Оценка на хранителния режим при деца от предучилищна и начална училищна възраст, занимаващи се със спортна гимнастика

Видео от официалната защита на дипломната ми работа за придобиване на образователно-квалификационна степен "Магистър" по физическо възпитание пред катедра "Теория на физическото възпитание" към Национална Спортна Академия "Васил Левски" - София, 23 ноември 2012 г.

Председател на изпитна комисия: доц. Елена Николова, доктор

Рецензенти:

доц. Елена Николова, доктор - рецензия на дипломната работа »

проф. Петър Атанасов, доктор, ДН - рецензия на дипломната работа »

Оценка: Отличен 6

 

НАЦИОНАЛНА СПОРТНА АКАДЕМИЯ

НАЦИОНАЛНА СПОРТНА АКАДЕМИЯ "ВАСИЛ ЛЕВСКИ"

Катедра "Теория на физическото възпитание"

 

ДИПЛОМНА РАБОТА

 

на тема: Оценка на хранителния режим при деца от предучилищна и начална училищна възраст, занимаващи се със спортна гимнастика

 

за придобиване на образователно-квалификационна степен
„Магистър по физическо възпитание и спорт”

 

Дипломант:
Стефан Тодоров Колимечков, №3333

 

Научен ръководител:
доц. Емилия Павлова, доктор

Научен консултант:
гл. ас. доктор Любомир Петров

 

София, 2012 г.

 

Съдържание:

Увод

Първа глава

I. Литературен обзор

Втора глава

II. Цел, задачи, методика и организация на изследването

II.1. Цел на изследването

II.2. Задачи на изследването

II.3. Методика на изследването

II.4. Организация на изследването

Трета глава

III. Резултати и анализ

Четвърта глава

IV. Изводи и препоръки

Библиография

Приложения

 

Увод

Физическата култура е съвкупност от ценности, създадени и използвани в обществената практика с цел физическо усъвършенстване на личността. Заедно с духовната и материалната култура, физическата култура е част от общата култура на човека (48).

Физическото възпитание е обществено явление, което има за цел да стимулира правилното физическо развитие, да повишава общата и специалната физическа работоспособност и съпротивителните сили на организма. Физическото възпитание, спортът и рекреацията са компоненти на физическата култура и могат да се разглеждат като отделни подсистеми при прилагане на системно-структурния подход, който е един от най-информативните методи в методологията (48).

В началото на третото хилядолетие проблемите, които възникват пред човечеството извеждат на преден план в системата от ценности свободата на човека да развива и изявява своите способности. В днешно време здравето е едно от най-търсени ценности сред хората. Световната здравна организация (СЗО) дава най-точното определение на здравето, което се разглежда като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие на индивида и групата, то е способност за реализиране на стремежите и задоволяване на потребностите ни за живот в хармоничното взаимодействие със заобикалящата среда. Под влияние на динамично променящите се условия в живота на човека, той също се променя. Едни от основните фактори, които влияят на здравето на човека са рационалното хранене и двигателната активност. Храненето е необходимо за развитието на организма, както и поддържането на жизнените му процеси (36).

Физическото възпитание и спорт, като общообразователен предмет, заема своето достойно място сред другите предмети от образователната система. В настоящия момент в България, Европа и света има повишен интерес към физическото възпитание като неделима част от учебния процес. В миналото са съществували училища, в които не се е изисквало учениците да се занимават с физическо възпитание. В днешно време, откакто затлъстяването в детска възраст нараства, в целия свят се появи обществена подкрепа за по-голяма двигателна активност в училищата.

Спортът като част от системата физическа култура се разглежда като многостранно обществено явление, което има за цел изразяването или подобряването на физическата и психическата годност, развитието на социални отношения и постигането на спортни резултати на всички нива (48).

В настоящата разработка се насочихме към оценяване на хранителния режим при деца от предучилищна и начално-училищна възраст, които посещават допълнителни занимания по спортна гимнастика. Разглеждайки системата „физическа култура“ (Фиг. 1) изследваните деца попадат в образователната система като компонент на подсистемата „физическо възпитание“, както и в детско-юношеския спорт като компонент на подсистемата „спорт“. Чрез оценката на храненето получаваме ценна информация за здравословното състояние на човека, която може да бъде използвана за подобряване качеството на живот. Както дефицитът, така и излишъкът от хранителни вещества създават предпоставки за появата на заболяване (36). Оценката на хранителния режим е важен критерий, който спортният специалист трябва да използва умело за да подпомогне правилното и естествено развитие на учениците занимаващи се със спорт. В нашата разработка направихме опит да определим приема на основни хранителни вещества и да го сравним с нуждите, определени съобразно физическата активност и физическото развитие на деца в предучилищна и начална училищна възраст, занимаващи се със спортна гимнастика.

 

 

ПЪРВА ГЛАВА

I. Литературен обзор

Физическата култура като част от общата култура на човека, включва в себе си три предметни области, между които има тясна взаимовръзка. Физическото възпитание, спортът и рекреацията се явяват подсистеми в структурата на системата физическа култура (48). Подсистемата физическо възпитание включва в себе си следните компоненти:

  • Образователна система – урочни и извънурочни форми в учебните заведения;
  • Утилитарно (приложно) физическо възпитание – трудов процес, полиция, армия;
  • Рехабилитация – включва лечебна физическа култура и превантивно физическо възпитание.

Под спорт разбираме всяка форма на физическа дейност, която чрез организирано или неорганизирано участие има за цел изразяването или подобряването на психическата и физическа годност, развитието на социалните отношения или постигането на спортни резултати на всички нива (48). Спортът се разглежда в три области:

  • Детско-юношески спорт – играе изключително важна роля за откриване на спортни таланти;
  • Спорт за всички – цели се укрепване и повишаване на общата работоспособност чрез огромно разнообразие от форми.
  • Високо спортно майсторство (голям спорт) - начало и крайна цел на големия спорт е постигането на високи и стабилни спортни постижения.

На Фиг. 1 са показани нагледно компонентите, които бяха разгледани. Между тях съществуват отделни връзки, които са координационни (връзки на взаимодействие) и субординационни (подчинени на дадена система).

Kомпоненти на физическата култура

Фиг. 1. Компоненти от първи порядък от структурата на системата „Физическа култура“ (48)

Компонентите от втори порядък според структурата на системата „Физическа култура“ (48) са:

- Организация и управление;

- Наука и образование;

- Материално-техническо осигуряване;

- Спортно-педагогически кадри.

Според структурата на системата „физическа култура“ (Фиг. 1), децата от нашето изследване попадат в подсистемата „физическо възпитание“ и подсистемата „спорт“. В първия случай те са част от образователната система като компонент на подсистемата „физическо възпитание“, а във втория децата посещават занимания по спортна гимнастика, което им отрежда място в детско-юношеския спорт като компонент на подсистемата „спорт“.

Системата за физическо възпитание представлява сложна, социална, самоуправляваща се система за физическо усъвършенстване на човека (48). Физическото възпитание и спорт като общообразователен предмет в българското училище се въвежда още след Освобождението.

Особена роля за това има група швейцарски учители. Тогава те били наричани учители по гимнастика, а предметът е наричан „Гимнастика“ до 1925г. Швейцарските учители (Фиг. 2) са основоположниците на нашата модерна физическа култура (42).

Швейцарските учители по гимнастика

Фиг. 2. Швейцарските учители по гимнастика (42)

Хармоничното физическо развитие на човека не само е в основата на физическото възпитание и спорта, но се разглежда и като фундамент на здравето. Това е един от същинските параметри по който се определя здравния статус на индивида, тъй като е изходно начало за функционирането на органите и системите на тялото, за тяхната качествена адаптация и реализация в околната среда. Показателен е фактът, че незадоволителното равнище на физическо развитие и диспропорцията в неговите величини почти винаги се превръщат в рисков фактор за здравето (36).

Д. Давидов (2011) подчертава, че науката предлага обособяването на причините, променящи състоянието на здравето в четири основни фактора, които са: рационалното хранене, режима на живот, двигателната активност и здравната култура (Фиг. 3) (36).

Фактори на здравето

Фиг. 3. Фактори на здравето (по Д. Давидов, 2011)

Три от факторите на здравето са пряко свързани с нашето изследване. На първо място това е рационалното хранене, двигателната активност и здравната култура. Здравната култура като фактор на здравето е свързана със знанията за елементите и факторите на здравето и умението тези знания да бъдат използвани.

Спортна гимнастика представлява универсален спорт, развиващ основни физически качества. Той дава добър старт за бъдеща спортна реализация на трениращите деца в различни области. Този спорт развива симетрично лявата и дясната половина на тялото и е един от малкото спортове, които децата от предучилищната възраст (4-6 годишни момчета и момичета) могат да практикуват. Спортната гимнастика представлява многообразие от форми, създадени от човека, наречени гимнастически упражнения. Те са съгласувана система от движения за преместване или задържане, както на отделни части така и на цялото тяло в пространството за определено време (52). Движенията се изпълняват в строго определена последователност и ритъм, върху уреди (шест при мъжете и четири при жените). При спазване на необходимите условия за тренировъчна дейност и използване на прогресивна методика на обучение на упражненията, при оптимален хранителния режим, гимнастиката влияе благоприятно на костно-ставния апарат, мускулите, сухожилията и тяхното укрепване като развива хармонично тяло и усъвършенства физическите качества на индивида.

Основните хранителни вещества са белтъци, мазнини и въглехидрати. Заедно с витамините, минералите и водата, те са в основата за изграждане и функциониране на човешкия организъм (33). Белтъците имат първостепенно значение за живите организми. Те са изградени от 20 вида аминокиселини (АК), които се разделят на заменими (неесенциални) и незаменими (есенциални). Незаменимите АК са осем на брой и не могат да се синтезират в организма на човека. При малките деца някои аминокиселини (аргинин и хистадин) могат да бъдат есенциални. За нормалния синтез на белтъци в човешкия организъм е необходимо едновременно наличие на 20-те аминокиселини (29). Мазнините се разделят на свободни мастни киселини и глицерол, а въглехидратите най-общо се разделят на прости и сложни. Оптималното съотношение на основните хранителните вещества е показано на Фиг. 4.

Съотношение на хранителните продукти

Фиг. 4. Съотношение на хранителните продукти (22)

Витамините се срещат в храните от растителен и животински произход. Разделят се на водноразтворими и мастноразтворими. Повечето от водноразтворимите витамини се съдържат в растенията. Недостигът на някои витамини оказва бърз отрицателен ефект върху здравето на човека, но трябва да се подчертае, че когато един здрав индивид приема качествена и разнообразна храна, не е необходимо да поглъща допълнителни количества витамини. Излишъкът от витамини (хипервитаминоза) също се отразява неблагоприятно на организма (29). Витамините не доставят енергия и не са структурен материал за изграждането на човешкия организъм, но са жизнено важни и радикални за метаболизма и нормалното функциониране на организма. Минералните соли съставляват до 4% от теглото на човека и включват 22 елемента от таблицата на Менделеев. Те трябва да бъдат приемани чрез храната, а при невъзможност, чрез съответни фармацевтични препарати. Делят се на макро- и микроелементи (51). Микроелементите са химични елементи, които се съдържат в организмите в хилядни части от процента (желязо, мед, цинк, молибден, бром, флуор, аргон, йод и др.) Макроелементите се съдържат в сравнително по-голямо количество в човешкото тяло. Към тази група спадат следните минерали: калций, натрий, фосфор, калий, магнезий и хлор.

