and adolescents. Nutr. Hosp., 26, 1199-1200.

194. SAVVA, S. C., TORNARITIS, M., SAVVA, M. E., KOURIDES, Y., PANAGI, A., SILIKIOTOU, N., GEORGIOU, C. и KAFATOS, A. 2000. Waist circumference and waist-to-height ratio are better predictors of cardiovascular disease risk factors in children than body mass index. Int J Obes Relat Metab Disord, 24, 1453-8.

195. SCHMIDT, G. J. 1995. Muscular endurance and flexibility components of the Singapore National Physical Fitness Award. Aust J Sci Med Sport, 27, 88-94.

196. SECCHI, J., G. GARCIA, V. ESPANA-ROMERO и CASTRO-PINERO, J. 2014. Physical fitness and future cardiovascular risk in argentine children and adolescents: an introduction to the ALPHA test battery. Arch Argent Pediatr, 112, 132-140.

197. SEEFELDT, V. и VOGEL, P. 1989. Physical Fitness Testing of Children: A 30-Year History of Misguided Efforts? Pediatric Exercise Science, 295-302.

198. SHECHTMAN, O., GESTEWITZ, L. и KIMBLE, C. 2005. Reliability and validity of the DynEx dynamometer. J Hand Ther, 18, 339-47.

199. SHINGO, N. и TAKEO, M. 2002. The educational experiments of school health promotion for the youth in Japan: analysis of the 'sport test' over the past 34 years. Health Promot Int, 17, 147-60.

200. SLAUGHTER, M., T. LOHMAN, R. BOILEAU, C. HORSWILL, R. STILLMAN, M. VAN LOAN и BEMBEN, D. 1988. Skinfold equations for estimation of body fatness in children and youth. Human biology, 60, 709-23.

201. SLEEPER, M. D., KENYON, L. K. и CASEY, E. 2012. Measuring fitness in female gymnasts: the gymnastics functional measurement tool. Int J Sports Phys Ther, 7, 124-38.

202. SLEEPER, M. D., KENYON, L. K., ELLIOTT, J. M. и CHENG, M. S. 2016. Measuring Sport-Specific Physical Abilities in Male Gymnasts: The Men's Gymnastics Functional Measurement Tool. Int J Sports Phys Ther, 11, 1082-1100.

203. SPRYNAROVA, S. и PARIZKOVA, J. 1969. Comparison of the functional, circulatory and respiratory capacity in girl gymnasts and swimmers. J Sports Med Phys Fitness, 9, 165-72.

204. STK-SPORT. 2017a. Modified Physical Activity Questionnaire (PAQ-C) [Online]. Available: https://www.stk-sport.co.uk/images/sports-science-research-icass-2017-modified-paq-c.pdf.

205. STK-SPORT. 2017b. Modified Physical Activity Questionnaire (PAQ-C) in Bulgarian language [Online]. Available: https://www.stk-sport.co.uk/images/sports-science-research-icass-2017-modified-paq-c-bg.pdf.

206. SU, C. Y., LIN, J. H., CHIEN, T. H., CHENG, K. F. и SUNG, Y. T. 1994. Grip strength in different positions of elbow and shoulder. Arch Phys Med Rehabil, 75, 812-5.

207. SUNI, J. и P., H. 2009. Fitness for Health: The ALPHA-FIT Test Battery for Adults in the European Union. Tester's manual.

208. TAYLOR, R. W., WILLIAMS, S. M., GRANT, A. M., TAYLOR, B. J. и GOULDING, A. 2011. Predictive ability of waist-to-height in relation to adiposity in children is not improved with age and sex-specific values. Obesity (Silver Spring), 19, 1062-8.

209. THEINTZ, G. E., HOWALD, H., WEISS, U. и SIZONENKO, P. C. 1993. Evidence for a reduction of growth potential in adolescent female gymnasts. J Pediatr, 122, 306-13.

210. THOMPSON, J. L. 1998. Energy balance in young athletes. International journal of sport nutrition, 8, 160-74.

211. TOMKINSON, G. R., LANG, J. J., TREMBLAY, M. S., DALE, M., LEBLANC, A. G., BELANGER, K., ORTEGA, F. B. и LEGER, L. 2016. International normative 20 m shuttle run values from 1 142 026 children and youth representing 50 countries. Br J Sports Med.

212. TOMKINSON, G. R., LEGER, L. A., OLDS, T. S. и CAZORLA, G. 2003. Secular trends in the performance of children and adolescents (1980-2000): an analysis of 55 studies of the 20m shuttle run test in 11 countries. Sports Med, 33, 285-300.

213. TOMKINSON, G. R. и OLDS, T. S. 2007. Secular changes in pediatric aerobic fitness test performance: the global picture. Med Sport Sci, 50, 46-66.

214. U.S. DEPARTMENT OF HEALTH AND HUMAN SERVICES 1996. Physical Activity and Health: A Report of the Surgeon General. Atlanta, GA: U.S. Department of Health and Human Services, Centers for Disease Control and Prevention, National Center for Chronic Disease Prevention and Health Promotion. USA.

215. UNNITHAN, V. и GOULOPOULOU, S. 2004. Nutrition for the Pediatric Athlete. Current Sports Medicine Reports, 3, 206-2011.

216. VAN DEN BELD, W. A., VAN DER SANDEN, G. A., SENGERS, R. C., VERBEEK, A. L. и GABREELS, F. J. 2006. Validity and reproducibility of the Jamar dynamometer in children aged 4-11 years. Disabil Rehabil, 28, 1303-9.