Енергийната стойност на храните се определя в kcal (килокалории) или kJ (килоджаули) - 1 kcal е равна на 4.18 kJ. Въпреки разнообразния състав на храната която приемаме - основните източници на енергия за организма са белтъците, мазнините и въглехидратите. Мазнините са източник на енергия с най-голям енергиен еквивалент - 1гр мазнини = 9 kcal. При разграждането на 1гр. белтъци или въглехидрати получаваме 4 kcal. Белтъците могат да служат като източник на енергия, но в нормални условия те никога не се използват с такава цел. Това става в случаите на гладуване, изтощително физическо натоварване, когато енергетичните ресурси са изчерпани или при тежки заболявания. И в трите случая организмът включва като резервен животоспасяващ вариант изгарянето на белтъците (29).

Обмяната на веществата или още метаболизъм е едно от основните свойства на живата материя. Процесът включва две страни:

Анаболизъм (асимилация) – включва сложни биохимични реакции свързани с използването на приетите от вън разнообразни хранителни вещества за изграждане на нови тъкани и възстановяване на вече съществуващите.

Катаболизъм (дисимилация) – включва разграждане на сложните вещества и превръщането им в по-прости. Освобождава се енергия необходима за осъществяване на процесите на анаболизма, физиологичните процеси както в покой, така и за извършване на някаква дейност.

Този процес, включващ анаболизъм и катаболизъм е непрестанно свързан с поглъщане и освобождаване на енергията и дава възможност на живата материя да се самообновява. Анаболизмът и катаболизмът в живия организъм протичат едновременно (31).

Храносмилането е универсален процес, в резултат на който сложните молекули, постъпили с храната, се разрушават на по-прости. Процесът се осъществява от храносмилателната система, която включва: устна кухина, хранопровод, стомах, тънки и дебели черва, както и черен дроб, жлъчен мехур и задстомашна жлеза. От анатомична гледна точка, храносмилателният тракт - (Фиг. 5), включва устна кухина, гълтач, хранопровод, стомах, тънко черво (съставено от три части – дванадесетопръстник, празно и хълбочно черво), дебело черво (34).

Храносмилателна система при деца

Фиг. 5. Храносмилателна система

Храносмилателната система при децата, за разлика от възрастните, не е в състояние да усвои хранителните вещества толкова добре, тъй като е в процес на изграждане и растеж. Храносмилателните ензими се произвеждат в по-малки количества и нямат същата ефикасност както при възрастните (19).

Когато децата се хранят подходящо и целесъобразно, тяхната храносмилателна система се развива и достига зрялост на 6-7 годишна възраст. При липса на генетични заболявания или проблеми свързани с околната среда, храносмилателната система продължава да се усъвършенства успоредно с растежа на детския организъм (19).

Детските зъби са в постоянен процес на растеж и подмяна и често приетата храна не се сдъвква достатъчно добре. Поглъщането на такава храна натоварва детската храносмилателна и имунна система. По този начин се повишава и нуждата от енергия за механичната работа при процеса на храносмилане, секрецията на ензими и храносмилателни сокове. При непълно смилане храносмилателната, имунната и нервната системи се подлагат на стрес, което намалява абсорбирането на важни хранителни вещества и отслабва защитните сили на детето (19). Зъбите при децата обикновено се появяват в периода 6-8 месеца като най-често първи са двата долни предни централни зъба (15). Изследване проведено във Великобритания от Levine et al. (2007) при повече от 500 ученици на възраст от 11 до 15 години показва, че сладките напитки и нередовното миене на зъбите повишават многократно опасността от развитие на кариес при децата (14). Стомахът има важни функции в процеса на храносмилане като задържа храната от 4 до 6 часа. Неговият капацитет се повишава с възрастта на детето (Табл. 1).

Табл. 1. Развитие на обема на стомаха (ml) (15)

Развитие на обема на стомаха

Препоръчителните норми за прием на хранителни вещества при децата се определят индивидуално, в зависимост от тяхното развитие, пол, възраст и занимания.

В изследване на Garlick свързано с белтъчните нужди на организма при новородени, деца и юноши се препоръчват следните стойности: за 4-5 годишни деца - 0.69 гр. белтък/кг телесна маса (ТМ); при 6-10 годишни – 0.74 гр./кг ТМ; за 11-15 годишни момичета - 0.71 гр./кг ТМ, а при момчетата 11-15 години – 0.73 гр./кг ТМ (9). В национално проучване на хранителния прием в България (1998) са показани стойностите на консумиран белтък за отделните възрастови групи. При деца от предучилищната възраст (3-6 години) средният дневен белтъчен прием е 44.5 гр./ден. В начално-училищната възраст белтъчният прием за групата е 55.5 гр./ден (30). В Табл. 2 са показани подробни данни за дневния прием на белтъци и другите основните хранителни вещества при деца от 3 до 14 години по данни от Националното проучване на хранителния прием (1998).

Табл. 2. Дневен прием на основните хранителни вещества при деца (градско население) (30)

Възраст (години) /
Пол

3-6 години Общо

6-10 години Общо

10-14 години Момчета

10-14 години Момичета

Средна стойност

SD

Медиана

Средна стойност

SD

Медиана

Средна стойност

SD

Медиана

Средна стойност

SD

Медиана

Общ белтък (g/ден)

46.2

12.3

43.6

55.6

14.7

53.5

70.4

20.0

70.2

65.7

19.6

65.7

Общ белтък Е%

10.5

 

 

10.7

 

 

11.2

 

 

10.8

 

 

Животински белтък (% от общия белтък)

52.4

 

 

49.5

 

 

48.8

 

 

52.0

 

 

Въглехидрати (g)

228

70

226

254

72

244

300

102

286

301

215

280

Въглехидрати (E %)

52.2

 

 

49.1

 

 

48

 

 

49.2

 

 

Мазнини (g)

72.6

21.6

63.8

92.4

29.5

85.3

114.4

46.0

110.5

108.6

38.0

109.0

Мазнини (E%)

37.3

 

 

40.2

 

 

41.0

 

 

40.0

 

 

В наредба №23 (2005 г.) за физиологичните норми за хранене на населението в България, за деца в предучилищна и начално-училищна възраст се препоръчва 0.95 гр./кг ТМ пълноценен белтък (от животински произход – яйца, месо, пиле, риба, мляко) (44). В авторитетен труд от голям колектив американски учени (2005 г.) посветен на хранителните норми са посочени средни препоръчителни стойности на белтък от 0.76 гр./кг ТМ за деца от 4 до 8 и от 9 до 13 години (7). При определени условия, като тежка физическа работа, някои заболявания или при деца, количеството на приетите белтъци може да достигне 2-3 гр./кг телесно тегло (29).

Отново в наредба №23 (2005 г.) за физиологичните норми за хранене на населението в България, препоръчителният дневен прием на въглехидрати при деца на възраст 7-10 години е 300 гр./ден за момчета и 266 гр./ден за момичета. Препоръчваният относителен дял на въглехидрати за същата възраст е 55-65% от общата енергия. По данни от Националното проучване на хранителния прием на населението в България (1998), средният дневен прием на въглехидрати за деца 3-6 годишна възраст (момчета и момичета) е 222 гр. общо за групата, което представлява 52.6% от общата енергия, получена от храната. Стойностите на дневния прием на въглехидрати за деца 7-10 години (момчета и момичета) са средно 253 гр. общо за групата (Табл. 2) (30).

Дневният прием за мазнините е 61 гр./ден за момчета и 54 гр./ден за момичета на възраст 7-10 години. Препоръчва се среден прием на мазнини от 27.5% от общата енергия за същата възраст (44). Дневният прием на мазнини за деца 3-6 години е 69.2 гр. общо за групата, а при деца 6-10 години са средно 91 гр. общо за групата (Табл. 2) (30).

Децата, за разлика от възрастните, имат нужда от повече хранителни вещества и енергия за осигуряване на техния растеж, и развитие. В нормално функциониращия организъм е налице строга зависимост между нуждата от храна, доставяща енергия и изразходването на тази енергия, получена от приетата храна. Ако ежедневно се приемат толкова калории енергия, колкото са нужни за физическа дейност, растеж и метаболизъм, наддаването на килограми е пропорционално на растежа на децата. Налице е баланс на енергията в организма, при което се запазва нормалното съотношение между теглото и ръста. Когато количеството храна е повече от необходимото и превишава енергийния разход е налице положителен енергиен баланс, мастната тъкан нараства и се увеличава само теглото. В резултат от това се появява затлъстяване (49).

Затлъстяването е най-разпространеното хронично метаболитно заболяване на нашето съвремие с изключително сериозни последици в дългосрочен план. Световната здравна организация (СЗО) го определя като глобална епидемия и значителен проблем за общественото здраве. Наднорменото тегло и затлъстяването сред децата и юношите придобива мащабни размери, особено в развитите страни. Наднорменото тегло не е заболяване, но може да доведе до затлъстяване, което е метаболитно заболяване. Според СЗО, в края на 2010 г. около 43 милиона деца под 5 годишна възраст са с наднормено тегло. В Европа те са над 22 милиона и около 5 милиона страдат от затлъстяване. България е сред първите шест страни в Европа. Според проучване на Националния център по опазване на общественото здраве (НЦООЗ) от 2008 г. в България децата с наднормено тегло са 200 000, от тях 65 000 са със затлъстяване (49).

За да бъдат намалени предпоставките за поява и развитие на метаболитно заболяване в детска възраст, Д. Давидов (2011) подчертава, че научно-обоснованото здравословно хранене е подчинено на определени условия. Едно от тях е свързано с разнообразието на приеманите хранителни продукти. В менюто не трябва да отсъстват млякото, млечните произведения, зърнените храни и тестените изделия, месото и рибата, плодовете и зеленчуците, водно и мастно-разтворимите витамини. Друго условие е спазването на оптималното съотношение между основните хранителни съставки, и адекватни количества витамини, микроелементи, соли и вода. За оптималния хранителен режим, съотношението между основните хранителни съставки е специфично при деца и подрастващи и зависи от различните по характер учебни и професионални дейности. Важно условие е да се осигурят продукти в сурово състояние като салати, плодове и зеленчуци във всекидневното меню, както и да се използват технологии за обработка на храните, които запазват максимално техните качества (36).

В изследване на Booth и колектив (2005) свързано с проучването на физическата активност и храненето при деца от училищната възраст се препоръчва учениците да прекарват поне един час на ден в умерена до средна по величина физическа активност. Натоварващата физическа активност като бягане, скачане, танцуване, както и различни видове спортове с топка подпомагат здравината на костите и костната плътност, което спомага за предотвратяване на остеопороза в по-късен етап от живота. Енергичната физическа дейност е свързана с поддържане нормалните граници на кръвното налягане, холестерола, както и инсулиновата концентрация в кръвта (4).

Препоръчителният прием на хранителни вещества при деца и юноши, които се занимават с допълнителна двигателна дейност е различен от този на неспортуващи. Адекватният прием на протеини е важен фактор за деца спортисти от силовите спортове. Когато гликогеновите запаси са изчерпани, организмът увеличава използването на белтъци за енергия (24). Прието е, че децата спортисти се нуждаят от повече протеини от препоръчителният прием за неспортуващи, но до днес са проведени само няколко проучвания, които са насочени към млади спортисти. Поради важността на въглехидратите като субстрат за интензивната тренировка се препоръчва децата спортисти да консумират най-малко 50% въглехидрати като енергия от общия енергиен прием. При високо интензивни тренировки се препоръчват 65-70% от калориите да бъдат за сметка на въглехидратите. Препоръчват се 25-30% от общите дневни калории да се набавят чрез мазнините и около 15% чрез белтъците (10).

В изследване, проведено с гимнастички за високо спортно майсторство на възраст от 7 до 10 години са поместени данни за препоръчителен среден дневен прием на основните хранителни вещества. Данните сочат препоръчителни стойности от 219 гр. въглехидрати, 68 гр. белтъци и 60 гр. мазнини на ден. Енергоразходът е изчислен на 1651 kcal/24h. При друга група гимнастички на възраст от 11 до 14 години, енергоразходът е 1706 kcal/24h, а препоръчителните средни дневни стойности на хранителните вещества са: 227гр. за въглехидрати, 67 гр. за белтъци и 62 гр. за мазнини (1). При гимнастички на възраст от 13 до 16 години средните стойности за белтък и мазнини са 72гр./кг ТМ и 259 гр. за въглехидрати (8). В друго изследване, препоръчителният дневен прием на белтък при гимнастици е 1.6 гр./кг ТМ (18). Следователно треньорът и родителите трябва да са наясно с възможните увеличени нужди от протеин по време на периоди с бърз растеж и интензивно натоварване. Този въпрос беше подчертан от скорошно изследване на Pikosky et al (21).

В друг литературен източник, насочен към деца спортисти се препоръчва над 55% от дневния калориен прием да става за сметка на въглехидратите, тъй като те са предпочитано гориво за мускулите при спорт и физическа дейност. Освен това се посочва и следния допълнителен прием на въглехидрати като гр./ден. За лека тренировка – 3-5 гр. на килограм телесна маса, за средна и тежка тренировка – 5-8 гр./кг ТМ, 24-48 часа предсъстезателно зареждане – 8-9 гр./кг ТМ, 2-3 часа преди състезание/тренировка – 1.7 гр./кг. При деца, които практикуват спортове с ниво на висока издръжливост се препоръчват 1.2-1.4 гр. протеин на килограм тегло (17).

В изследване на Unnithan (2004 г.) се предполага, че децата спортисти в сравнение с възрастни, са по-предразположени да използват свободните мастни киселини вместо въглехидратите като основен източник на енергия при извършване на спортна дейност. Отбелязва се значително повишаване на нивата на свободния глицерол в кръвта по време на продължителни упражнения (30-120 мин.) при деца в сравнение с възрастни. Дори при високо-интензивна тренировка се наблюдават по-високи нива на глицерол от тези на възрастните. Същите високи нива се упоменават и в по-ранен момент - по време на тренировката (25).

Треньорите трябва да насърчават децата към балансирана здравословна диета, която включва подходящи количества от въглехидрати, мазнини и белтъци, както и витамини, минерали и достатъчно течности, за да се гарантира попълването на енергийните ресурси и ефективното функциониране на тялото. Характерно за децата, които практикуват спортна гимнастика е, че те не трябва да натрупват прекалено голяма маса, тъй като това може да снижи техните възможности. Наднорменото тегло довежда до влошаване на техниката на упражненията, както и увеличава риска от контузии поради прекомерното натоварване на конструкцията на тялото. Препоръчително за гимнастици е да увеличат своите енергийни запаси, чрез прием на въглехидрати или течности най-малко час и половина преди започване на тренировка или състезание. Течностите трябва да бъдат приемани в малки количества по време на тренировката, а енергийните запаси следва да се възстановят в рамките на първите два часа след натоварването. Въглехидратни храни и течности с висок гликемичен индекс трябва да се приемат веднага след тренировка за най-добър резултат при възстановяването на енергията в организма (6).

При децата, средният дневен препоръчителен прием на калории зависи от тяхната възраст (Табл. 3). Показаните стойности са осреднени като някои деца могат да се нуждаят от повече калории а други от по-малко.

Табл. 3. Препоръчителен дневен прием на калории при деца (15)

Възраст:

Среден дневен прием на калории:

0-5 месеца

650

5-12 месеца

850

1-3 години

1,300

4-6 години

1,800

7-10 години

2,000

11-14 г. момчета

2,500

11-14 г. момичета

2,200

При деца над 11 годишна възраст, препоръчителният прием зависи също от техния пол като обикновено момчетата се нуждаят от повече калории в сравнение с момичетата. Друг фактор от който зависи дневния калориен прием е свързан със състава и размера на тялото на детето, както и с нивото на физическа активност. Спортистите се нуждаят от по-голямо количество калории в сравнение с нетрениращите деца (15).

В наредба №23 от 2005г. за физиологичните норми на населението в България са посочени средни енергийни потребности по пол, възраст и физическо натоварване (Табл. 4).

Табл. 4. Среден дневен енергиен прием при деца с ниска и умерена физическа активност (44)

 

Момчета

Момичета

 

Възрастова група

Средни енергийни потребности при различна Физическа активност (kcal/24h)

 

ниска

умерена

ниска

умерена

3-7 години

1566

1769

1441

1607

7-10 години

1754

2000

1586

1779

10-14 години

2305

2648

1934

2181

Средните енергийни потребности са определени на базата на реалните ръст и телесна маса (стойностите на медианите) от национални проучвания, проведени през 1998 г. и 2004 г. За осигуряване на добро здраве се препоръчва умерена физическа активност (44).

Основната обмяна представлява минималното количество енергия, необходима за протичането на основните жизнени процеси. Измерването се извършва в легнало положение, сутрин на гладно, точно когато се събужда човек преди започване на всякакви дневни активности. В практиката обикновено се измерва разхода на енергия в покой (REE), вместо основната обмяна (BMR). Разхода на енергията в покой се измерва в термо-неутрална среда в покой, но не веднага след събуждане и не се различава с повече от 10 % от основната обмяна (BMR) (12). В литературата се срещат следните уравнения за изчисляване на BMR (Табл. 5).

Табл. 5. Уравнения за изчисляване на енергията при деца (3)

Harris-
Benedict
(kcal/24h)

Мъже

66.4730 + [5.0033 × височина (см.)] + [13.7516 × тегло (кг)] − [6.7550 × възраст (год.)]

Жени

655.095 + [1.8496 × височина (см.)] + [9.5634 × тегло (кг)] − [4.6756 × възраст (год.)]

Schofield
(kcal/24h)

 

Момчета

3-10 год.

[19.59 × тегло (кг)] + [130.3  × височина (м)] + 414.9

10-18 год.

[16.25 × тегло (кг)] + [137.2  × височина (м)] + 515.5

 

Момичета

3-10 год.

[16.969 × тегло (кг)] + [161.8 × височина (м)] + 371.2

10-18 год.

[8.365 × тегло (кг)] + [465 × височина (м)] + 200.0

СЗО
(kcal/24h)

 

Момчета

3-10 год.

[22.7 × тегло (кг)] + 495

10-18 год.

[17.5 × тегло (кг)] + 651

 

Момичета

3-10 год.

[22.5 × тегло (кг)] + 499

10-18 год.

[12.2 × тегло (кг)] + 746

White
(kJ/24h)

17 × (години[мес.]) + (48 × тегло[кг]) + (292 × температура на тялото[°C]) − 9677

В изследване енергийните нужди на 22 гимнастички на възраст от 13 до 16 години са изведени 2 коефициента за ниво на тренираност (1.5 и 2.0). Основната обмяна при 15 годишни гимнастички е изчислена на 25 kcal/кг./ден При ниско активни гимнастички, основната обмяна се умножава по 1.5, а при високо активни по 2.0 (8). В друг литературен източник коефициентите за ниво на физическа активност са в диапазона от 1.6 за ниско активни, 1.9 – активни до 2.5 – много активни (7). Често използвани в литературата са коефициентите за физическа активност на Harris-Benedict (1.2 – 1.9, в зависимост от седмичната честота на тренировките) (2).

Антропометрията е ключов метод за оценка на хранителния статус при деца и възрастни. Антропометрични данни, снети от новородени и деца отразяват общия здравен статус се използват за проследяване на растежа и развитието на детето във времето (16). Познаването на структурните промени в детска възраст може да се разглежда като основа за очертаване кривата на физическото развитие на детето и като възможност за неговото правилно отглеждане и възпитание (50). За регистриране на точни резултати е от съществено значение да се спазват стриктно инструкциите за снемане на антропометрични данни (16,22). Поддържането на здравословно тегло спомага за запазването на добро здраве и намалява риска от редица хронични заболявания. За оценка на телесното тегло се използва т. нар. индекс на телесната маса (ИТМ), който представлява съотношението на телесното тегло, изразено в кг. спрямо ръста, изразен в метри и повдигнат на квадрат (46):

ИТМ (кг/м2) = Телесното тегло (кг) / Ръст (м)2

Класификацията на теглото при възрастни (над 18 год.) на базата на ИТМ и свързания с него здравен риск според Световната Здравна Организация е представен нагледно на Табл. 6.

Табл. 6. Класификацията на теглото на базата на ИТМ (46)

 

ИТМ (кг/м2)

Риск от заболявания

Поднормено тегло

< 18.5

Повишен

Нормално тегло

18.5 - 24.9

Нисък

Наднормено тегло

>25.0

 

- Свръхтегло

25.0 - 29.9

Повишен

- Затлъстяване I степен

30.0 – 34.9

Умерено повишен

- Затлъстяване II степен

35.0 - 29.9

Висок

- Затлъстяване III степен

> 40

Много висок

За нуждите на училищното физическо възпитание, във връзка с физиологичните особености на децата и подрастващите се използва следната периодизация: предучилищна възраст (3-6 год.), начална училищна възраст (7-11 год.), средна училищна възраст (12-15 год.) и горна училищна възраст (16-18 год.) (32).

В референциите на СЗО се дават оценки за ръста, теглото и ИТМ на деца от 5 до 19 години. При оценяване на ИТМ се класифицират следните граници (наднормено тегло > +1SD, затлъстели > +2SD, поднормено тегло < -2SD, слаботелесни < -3SD) за Z-оценка (26) и (>95 персентил – наднормено тегло, 85-95 персентил – риск от наднормено тегло) за персентилната оценка (13).

В изследване на Benardot & Czerwinski (1991) се посочва диапазон на ИТМ от 12.9 до 20.8 кг/м2 за елитни гимнастици и гимнастички на възраст от 7 до 10 години и 14.6 до 20 кг/м2 за елитни гимнастици и гимнастички на възраст от 11 до 14 години. Процентът мастна тъкан за същия контингент е от 5.1 до 16.7% (7-10 годишни) като почти не се променя за по-големите (11-14 годишни) – 6 до 15.1%. Деца трениращи гимнастика (особено изразено при момичетата) имат нисък процент мазнини и ИТМ спрямо нетрениращите гимнастика (11).

Измерването на кожни гънки и обиколки дава възможност да се изчисли % мастна тъкан (16). През годините са предлагани различни уравнения за изчисляване на процент мастна тъкан (%Fat), чрез снемането на кожни гънки. Повечето от тези оценки са били разработени с помощта на уравненията на Slaughter (5). Те са базирани само на 2 кожни гънки (трицепс и скапула), разработени специално за деца и юноши и са често използвани в Европа и САЩ (23).

Друг използван начин за оценка на хранителния статус и мускулната маса, който е широко разпространен при деца и възрастни е определянето на мускулната площ на мишницата. При изчислението на този параметър е нужно да се снемат 2 показателя (обиколката на мишницата в см. и кожна гънка на трицепса (5).