217. VOSS, C., OGUNLEYE, A. A. и SANDERCOCK, G. R. 2013. Physical Activity Questionnaire for children and adolescents: English norms and cut-off points. Pediatr Int, 55, 498-507.

218. VOSS, C. и SANDERCOCK, G. 2009. Does the twenty meter shuttle-run test elicit maximal effort in 11- to 16-year-olds? Pediatr Exerc Sci, 21, 55-62.

219. WANG, J. J., BARANOWSKI, T., LAU, W. P., CHEN, T. A. и PITKETHLY, A. J. 2016. Validation of the Physical Activity Questionnaire for Older Children (PAQ-C) among Chinese Children. Biomed Environ Sci, 29, 177-86.

220. WATANABE, T., OWASHI, K., KANAUCHI, Y., MURA, N., TAKAHARA, M. и OGINO, T. 2005. The short-term reliability of grip strength measurement and the effects of posture and grip span. J Hand Surg Am, 30, 603-9.

221. WHO 1995. Physical status: the use and interpretation of anthropometry. Report of WHO Expert Committiee. WHO Technical Report Series 854. Geneva, World Health Organization.

222. WHO 2000. Obesity: preventing and managing the global epidemic. Report of a WHO Consultation. WHO Technical Report Series 894. Geneva: World Health Organization.

223. WHO 2003. Diet, Nutrition and the Prevention of Chronic Disease. Report of a Joint WHO/FAO Expert Consultation. Chapter 5: Population nutrient intake goals for preventing chronic-diseases. Geneva: World Health Organization 2003.

224. WHO 2006a. Enrolment and baseline characteristics in the WHO Multicentre Growth Reference Study. Acta Paediatr Suppl, 450, 7-15.

225. WHO 2006b. WHO Child Growth Standards based on length/height, weight and age. Acta Paediatr Suppl, 450, 76-85.

226. WHO. 2007a. BMI-for-age (5-19 years) [Online]. World Health Organization. Available: http://www.who.int/growthref/who2007bmiforage/en/ [Accessed accessed on 20 September 2017].

227. WHO. 2007b. Weight-for-age (5-19 years) [Online]. World Health Organization. Available: http://www.who.int/growthref/who2007weightforage/en/ [Accessed accessed on 20 October 2017].

228. WHO 2009a. Global health risks: mortality and burden of disease attributable to selected major risks. Geneva: World Health Organization.

229. WHO 2009b. WHO Child Growth Standards - Methods and development: Growth velocity based on weight, length and head circumference. In: DEVELOPMENT, D. O. N. F. H. A. (ed.). Geneva: World Health Organization.

230. WHO 2010. World Health Organizoation - Global recommendations on physical activity for health. Geneva:. WHO Publications.

231. WHO 2011. WHO Anthro for personal computers, version 3.2.2, 2011: Software for assessing growth and development of the world's children. Geneva: WHO, 2010.

232. WHO 2014. Global Status Report on noncommunicable diseases, World Health Organization.

233. WHO. 2015. Obesity and overweight. Fact sheet no. 311, Jan 2015, World Health Organization [Online]. World Health Organization. Available: http://www.who.int/mediacentre/factsheets/fs311/en/index.html [Accessed accessed on 27 February 2015].

234. WIKIPEDIA. 2017. Gymnastics [Online]. Available: https://en.wikipedia.org/wiki/Gymnastics Retrieved from Wikipedia, 2017].

235. WILLIAMS, D. P., GOING, S. B., LOHMAN, T. G., HARSHA, D. W., SRINIVASAN, S. R., WEBBER, L. S. и BERENSON, G. S. 1992. Body fatness and risk for elevated blood pressure, total cholesterol, and serum lipoprotein ratios in children and adolescents. Am J Public Health, 82, 358-63.

236. WILSON, H. J., DICKINSON, F., GRIFFITHS, P. L., AZCORRA, H., BOGIN, B. и VARELA-SILVA, M. I. 2011. How useful is BMI in predicting adiposity indicators in a sample of Maya children and women with high levels of stunting? Am J Hum Biol, 23, 780-9.

237. YIM, S. Y., CHO, J. R. и LEE, I. Y. 2003. Normative data and developmental characteristics of hand function for elementary school children in Suwon area of Korea: grip, pinch and dexterity study. J Korean Med Sci, 18, 552-8.

 

Приложения

ПРИЛОЖЕНИЕ №1 » Адаптиран тест за хранене при деца на Български език

ПРИЛОЖЕНИЕ №2 » Модифициран тест на Kowalski и колектив (Kowalski и колектив, 2004) за физическа активност при деца, адаптиран тест на български език

ПРИЛОЖЕНИЕ №3 » Комплекс от упражнения за развитие на физическите качества при деца (7-11 год.) на Британската Федерация по Гимнастика (British Gymnastics, 2015a)

 

Официална Презентация

ПРЕЗЕНТАЦИЯ » Тук може да видите официалната презентация на дисертационния ми труд за присъждане на ОНС "Доктор".

 

Как да се цитира?

Колимечков, С. (2018 г.). Оценка на хранителния режим и физическото развитие при деца от предучилищна и начална училищна възраст, занимаващи се със спортна гимнастика (Дисертационен труд за ОНС Доктор, Национална Спортна Академия "Васил Левски" - София). Изтеглена от https://www.kolimechkov.com/bg-publications-theses-phd.html