В доклад от 2009 година на Националния център по опазване на общественото здраве са поместени оценки на здравното състояние при децата. Антропометричните измервания и профилактичните медицински прегледи, по данни на РИОКОЗ (2008) при деца от 7 до 18 г. показват положителна промяна в един от основните показатели за физическо развитие - ръстът, който се увеличава. Наблюдават се, обаче, неблагоприятни промени в показателите на гръдните обиколки в пауза, при вдишване и издишване, Регистрира се снижаване нивото на физическата дееспособност. Системата на обучение по физическо възпитание и спорт в училищата не осигурява нужното ниво на двигателна активност в периода на растеж, съзряване и развитие на детския организъм. Данните за физическото развитие на децата от 3-6 години, посещаващи детски заведения, показват, че при 88.7-90.0% от случаите е в границите на нормата (47).

В анализ на здравословното състояние на децата и учениците от гр. София за учебната 2010/2011 г. направен от Столична регионална здравна инспекция се дава оценка на физическата дееспособност на децата. Нормите във възрастовия диапазон 3-6 години са покрили 28 640 деца (86.7%), което в сравнение с предходната 2009 г. (85.7%) е по-висок резултат. За повишаване на двигателната активност на децата допринасят допълнително организираните в детските заведения спортни дейности като гимнастика, танци, футбол, ски и плуване, които обаче се заплащат от родителите и обхвата на децата е сравнително малък. Обобщените данни при учениците показват, че 106 671 деца са покрили тестовете за физическа дееспособност или 94.7 %. Наблюдава се увеличение с близо 8 % (27).

 

ВТОРА ГЛАВА

II. Цел, задачи, методика и организация на изследването

II.1. Цел на изследването

Целта на изследването е да се направи оценка на хранителния режим при деца от предучилищна и начална училищната възраст, занимаващи се със спортна гимнастика, с методика, достъпна за приложение в ежедневната треньорска практика.

II.2. Задачи на изследването

За постигане на целта на изследването си поставихме следните задачи:

  • Да се избере, апробира и адаптира подходящ тест за оценка на храненето при деца;
  • Да се оцени хранителния режим на деца от предучилищната и начално-училищната възраст, трениращи спортна гимнастика;
  • Да се избере и апробира подходяща методика за оценка на физическото развитие на деца от предучилищната и начално-училищната възраст;
  • Да се направи оценка на физическото развитие на контингент деца от предучилищна и начална училищна възраст, трениращи спортна гимнастика;
  • Да се направи оценка на хранителния режим съобразно физическото развитие и тренировъчния режим на изследвания контингент.

II.3. Методика на изследването

Изследваният контингент включва 40 деца (22 момчета и 18 момичета) в 2 групи: предучилищна (3-6 години) и начална училищна възраст (7-11 години) на възраст между 4 и 12 години. Децата посещават занимания по спортна гимнастика в спортен комплекс „Левски“ – зала по спортна гимнастика на Гимнастически клуб „Левски Спартак-08“. Допълнително обособихме 2 малки подгрупи според техния спортен стаж: 6 момчета (7-11 години), неучаствали в състезания по гимнастика със стаж по-малък от 2 години (1-24 месеца) и 5 момчета (7-11 години) състезатели (участници и медалисти от Държавни първенства и турнири) със стаж над 2 години (24-48 месеца). Шест момичета с голям спортен стаж, участвали в състезания са разделени в двете възрастови групи и са недостатъчни за получаване на статистически достоверни резултати.

Ще дадем кратко описание на методика на тренировка на включените в изследването деца, разделени в два типа тренировъчни групи.

Подготвителни групи - предимно деца от предучилищната възраст от 4 до 6 годишна възраст и деца от начална-училищна възраст, които практикуват спорта само за здраве и удоволствие (Фиг. 6).

Подготвителни групи по спортна гимнастика

Фиг. 6. Подготвителни групи по спортна гимнастика (43)

В тези групи се цели да се даде основа за бъдещи тренировъчни занимания по гимнастика за високо спортно майсторство в детско-юношеската възраст.

Напреднали. След селекция от подготвителните групи, децата които са усвоили нужната основа и имат желание за допълнителни занимания по гимнастика се отделят в групи за напреднали (Фиг. 7).

Група по спортна гимнастика за напреднали

Фиг. 7. Група за напреднали (43)

Тези групи попадат в т. нар. етап на основна спортна подготовка за деца от 6-7 до 10 годишна възраст според единната програма по гимнастика (1987) (41).

По структура и принципи тренировката по гимнастика спазва определените общи изисквания на спортната тренировка. За разлика от други основни спортове, които се изучават в училище, в гимнастиката се използват изкуствено създадени упражнения, като при игра на отделните уреди децата трябва да се справят най-вече с преодоляване тежестта на собственото си тяло, в условията на усложнена пространствена обстановка, което довежда до формиране на много ценни качества като взривна сила, гъвкавост, пространствена ориентация, координация на движенията, бързина, ловкост и други (28).

Ще направим опит да опишем тренировките по гимнастика на подготвителните групи, както и тези на напредналите групи въпреки огромното многообразие от упражнения, които се използват. Всяка една тренировка по гимнастика задължително съдържа в себе си три части (Подготвителна част, Основна част и Заключителна част).

Подготвителни групи – описание на тренировката:

Децата посещават три пъти седмично тренировки по гимнастика, десет месеца в годината. Продължителността на едно занимание е 90 мин. (1час и половина).

1. Подготвителна част – тази част трае обикновено 25-30 мин. Главната цел е да се подготви детския организъм за предстоящата работа. Разгряването на организма е задължително условие за провеждане на качествена тренировка. Чрез това плавно въвеждане в тренировката се допринася за намаляване на травматизма на опорно-двигателния апарат на детето и го подготвя функционално да понесе натоварвания в основната част. Тренировка започва със строяване на групата и кратки разяснения. От своя страна подготвителната част може да се раздели също на две – общо загряване и специално загряване. Общото загряване включва кратка ходова и бегова част по гимнастическия квадрат (2 мин.).

След това децата се нареждат в кръг с достатъчно разстояние помежду си (Фиг. 8). Следват общоразвиващи упражнения обхващащи всички части на тялото.

Общо загряване по гимнастика за деца

Фиг. 8. Общо загряване на групата (43)

Специалното загряване включва гимнастически елементи, целящи да развият едно от най-важните физически качества в гимнастиката – гъвкавостта и да подобрят позата. Използват се различни видове наклони в седеж - със събрани крака, с полу-разтворени крака, с широко разтворени крака; трите шпагата – ляв напречен, десен напречен и страничен; мост; различни упражнения за динамична гъвкавост, изпълнявани със замах от колянна опора назад и встрани (Фиг. 9).

Специално загряване на деца по спортна гимнастика

Фиг. 9. Специално загряване на групата (43)

2. Основна част – обикновено започва със задачи за разучаване. Важно условие е спазването на следната методическа последователност. Демонстрация: елементът се показва от треньора, подготвено дете, чрез илюстрация и/или видео. След това се преминава към обяснение на техниката и чак тогава към практическо изпълнение на елемента.

В подготвителните групи упражнения които се изучават са предимно на земна гимнастика: опора, тилна опора, свещ, кълбо, кълбо назад, кълбо с изправяне до стоеж, кълбо през страничен шпагат, задно кълбо през страничен шпагат, челна стойка, махова стойка, странично колело, колело, задно колело.

Основните причини за травматизъм в гимнастиката са: непълно развитият опорно-двигателен апарат, недостатъчно загряване, лоша материалната база и недостатъчно добра техника (20).

Приземяването е важен елемент в гимнастиката, на който се обръща голямо внимание при децата. Те трябва да бъдат научени правилно да приземяват от малки. Използва се подскок от ниско конче или нисък скрин.

Отскачане и приземяване на долни крайници в спортната гимнастика

Фиг. 10. Отскачане и приземяване на долни крайници (43)

Нужна е достатъчно мека повърхност за приземяване щадяща техните стави. Търси се правилната техника, предпазваща коленните стави – чрез амортизация. На Фиг. 10 са показани моменти от приземяването на долни крайници.

Основната част на тренировката по гимнастика е с продължителност около 45 мин. Рядко се преминават повече от четири уреди като основно се играе на земна гимнастика. Гимнастическите уреди са 6 при мъжете (Земя, Кон с гривни, Халки, Прескок, Успоредка и Висилка) и 4 при жените (Прескок, Греда, Смесена успоредка и Земя).

Неразделна част в обучението по гимнастика са упражненията на батут - любимо занимание на много от трениращите.

След преминаване през повечето елементи от земната гимнастика, треньорът превежда децата през още два до четири уреда, което включва и скачане на батут. В подготвителните групи по уредите се разучават основни елементи като вис, различни опори и махове. Отново се обръща голямо внимание на приземяването. Повечето уреди са обезопасени с меки дунапренени кубчета, което предпазва децата при евентуално изпускане от уреда. Между уредите може да се даде бърза игра на криеница, „великани и джуджета“ и други игри, което повишава настроението и мотивацията за участие в тренировъчния процес. Предвид възрастта на децата в подготвителните групи голяма част от тренировката преминава под формата на игра.

Заключителна част – трае около 15 мин. Основната задача на тази част е да се приведе детския организъм в състояние на покой след извършената работа. Много често се прилага забавна игра с ниска физическа активност, следват задължително разхлабващи упражнения, включително специалните упражнения от подготвителната част, но тук те се правят без пружиниране а само със задържане (стречинг). Упражненията включват отново наклоните в седеж, трите вида шпагати и задържане в упражнението мост.

След кратък разбор, похвали и награди на преминалото занимание, децата биват строени и след проверка се освобождават от тренировка.

Групи за напреднали – описание на тренировката:

Децата посещават шест пъти седмично тренировки по гимнастика, единадесет месеца в годината. Продължителността на едно занимание е 180 мин. (3 часа).

В тези групи имаме голямо разнообразие на елементите, които варират в тренировките в подготвителния, състезателния и преходния период съобразени със състезателния календар на БФГ. Спортният календар е отправна точка в периодизацията на учебно-тренировъчния процес, свързан с планирането на тренировъчните въздействия и с последващите адаптационни промени в организма на гимнастиците във всеки цикъл на подготовка в гимнастиката (53).

Подготвителна част – обикновено 25-30 мин. Тя трябва да бъде проведена едновременно прецизно и динамично, тъй като играе ключова роля за подготовка в основната част. Началото включва ходова и бегова част, следвана от общо-развиващи упражнения за всички части на тялото като се започва от главата и се загрява последователно до ходилата. След това се преминава към специализираната гимнастическа загрявка, която включва същите упражнения описани в подготвителната група, като някои от тях се изпълняват с по голяма амплитуда, от по трудни изходни и крайни положения или с помощ от партньор или треньора.

Основна част – около 130-135 мин. Тази част е с голямо времетраене тъй като упражненията, които трябва да се преподават са многобройни с сравнително висока двигателна и координационна сложност.

В подготвителния период много често основната част започва с комплекс за сила насочен главно към горни, долни крайници, гръбна и коремна мускулатура. Упражненията включват свивания и обтягания на ръцете в опора, сгъване и разгъване на ръцете във вис, катерене по въже, повдигания на краката до хвата на шведска стена, коремни преси, подскоци, гръбни преси, силови стойки с разтворени крака, силови стойки на стоялки от ъгъл и от външно-разкраечен ъгъл. След това се преминава към игра върху уреди. Батутът също намира голямо приложение за разучаване на акробатични елементи. Земната гимнастика дава основа за всички останали дисциплини и затова на нея се обръща най-голямо внимание. В една тренировка се преминават от 3-4 до 6 уреда.

В приложение №2 и приложение №3 са поместени задължителните елементи за момчета и момичета в групите за напреднали според БФГ за 2012 г. Тези елементи са включени в съчетанията на 6-те мъжки и 4-те женски уреда (35). В състезателния период обема на тренировката се намалява а интензивността е увеличава като се обръща внимание на връзките между елементите от задължителните съчетания на гимнастическите уреди. Играят се по няколко съчетания на всеки един уред.

След играта по уреди в подготвителния период, се работи за физическите качества издръжливост и силова издръжливост като най-използвана е така наречената „совалка“ - пренасяне на малки капачки на разстояние 12 м (гимнастическия квадрат) като в началото се правят 5 лицеви опори а в края на квадрата се правят 5 коремни преси.

За физическа подготовка трябва да се работи целогодишно, независимо през кой етап, период или цикъл се намира подготовката на гимнастика. Работи се във всеки един седмичен цикъл, в края на всяка тренировка и минимум една тренировка в седмицата трябва да бъде посветена само на физическата подготовка (54).

Три пъти седмично, през тренировка се изпълняват и комплекси за стойка и постановка на тялото наречени „хореография“. В приложение №4 сме поместили примерен комплекс за момчета младша възраст (45).

Заключителна част – трае около 15 мин. Целта е да се приведе организма в нормални физиологични граници след извършената работа в тренировката. Включва упражнения за разпускане на мускулатурата. След това децата се строяват за проверка и оценка на проведеното занимание.

Измерването на антропометричните и динамометричните данни направихме в залата по спортна гимнастика непосредствено преди тренировка, като следвахме стриктно инструкциите за снемане на антропометрични данни (16,22). Ръста на децата измерихме с ръстомер, а теглото с електронна везна с точност до 50 гр. (Фиг. 11).

Снемане на данни за ръст и тегло при деца спортисти

Фиг. 11. Снемане на данни за ръст и тегло

За оценка на телесното тегло използвахме индекса на телесната маса (ИТМ) по формулата (46):

ИТМ (кг/м2) = Телесното тегло (кг.) / Ръст (м)2

За оценка на ръста, теглото и ИТМ при деца използвахме специализирани софтуерни продукти на СЗО - „WHO Anthro“ (за деца до 6 години) и „WHO Anthro Plus“ (за деца над 6 години). За всеки показател беше получена Z-оценката и Персентилната оценка за съответната възраст. За граници на получените оценки на ИТМ, използвахме референциите на СЗО за деца от 5 до 19 години (наднормено тегло > +1SD, затлъстели > +2SD, поднормено тегло < -2SD, слаботелесни < -3SD) (26).

За изчисляване на процент мастната тъкан и мускулната площ на мишницата измерихме кожните гънки - трицепс и скапула , за които има обширни данни при деца (23). Чрез калипер (Lange Skinfold Caliper, Cambridge) снехме двете гънки с точност до 1 мм. (Фиг. 12).

Снемане на кожни гънки при деца – трицепс и лопатка

Фиг. 12. Снемане на кожни гънки – трицепс и лопатка

Изчислихме процента мастна тъкан (%Fat), чрез уравненията на Slaughter (5):

За момчета до 10 годишна възраст

%Fat = 1.21 (гънка трицепс + гънка лопатка) - 0.008 (гънка трицепс + гънка лопатка)2 - 1.7

За момчета от 11 до 13 годишна възраст

%Fat = 1.21 (гънка трицепс + гънка лопатка) - 0.008 (гънка трицепс + гънка лопатка)2 – 3.4

За момичета – всички възрасти

%Fat = 1.33 (гънка трицепс + гънка лопатка) - 0.013 (гънка трицепс + гънка лопатка)2 – 2.5

Определихме мускулната площ на мишницата (Upper Arm Muscle Area - UAMA) като използвахме 2 параметри (обиколка на мишницата и кожна гънка – трицепс) по формулата(5):

UAMA = [обиколка на мишница - (Pi x гънка трицепс)]2/4 x Pi

За снемане на динамометрични показатели използвахме ръчен динамометър за деца. Измерихме силата на хвата на лява и дясна ръка чрез трикратни усилия с точност до 0.5 кг (Фиг. 13).

Снемане на динамометрични показатели при деца: сила на хвата

Фиг. 13. Снемане на динамометрични показатели: сила на хвата

За изследване на хранителния прием при децата използвахме тест за хранене при спортисти (37,38,40,39). Направихме апробация на теста за деца, като се допитахме до 10 родители. Тестът беше адаптиран за приложение при деца след нужните корекции в размера на порциите на включените в него продукти (Приложение 1). Тестовете се попълваха от родителите на изследваните деца като при по-големите зададохме допълнителен въпрос относно употребяваната от тях храна извън дома. Теста се основава на въпроси за седмичната употреба на основните хранителни продукти. В запитването включихме въпроси относно параметрите на ръста и теглото на децата, според техните родители. На базата на отговорите изчислихме дневната употреба на хранителните продукти разделени в 24 групи и сравнихме антропометричните данни, подадени от родителите на децата, с нашето измерване. Изчислихме дневния прием на белтъци, въглехидрати и мазнини, белтък/кг ТМ, както и общия дневен енергиен прием (kcal/24h).

Основната обмяна (kcal/24h) беше изчислена по формулите на Harris-Benedict (3):

Момчета: 66.4730 + [5.0033 × височина (см)] + [13.7516 × тегло (кг)] − [6.7550 × възраст (год.)]

Момичета: 655.095 + [1.8496 × височина (см)] + [9.5634 × тегло (кг)] − [4.6756 × възраст (год.)]

Определихме коефициент на физическата активност за едната група деца (трениращи 3 пъти седмично) - 1.4 а за другата (трениращи 6 пъти седмично) - 1.6. Предвидения дневен енергоразход (kcal/24h) изчислихме като умножихме основната обмяна по коефициента за физическа активност (2).

За изчисление и анализ на резултатите използвахме следните статистически методи: вариационен анализ, проверка на хипотези и t критерий на Student.

II.4. Организация на изследването

Изследването се проведе в рамките на 20 дни (от 15 Май до 6 Юни 2012 г.) в спортен комплекс „Левски“ – залата по спортна гимнастика. Тестът за хранене беше проведен с родителите на децата. Той беше попълнен от родителите на всички изследвани лица (40 деца). Снехме антропометрични данни на 35 деца като антропометричните изследвания се направиха непосредствено преди тренировката в 3 определени дни спрямо графикът на отделните групи. След получаване на теста за хранене от родителите, зададохме допълнителен въпрос към децата на възраст от 7 години нагоре относно употребяваната от тях храна в извън дома. След обработване на данните направихме оценка на хранителния режим и физическото развитие на изследвания контингент деца от предучилищна и начална училищна възраст, трениращи спортна гимнастика.

 

 

ТРЕТА ГЛАВА

III. резултати и анализ

На Табл. 7 са представени получените данни за основните антропометрични параметри, Z-оценки и персентилни оценки на изследваните момчета от предучилищна възраст.

Табл. 7. Антропометрични данни на изследваните деца – предучилищна възраст (3-6 години), момчета.

Средна стойност

Мин.

Макс.

Стандартно отклонение (SD)

Стандартна грешка (SE)

Брой

Възраст

5.00

4.00

6.00

0.58

0.22

7

Спортен стаж (месеци)

7.43

1.00

17.00

5.35

2.02

7

Ръст (см)
по данни на родителите

112.57

106.00

126.00

6.53

2.47

7

Ръст (см)

112.17

106.00

125.20

6.25

2.36

7

Ръст Z-оценка

-0.28

-1.14

0.81

0.65

0.25

7

Ръст
Персентилна оценка

40.23

12.70

79.20

22.50

8.50

7

Тегло (кг)
по данни на родителите

18.91

16.00

23.00

2.42

0.91

7

Тегло (кг)

18.83

15.00

23.70

2.83

1.07

7

Тегло Z-оценка

-0.39

-1.79

0.40

0.77

0.29

7

Тегло
Персентилна оценка

38.57

3.70

65.40

22.80

8.62

7

ИТМ (кг/см2)

14.91

13.35

16.68

1.30

0.49

7

ИТМ Z-оценка

-0.37

-1.67

1.02

1.03

0.39

7

ИТМ
Персентилна оценка

39.46

4.70

84.50

32.17

12.16

7

Мастна тъкан (%)

12.07

8.54

14.65

2.21

0.84

7

Между посочения от родителите и измерения ръст в см. не се наблюдава статистически достоверна разлика (< 0.05), като максималната разлика достига1.5 см. Максималната разлика за теглото е 1.2 кг като също не е статистически достоверна. Средните Z-оценки и персентилни оценки за ръста, теглото и ИТМ са в норма. като се наблюдава 1 дете (изследвано лице №27) с наднормено тегло (Z=1.02).

Табл. 8. Антропометрични данни на изследваните деца – предучилищна възраст (3-6 години), момичета.

Средна стойност

Мин.

Макс.

Стандартно отклонение (SD)

Стандартна грешка (SE)

Брой

Възраст

5.6

4

6

0.89

0.40

5

Спортен стаж (месеци)

24.6

4

36

12.28

5.49

5

Ръст (см)
по данни на родителите

118

116

120

2.83

2.00

2

Ръст (см)

116.66

108.5

124.9

5.91

2.64

5

Ръст Z-оценка

0.10

-0.59

1.61

0.87

0.39

5

Ръст
Персентилна оценка

50.4

27.9

94.7

25.94

11.60

5

Тегло (кг)
по данни на родителите

23.5

21

26

3.54

2.50

2

Тегло (кг)

21.6

16.5

24.6

3.11

1.39

5

Тегло Z-оценка

0.252

-0.66

1.11

0.66

0.30

5

Тегло
Персентилна оценка

58.64

25.5

86.6

23.17

10.36

5

ИТМ (кг/см2)

15.79

14.02

16.66

1.06

0.47

5

ИТМ Z-оценка

0.242

-0.9

0.78

0.67

0.30

5

ИТМ
Персентилна оценка

59.5

18.4

78.1

23.92

10.70

5

Мастна тъкан (%)

14.66

10.77

17.66

2.74

1.23

5

На Табл. 8 са представени получените данни за основните антропометрични параметри, Z-оценки и персентилни оценки на изследваните момичета от предучилищна възраст (3-6 години). Само 2-ма родители са представили данни за ръст и тегло като максималната разлика за теглото е 1.5 кг, а за ръста – 1.5 см. Не се наблюдават статистически достоверни разлики (< 0.05). Персентилната и Z-оценката за ръста и теглото са в норма и съответно в групата няма деца с наднормено тегло.

На Табл. 9 са представени получените данни за основните антропометрични параметри, Z-оценки и персентилни оценки на изследваните момчета от начална училищна възраст (7-11 години). Общият брой на децата е 11 като при 10 от тях родителите са представили данни за ръста и теглото. Между посочения от родителите и измерения ръст в см. не се наблюдава статистически достоверна разлика (< 0.05). При показателя тегло максималната разлика е 2.7 кг. а при ръста – най-големите получени разлики са 3 см и 7 см. Затова считаме, че треньорът трябва сам да провежда измерване на ръста и теглото, поради драстичните разлики наблюдавани макар и в отделни случаи. Три от децата имат Z-оценка на ИТМ > 1, като най-голямата е 1.5. Според СЗО тези изследвани лица попадат в групата на деца с наднормено тегло (1 < Z < 2). Едното от тях (изследвано лице №1) е с голям спортен стаж (29 месеца), участник и медалист от Държавни първенства, попаднал в топ 6 най-добрите гимнастици в България за 2012 година при възрастова група момчета младша (до 10 години). Считаме, че в този случай оценката на ИТМ не е показателна. ИТМ при спортисти от силовите спортове, с по-голям спортен стаж не е добър показател за оценяване на теглото (39). Въпреки стойността от 1.2 на Z-оценката (за изследвано лице №1), детето показва нисък % на мастната тъкан (11.7%, при средна за групата 12.5%). голяма изчислена мускулна площ на мишницата (26.7 см2 – най-висока стойност за групата). При сравнение на изследвано лице №1 с изследвано лице №13 (също с оценка на ИТМ - наднормено тегло) се наблюдава по-нисък процент мастна тъкан (11.7% срещу 17.5%), по-голяма мускулна площ на мишницата (26.7 см2 срещу 23.1 см2) , превес при измерената сила на хвата на лявата ръка (12.5 срещу 10 кг).

Табл. 9. Антропометрични данни на изследваните деца – начална училищна възраст (7-11 години), момчета.

Средна стойност

Мин.

Макс.

Стандартно отклонение (SD)

Стандартна грешка (SE)

Брой

Възраст

7.55

7

8

0.52

0.16

11

Спортен стаж (месеци)

26.82

5

48

15.30

4.61

11

Ръст (см)
по данни на родителите

127.00

118

136

5.06

1.60

10

Ръст (см)

126.27

120.2

133

3.87

1.17

11

Ръст Z-оценка

-0.28

-1.23

0.94

0.61

0.19

11

Ръст - Персентилна оценка

40.24

10.9

82.6

21.14

6.38

11

Тегло (кг)
по данни на родителите

24.63

20

30

2.85

0.90

10

Тегло (кг)

25.54

21.6

30.7

2.79

0.84

11

Тегло Z-оценка

-0.10

-1.55

1

0.80

0.24

11

Тегло
Персентилна оценка

47.39

6.1

84.1

26.93

8.12

11

ИТМ (кг/см2)

16.01

14.05

18.48

1.59

0.48

11

ИТМ Z-оценка

0.04

-1.46

1.51

1.03

0.31

11

ИТМ
Персентилна оценка

50.86

7.3

93.4

33.24

10.02

11

Мастна тъкан (%)

12.53

8.54

17.49

2.80

0.84

11

Тези разлики, сочещи по-голяма мускулна маса, намират добро обяснение в по-големия спортен стаж на лице №1 (29 мес.) спрямо лице №13 (8 мес.). Можем да предположим, че както при възрастните спортисти така и при деца спортисти с по-голяма мускулна маса, ИТМ не дава адекватна оценка на теглото. Според нас в тренировъчната практика трябва да се снемат повече антропометрични (% мастна тъкан) и силови показатели (данни за мускулна хипертрофия и динамометрия).

В групата се наблюдава малко по-ниска персентилна оценка относно показателя ръст, което е характерно при деца гимнастици, спрямо нетрениращи (11). Другите оценки са в норма.

В Табл. 10 са представени получените данни за основните антропометрични параметри, Z-оценки и персентилни оценки на изследваните момичета от начална училищна възраст (7-11 години). Между посочения от родителите и измерения ръст в см. не се наблюдава статистически достоверна разлика (< 0.05), като максималните разлики достигат 3 см. и 5.5 см. Максималните разлики в теглото са 3.5 кг и 5.3 кг., но отново нямаме статистически достоверна разлика в средните стойности. Средните Z-оценки и средните персентилни оценки на групата са в норма. Наблюдават се 2 деца с наднормено тегло като при едното (изследвано лице №19), Z-оценката на ИТМ достига 1.84, което е близко до затлъстяване. Това момиче е с малък спортен стаж (5 месеца) и процента мастна тъкан при нея достига най-високи стойности в групата (30.4 %). В този случай, при малък спортен стаж и липса на мускулна хипертрофия, ИТМ адекватно сочи наднормено тегло.

Табл. 10. Антропометрични данни на изследваните деца – начална училищна възраст (7-11 години), момичета.

Средна стойност

Мин.

Макс.

Стандартно отклонение (SD)

Стандартна грешка (SE)

Брой

Възраст

8.7

7

12

2.11

0.67

10

Спортен стаж (месеци)

14.8

1

36

13.97

4.42

10

Ръст (см)
по данни на родителите

135.75

117

149

12.34

4.36

8

Ръст (см)

131.82

115

147.5

12.09

3.82

10

Ръст Z-оценка

-0.27

-2.55

1.19

1.12

0.35

10

Ръст
Персентилна оценка

44.6

0.5

88.3

30.63

9.69

10

Тегло (кг)
по данни на родителите

31.125

19

48

10.18

3.60

8

Тегло (кг)

30.87

19.6

50.5

10.19

3.22

10

Тегло Z-оценка

-0.02

-2.12

1.34

1.09

0.41

7

Тегло
Персентилна оценка

52.5

1.7

91

29.40

11.11

7

ИТМ (кг/см2)

17.30

14.82

23.21

2.82

0.89

10

ИТМ Z-оценка

0.304

-0.84

1.84

0.86

0.27

10

ИТМ
Персентилна оценка

58.46

20.1

96.7

27.08

8.56

10

Мастна тъкан (%)

17.36

10.56

30.43

5.64

1.78

10

На Табл. 11 са представени допълнителни антропометрични параметри и получените данни от динамометричното измерване на силата на хвата при момчета от предучилищна възраст (3-6 години). За тази възрастова група не намерихме данни в литературата за сравнение на силовите показатели (мускулна площ на мишница и сила на хвата). Едно от момчетата (изследвано лице №27) има най- голяма стойност за групата на кожна гънка трицепс - 10 мм и най-висок % мастна тъкан - 14.7%. Изследваното лице беше споменато по-горе, като дете, със Z-оценка на ИТМ, която макар и с малко преминава нормата и сочи наднормено тегло.

Табл. 11. Динамометрични и допълнителни антропометрични данни на изследваните деца – предучилищна възраст (3-6 години), момчета.

 

Средна стойност

Мин.

Макс.

Стандартно отклонение (SD)

Стандартна грешка (SE)

Брой

Обиколка на мишница
(см)

16.80

15.50

18.50

1.25

0.47

7

Гънка лопатка (мм)

4.50

3.50

5.00

0.58

0.22

7

Гънка трицепс (мм)

7.93

5.00

10.00

1.67

0.63

7

Мускулна площ на мишницата (см2)

16.35

13.10

18.77

2.11

0.80

7

Динамометрия на лява ръка
(кг)

7.07

5.00

9.00

1.27

0.48

7

Динамометрия на лява ръка
(N)

69.37

49.05

88.29

12.48

4.72

7

Динамометрия на дясна ръка (кг)

8.50

5.50

17.50

4.04

1.53

7

Динамометрия на дясна ръка (N)

83.39

53.96

171.68

39.65

14.99

7

На Табл. 12 са представени допълнителни антропометрични параметри и получените данни от динамометречното измерване на силата на хвата при момичета от предучилищна възраст (3-6 години). Момичетата имат приблизително изравнени стойности на силовите показатели на хвата на дясната спрямо лявата ръка. Всичките изследвани лица са с дясна доминираща ръка като не се наблюдава по-голяма разлика от 1 кг в силата на ръцете една спрямо друга. При децата от тази възраст не намерихме данни в литературата за сравнение на силовите показатели.

Табл. 12. Динамометрични и допълнителни антропометрични данни на изследваните деца – предучилищна възраст (3-6 години), момичета.

 

Средна стойност

Мин.

Макс.

Стандартно отклонение (SD)

Стандартна грешка (SE)

Брой

Обиколка на мишница
(см)

18.86

16.1

20.2

1.61

0.72

5

Гънка лопатка (мм)

5.72

4.1

6.5

0.93

0.42

5

Гънка трицепс (мм)

9.52

7.1

12.5

2.29

1.02

5

Мускулна площ на мишницата (см2)

20.19

15.03

25.70

3.84

1.72

5

Динамометрия на лява ръка
(кг)

8.08

5.3

10.5

1.86

0.83

5

Динамометрия на лява ръка
(N)

79.26

51.99

103.01

18.27

8.17

5

Динамометрия на дясна ръка (кг)

8.6

6

11

1.78

0.80

5

Динамометрия на дясна ръка (N)

84.37

58.86

107.91

17.48

7.82

5

На Табл. 13 са представени допълнителни антропометрични параметри и динамометрични данни за силата на хвата при момчета от начална училищна възраст (7-11 години). Данните могат да бъдат сравнени с група деца на същата възраст, взели участие в изследването „DONALD“ (лонгитудинални изследвания на антропометрия и хранене при деца от 6 до 18 г.), Дортмунд, Германия (5). Това изследване включва две подгрупи (момчета и момичета). Едната подгрупа се състои от 59 момчета със средната възраст 8.7 год. (малко по-голяма от средната възраст на нашата група - 7.5 год.). Антропометричните измервания са снети от дясната част на тялото.

Табл. 13. Динамометрични и допълнителни антропометрични данни на изследваните деца – начална училищна възраст (7-11 години), момчета.

 

Средна стойност

Мин.

Макс.

Стандартно отклонение (SD)

Стандартна грешка (SE)

Брой

Обиколка на мишница
(см)

18.96

16.5

20.8

1.39

0.42

11

Гънка лопатка (мм)

5.14

4

6

0.81

0.24

11

Гънка трицепс (мм)

7.77

5

12

2.16

0.65

11

Мускулна площ на мишницата (см2)

21.80

17.74

26.65

2.75

0.83

11

Динамометрия на лява ръка
(кг)

10.54

5.9

17

2.90

0.87

11

Динамометрия на лява ръка
(N)

103.36

57.879

166.77

28.46

8.58

11

Динамометрия на дясна ръка (кг)

11.41

7.5

19

2.89

0.87

11

Динамометрия на дясна ръка (N)

111.92

73.58

186.39

28.33

8.54

11

При сравнение на динамометричния показател сила на хвата между двете групи се наблюдава статистически недостоверно по-висока средна стойност при децата от изследването „DONALD“ - 131.4 N срещу 111.9 N за нашата група. Средната стойност на мускулните площи на мишницата също са статистически недостоверно по-високи стойности при децата от Германия - 22.6 см2 срещу 21.8 см2. При това сравнение е добре да се има в предвид разликата в средната възраст на двете групи. Преглеждайки данните от кожните гънки се наблюдават средни стойности от 10 мм. за гънка трицепс и 6.3 мм за гънка лопатка при изследваните деца в Дортмунд срещу средни стойности от 7.7 мм за гънка трицепс и 5.1 мм за гънка лопатка при нашата група изследвани деца.

Табл. 14. Динамометрични и допълнителни антропометрични данни на изследваните деца – начална училищна възраст (7-11 години), момичета.

 

Средна стойност

Мин.

Макс.

Стандартно отклонение (SD)

Стандартна грешка (SE)

Брой

Обиколка на мишница
(см)

21.31

18.3

28.5

3.44

1.09

10

Гънка лопатка (мм)

7.99

4.5

21

4.88

1.54

10

Гънка трицепс (мм)

11.25

6.5

21

4.19

1.33

10

Мускулна площ на мишницата (см2)

25.57

17.70

38.18

7.23

2.29

10

Динамометрия на лява ръка
(кг)

9.51

5.5

11

1.68

0.53

10

Динамометрия на лява ръка
(N)

93.29

53.96

107.91

16.50

5.22

10

Динамометрия на дясна ръка (кг)

10.24

6.5

16.5

2.67

0.85

10

Динамометрия на дясна ръка (N)

100.45

63.77

161.87

26.22

8.29

10

На Табл. 14 са представени допълнителни антропометрични параметри и динамометрични данни за силата на хвата при момичета от начална училищна възраст (7-11 години). Сравнявайки данните на тези момичета със съответната възрастова група момичета от изследването „DONALD“ (n=50), наблюдаваме приблизително еднаква средна възраст на децата от двете изследвания (8.7 години срещу 8.4 години). Данните за кожните гънки също са с приблизително еднакви средни стойности като гънка трицепс е с малко по-висока стойност при момичетата от Германия (11.9 мм), в сравнение с момичетата трениращи гимнастика (11.2 мм) (липсват данни за проверка на статистическата достоверност на разликата). Средните стойности на мускулната площ на мишницата са с по-високи стойности при момичетата в нашето изследване – 25.5 см2 срещу 20.7 см2 (p < 0.01), вероятно това е се дължи на факта, че те тренират гимнастика.

Наблюдава се статистически недостоверно, малко по-висока средна стойност за силата на хвата на дясна ръка при децата от изследването „DONALD“ от 108 (N) срещу 100 (N) за нашата група.

Индекс на телесна маса при деца, трениращи спортна гимнастика

Фиг. 14. Разпределение на Z-оценките на ИТМ на целия изследван контингент деца, трениращи спортна гимнастика

На Фиг. 14 са показани Z-оценките на ИТМ на изследваните лица. Не се наблюдават деца с оценка < 2 (измършавяване) и >2 (затлъстяване). В оранжево е показана групата на децата с наднормено тегло (при които Z оценка е в интервал от 1 до 2,. Хранителният и двигателният режим на тези деца с наднормено тегло (n=6) е обект на внимателен анализ и обсъждане с родителите.

Сравнение на антропометрични и силови показатели при момчета от начална училищна възраст, трениращи спортна гимнастика

Фиг. 15. Сравнение на антропометрични и силови показатели при момчета от начална училищна възраст, трениращи спортна гимнастика със спортен стаж под 2 год. (n=13) и момчета състезатели със спортен стаж по-голям от 2 год. (n=6). (* p < 0.05)

На Фиг. 15 е направено сравнение на антропометрични и силови показатели при момчета от начална училищна възраст, трениращи спортна гимнастика със спортен стаж под 2 години (средно 7.3 месеца) и момчета състезатели със спортен стаж по-голям от 2 години (средно 36.8 месеца). Въпреки по-ниската средна възраст на състезателите, мускулна площ на мишницата показва статистически достоверно (p < 0.05) по-висока стойност - 23.7 см2 срещу 20.5 см2 за децата с малък спортен стаж. Наблюдават се малко по-високи стойности при показателите за силата на хвата при двете ръце, тегло и ИТМ в полза на момчетата състезатели. Считаме, че това се дължи на по-голямата мускулна маса, която тези деца са изградили в следствие на тренировъчните занимания. При изследваните деца с голям спортен стаж се наблюдава изравняване на силата на лява и дясна ръка. Считаме, че това е в резултат на заниманията по спортна гимнастика, тъй като този спорт развива симетрично лявата и дясната половина на тялото.

Табл. 15. Данни за хранителния прием на изследваните лица на възраст от 3 до 6 години и данни за същата възраст по проучване на храненето на населението на България 1997 г. (30)

 

3-6 годишни, градско население, момчета и момичета, България 1997

3-6 годишни изследвани деца

Средна стойност

SD

Средна стойност

SD

Основна обмяна
(kcal/24 h)

 

 

935

114

Предвиден енергоразход (kcal/24 h)

 

 

1423

243

Енергиен прием
(kcal/24 h)

1740

479

1503

330

Общ белтък (g/ден)

46.2

12.3

60.4

14.69

Общ белтък Е%

10.5

 

16.0

1.7

Белтък/кг ТМ

 

 

3.23

0.87

Въглехидрати (g)

228

70

182

45.6

Въглехидрати (E %)

52.2

 

48.4

4.7

Мазнини (g)

72.6

21.6

55.6

12.9

Мазнини (E%)

37.3

 

33.3

3.9

На Табл. 15 са показани данни за хранителния прием на изследваните лица на възраст от 3 до 6 години и данни за същата възраст по проучване на храненето на населението на България от 1997 г. Наблюдават се сравнително по-високи стойности на прием на белтък при децата от нашето изследване в сравнение с изследването на населението (60.4 гр./ден срещу 46.2 гр.ден), докато изчисленият грамаж на въглехидрати и мазнини показва с по-ниски стойности. Енергийното съотношение на основните хранителни вещества белтъци, въглехидрати и мазнини на изследваните от нас деца в тази възрастова група е 16% : 48% : 33% срещу 10% : 52% : 37% при деца от националното изследване през 1997 г. Енергийният прием е с малко по-високи стойности при изследването на населението на България (1740 kcal/24h) в сравнение с нашата група (1503 kcal/24h).

Табл. 16. Данни за хранителния прием на изследваните лица на възраст от 6 до 10 години и данни за същата възраст по проучване на храненето на населението на България 1997 г. (30)

 

6-10 годишни, градско население, момчета и момичета, България 1997

6-10 годишни изследвани деца

Средна стойност

SD

Средна стойност

SD

Основна обмяна
(kcal/24 h)

 

 

1032

73.5

Предвиден енергоразход (kcal/24 h)

 

 

1558

135.9

Енергиен прием
(kcal/24 h)

2069

518

1831

432.2

Общ белтък (g/ден)

55.6

14.7

73.9

19.1

Общ белтък Е%

10.7

 

16.1

2.35

Белтък/кг ТМ

 

 

2.94

0.86

Въглехидрати (g)

254

72

217.1

59.3

Въглехидрати (E %)

49.1

 

47.3

5.59

Мазнини (g)

92.4

29.5

70

18

Мазнини (E%)

40.2

 

34.4

4.47

На Табл. 16 са показани данни за хранителния прием на изследваните лица на възраст от 6 до 10 години и данни за същата възраст по проучване на храненето на населението на България от 1997 г. Както при по-малките деца, така и тук се наблюдават сравнително по-високи стойности на приема на белтък при децата от нашето изследване в сравнение с изследването на населението (73.9 гр./ден срещу 55.6 гр.ден), докато изчисленият грамаж на въглехидрати и мазнини е по-нисък. Енергийното съотношение на основните хранителни вещества белтъци, въглехидрати и мазнини на изследваните от нас деца в тази възрастова група е 16% : 47% : 34% срещу 10% : 49% : 40% при деца от националното изследване през 1997 г. Енергийният прием е с малко по-високи стойности при изследването на населението на България (2069 kcal/24h) в сравнение с нашата група (1831 kcal/24h).

На Табл. 17 са показани данни за хранителния прием на изследваните момчета на възраст от 6 до 10 години. Наблюдава се малко по-висок енергиен прием в групата на децата с по-голям спортен стаж - 1868 kcal/24h срещу 1733 kcal/24h за трениращите под 2 години. Средното енергийно съотношение на основните хранителни вещества е приблизително равно за двете групи. Групата на момчетата със спортен стаж над 2 години имат малко по завишени средни стойности на въглехидрати, в сравнение с другите деца. Средният прием на белтъци и мазнини е приблизително еднакъв за двете групи.

Табл. 17. Данни за хранителния прием на изследваните лица, 6-10 годишни момчета със спортен стаж под 2 години, в сравнение с 6-10 годишни момчета, състезатели със спортен стаж над 2 години

 

6-10 годишни момчета със спортен стаж
под 2 години

6-10 годишни момчета, състезатели със спортен стаж
над 2 години

Средна стойност

SD

Средна стойност

SD

Основна обмяна
(kcal/24 h)

983

54.1

1014

53.5

Предвиден енергоразход (kcal/24 h)

1458

84.5

1557

149.5

Енергиен прием
(kcal/24 h)

1733

482.9

1868

464.0

Общ белтък (g/ден)

76.9

19.5

71.3

18.3

Общ белтък Е%

18.0

3.0

15.3

1.7

Белтък/кг ТМ

3.1

0.90

2.7

0.7

Въглехидрати (g)

196.8

68.0

226.0

61.2

Въглехидрати (E %)

45.2

6.4

48.4

5.7

Мазнини (g)

66.6

20.1

71.6

21.4

Мазнини (E%)

34.5

4.0

34.4

5.3

На Фиг. 16 е показана средната възраст, спортния стаж и енергийното съотношение между белтъци, въглехидрати и мазнини при деца с наднормено тегло (1 > ИТМ Z-оценка < 2) и състезатели с над 2 годишен спортен стаж. Средната възраст на децата с наднормено тегло е по-голяма с 1.5 години. Наблюдава се практически идентично енергийно съотношение на основните хранителни вещества.

Спортен стаж и енергийно съотношение между основните хранителни вещества при изследваните гимнастици

Фиг. 16 Средна възраст, спортен стаж и енергийно съотношение между основните хранителни вещества при изследваните лица с наднормено тегло (n=6) и изследваните състезатели (момчета и момичета, n=13)

На Табл. 18 са представени предвидения и изчисления енергоразход, приетите с храната белтъци, мазнини, въглехидрати на килограм тегло при изследваните лица с наднормено тегло и изследваните състезатели. Вижда се, че единствената значима статистическа разлика е в предвидения енергоразход на килограм телесно тегло, който при групата с наднормено тегло е значително по-малък от приетата с храната енергия. Това наблюдение дава добро обяснение за отклоненията на теглото в тази група (49).

Табл. 18. Предвиден и изчислен енергоразход, белтъци, мазнини, въглехидрати на килограм тегло при изследваните лица с наднормено тегло (n=6) и изследваните състезатели (момчета и момичета, n=13)

 Група

Състезатели

Наднормено тегло

 Показател

Средна стойност

SD

SE

Брой

Средна стойност

SD

SE

Брой

t-критерий

Предвиден енергоразход (kcal/kg/24h)

70.16

8.82

2.45

13.00

48.73

8.98

3.67

6.00

p<0.001

Изчислен енергоразход
(kcal/kg/24h)

72.32

21.19

5.88

13

63.65

15.28

6.24

6

p>0.05

Белтък
(гр/кг)

2.87

0.86

0.24

13

2.57

0.80

0.33

6

p>0.05

Мазнини
(гр/кг)

2.65

0.88

0.24

13

2.30

0.50

0.21

6

p>0.05

Въглехидрати
(гр/кг)

8.86

2.62

0.73

13

7.86

2.02

0.82

6

p>0.05

Зависимостта между положителния енергиен баланс и наднорменото тегло е добре илюстрирано на Фиг. 17. Съотношението – приета енергия с храната спрямо предвидения енергоразход е 1.27 или приблизително приетата енергия превишава изразходваната с около една трета при изследваните деца с наднормено тегло. При децата спортисти, средната стойност на това съотношение е 1.03, което показва напълно уравновесен енергийния баланс и съответно нормално телесно тегло. В тази група от 13 деца състезатели се наблюдават 2 случая с положителен енергиен баланс - 1.2 и 1.5. В проведен разговор, родителите на тези деца посочват много висока допълнителна физическа активност извън училищните дейности по физическо възпитание и гимнастическите тренировки – каране на колело и детски игри.

Оценка на ИТМ и съотношение (енергиен прием)/(изчислен енергоразход) при деца гимнастици

Фиг. 17 Z-оценка на ИТМ и съотношение (енергиен прием)/(изчислен енергоразход) при изследваните лица с наднормено тегло (n=6) и изследваните състезатели (момчета и момичета, n=13)

Според нас при децата с наднормено тегло, трениращи гимнастика, трябва да се направят корекции в две посоки. От една страна да се увеличи обема на упражненията с аеробен характер в подготвителната част на тренировката по гимнастика, като игрови елементи и различни бегови упражнения (странично бягане, бягане с високо повдигнати колена и други). Необходим е разговор с родителите на децата свързан с редуциране на храни с голямо енергийно съдържание (тестени продукти, шоколади, вафли и т.н.) за сметка на плодове и зеленчуци. Треньорът може да използва авторитета си да стимулира децата към по-здравословен начин на хранене.

 

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

IV. Изводи и препоръки

След направената оценка на физическото развитие и хранителния режим на изследваните деца от предучилищна и начална училищна възраст, занимаващи се със спортна гимнастика, можем да обособим следните изводи и препоръки:

  1. Анкетният метод на оценката на храненето при децата, създава предпоставки за по-голям интерес от страна на родителите да наблюдават хранителния режим на децата си и събужда интерес за повече информация за ползата от занимания с физическа активност, съчетано с рационално хранене за развитието на техните деца.
  2. Данните за ръста и теглото получени от родителите на част от децата се различават значително от измерените. Препоръчваме теглото и ръста при децата да се измерва от треньора или здравен специалист.
  3. При деца спортисти с по-голяма мускулна маса, ИТМ не дава адекватна оценка за теглото и физическото развитие. Според нас в тренировъчната практика трябва да се снемат допълнителни антропометрични (% мастна тъкан) и силови показатели (данни за мускулна хипертрофия и динамометрия).
  4. Използваният от нас анамнестичен въпросник за хранене дава добра представа за средния прием на основните групи храни, хранителни вещества и енергия. Този извод се потвърждава от относително доброто съответствие на получените данни в нашето проучване и данните от други изследвания.
  5. Препоръчваме в бъдеще да се апробират и използват при деца методи, базиращи се на „дневник на храненето“. Това ще даде възможност да се направи по-точна оценка на приема на витамини и микроелементи и да се прецени нуждата от хранителни добавки и витамини.
  6. Препоръчваме да се обръща внимание на родителите относно зъбното здраве, спазване на детската зъбна хигиена и сдъвкването на храната, тъй като те имат пряко отношение към усвояването на хранителните вещества от детския организъм.
  7. При децата с наднормено тегло, трябва да се увеличи обема на упражненията с аеробен характер в подготвителната част на тренировката по гимнастика.
  8. Препоръчваме треньора да използва авторитета си за да стимулира децата и техните родители към по-здравословен начин на хранене, редуциране на храните с голямо енергийно съдържание за сметка на плодове и зеленчуци.
  9. За правилната оценка на енергоразхода е необходимо да се получават данни и за допълнителна физическа активност извън заниманията по физическо възпитание и спорт.

 

 

Библиография

1. Benardot, D., Schwarz, M., and Heller, D. W. (1989) Nutrient intake in young, highly competitive gymnasts, Journal of the American Dietetic Association 89, 401-403

2. Benedict, J. H. F. (1919) A Biometric Study of Basal Metabolism in Man, Washington DC: Carnegie Institute of Washington, p. 1-266

3. Blinman, T., and Cook, R. (2011) Allometric Prediction of Energy Expenditure in Infants and Children 3, 216-224

4. Booth, M. L., Denney-Wilson, E., Okely, A. D., et al. (2005) Methods of the NSW Schools Physical Activity and Nutrition Survey, Journal of science and medicine in sport 8, 284-293

5. Boye, K. R., Dimitriou, T., Manz, F., et al. (2002) Anthropometric assessment of muscularity during growth: estimating fat-free mass with 2 skinfold-thickness, Am J Clin Nutr 76, 628-632

6. BritishGymnastics. (2005) Health, Safety and Welfare Policy. in British Gymnastics

7. DRI. (2005) Dietary Reference Intakes for Energy, Carbohydrate, Fiber, Fat, Fatty Acids, Cholesterol, Protein, and Amino Acids (Macronutrients)

8. Filaire, E., and Lac, G. (2002) Nutritional status and body composition of juvenile elite female gymnasts, The Journal of sports medicine and physical fitness 42, 65-70

9. Garlick, P. J. (2006) Protein Requirements of Infants and Children Department of Animal Sciences, University of Illinois, Urbana, IL, USA

10. Heather J. Petrie, M., E. Stover, MS, and C. Horswill, PhD. (2004) Nutritional Concerns for the Child and Adolescent Competitor

11. Jemni, M. (2011) The Science of Gymnastics, London, UK

12. Koletzko B., O. G., Joanne Hunt, Kathrin Krohn, Raanan Shamir. (2005) Guidelines on Paediatric Parenteral Nutrition of the European Society for Clinical Nutrition and Metabolism (ESPEN), Journal of Pediatric Gastroenterology and Nutrition

13. Kuczmarski, R. J. (2000) From Vital and Health Statistics of the Centers for Disease Control and Prevention / National Center for Health Statistics, Advance data, number 314

14. Levine, R., Nugent, Z., Rudolf, M. and Sahota, P. (2007) ‘Dietry patterns, tooth brushing habits and caries experience of school children in West Yorkshire, England’ Community Dental Health, 24(2): 82–87

15. MacGregor, J. (2008) Introduction to the Anatomy and Physiology of children. (Routledge ed., USA & Canada

16. NHNES. (2007) 'National Health and Nutrition Examination survey', (NHNES), Anthropometry procedures manual

17. Nisevich, P. (2008) Sports Nutrition for Young Athletes, IDEA Fitness Journal

18. O’Connor, H. (2000) Special needs: children an adolescents in sport, In Clinical Sports Nutrition

19. Palevsky, L. B. (2003) A Holistic Perspective on the Digestive System of Infants and Children

20. Panzer VP, W. G., Bates BT, Mason BR. (2003) Sports Medicine Foundation

21. Pikosky, M., Faigenbaum, A., Westcott, W., et al. (2002) Effects of resistance training on protein utilization in healthy children, Medicine and science in sports and exercise 34, 820-827

22. Piwoz Е. Gail, F. E. V. (1985) Food and Nutrition Bulletin Volume 07, Number 4, 1985 (UNU, 86 p.)

23. Slaughter, M. H., Lohman, T. G., Boileau, R. A., et al. (1988) Skinfold equations for estimation of body fatness in children, Human biology 60, 709-723

24. Thompson, J. L. (1998) Energy balance in young athletes, International journal of sport nutrition 8, 160-174

25. Unnithan, V. B. (2004) Nutrition for the Pediatric Athlete

26. WHO. (2007) | BMI-for-age (5-19 years) www who.int/growthref/who2007_bmi_for_age/en/index.html (21/10/2012)

27. Анализ. (2011) на здравословното състояние на децата и учениците от гр. София за учебната 2010/2011г., СРЗИ

28. Андреев, П. (2011) Урокът по гимнастика - методика и практика, София

29. Атанасов, П. (2006) Молекулни основи на храненето, SNC, София

30. Байкова Д., В. Д., К. Ангелова, С. Петрова, Л. Иванова. (1998) Национално проучване на хранителния прием и хранителния статус на населението в България, 1997

31. Гаврийски, В., Д. Стефанова (2005) Физиология на човека с физиология на спорта – Част 2, Нови Знания, София

32. Гаврийски, В., Д. Стефанова, Е. Киселкова. (2006) Физиология на човека с физиология на спорта – Част 3, София

33. Гачев Е., Т. Д. (2003) Биохимия, "Нови знания", София

34. Гикова, М., Н. Савова, М. Пендева, И. Зарева (2006) Анатомия на човека – Втора част: Вътрешни органи, НСА Прес, София

35. Гимнастика, Б. Ф. (2012) Задължителни програми. БФГ, София

36. Давидов, Д. (2011) Физическата годност – мярка за здравето, НСА прес, София

37. Заеков Н., Д. З., Л. Петров, Л. Андреева, П. Атанасов. (2012) WEB-базиран дистанционен метод за оценка на хранителния режим при активно спортуващи. Наука Диететика, 4, 4-7

38. Зайкова Д., Б. И., Л. Петров, О. Грошев, П. Йорданов, П. Атанасов. (2010) Стандартна методика за определяне на биохимични и антропометрични показатели при анаеробни спортове, Спорт и наука, 3, 162-168

39. Зайкова Д., Н. З., Л. Петров, Б. Илинова, О. Г., П. Й., П. Атанасов. (2011) Промени в антропометрични и силови показатели в резултат на приложението на хранителна добавка. Спорт и Наука, стр. 122-133

40. Зайкова Д., Н. З., Л. Петров, Б. Илинова, О. Грошев, П. Йорданов, П. Атанасов. (2012) Материали от IX-ти Национален конгрес по хранене с международно участие, под редакцията на проф. д-р Божидар Попов, София 2012, 201-204

41. Йорданов Д., Ж. П., и колектив. (1987) Единна програма и методика за обучение и тренировка по спортна гимнастика - мъже, София

42. ИФК. (1985) История на физическата култура, Медицина и физкултура, София

43. Колимечков, С. (2012) www kolimechkov.com. STK, София

44. Наредба–№23. (2005) от 19.07.2005 г. за физиологичните норми за хранене на населението; издадена от министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 63 от 2.08.2005 г.

45. Петров В., П. А. Комплекс Хореография за момчета 6-10г. in Българска Федерация Гимнастика

46. Петрова С., К. А., Д. Байкова, В. Дулева, Б. Йорданов. Национални препоръки за здравословно хранене на населението в България, НЦООЗ

47. Петрова С., Т. И., Х. Хинков, и колектив. (2009) Здравето на нацията през 2008 г., София

48. Рачев К., Н. М. (1998) Теория и методика на Физическото възпитание, 1 част ed., НСА Прес, София

49. Русиновa, М. (2012) Хранене и затлъстяване в детската възраст, Med Info

50. Трифонов М., В. Г. Изследване на влиянието на заниманията с Таекуон-До върху физическото развитие на деца от предучилищна възраст

51. Фурнаджиев В., И. А. (2006) Съзидание и адаптация на клетъчно и молекулярно ниво, "Тип-топ прес", София

52. Хаджиев, Н. (1970) Спортна гимнастика, М и Ф, София

53. Хаджиев, Н., К. Андонов, Г. Сергиев. (2010) Гимнастика - Периодизация и планиране, НСА ПРЕС, София

54. Хаджиев, Н., К. Андонов, Д. Добрев, В. Петров. (2011) Гимнастика - Физическа подготовка, НСА ПРЕС, София

 

Приложения

ПРИЛОЖЕНИЕ №1 » Адаптиран тест за хранене при деца

ПРИЛОЖЕНИЕ №2 » Задължителна програма от упражнения по спортна гимнастика за момчета младша възраст

ПРИЛОЖЕНИЕ №3 » Задължителна програма от упражнения по спортна гимнастика за момичета младша възраст

ПРИЛОЖЕНИЕ №4 » Комплекс по хореография за 6-10 год. момчета трениращи спортна гимнастика

 

Официална Презентация

ПРЕЗЕНТАЦИЯ » Тук може да видите официалната презентация на дипломната ми работа за получаване на ОКС "Магистър".

 

Как да се цитира?

Колимечков, С. (2012 г.). Оценка на хранителния режим при деца от предучилищна и начална училищна възраст, занимаващи се със спортна гимнастика (Дипломна работа в ОКС Магистър, Национална Спортна Академия "Васил Левски" - София). Изтеглена от https://www.kolimechkov.com/bg-publications-theses-master.html