Кинематичен анализ на отскок - двойно задно обтегнато превъртане на халки

Видео от официалното представяне на курсовата ми работа пред катедра Гимнастика към Национална Спортна Академия "Васил Левски" - София, 10 март 2011 г.

След успешна защита на курсовата ми работа, аз бях високо оценен с думите, които ме мотивираха за виско постигнато след това в научната обалст:

"Уважаеми колеги, това е една прекрасно разработена курсова работа, отлично онагледена, вълшебно представена... Познаваме колегата от годините на лекционните курсове и аз предлагам да приложим правилото на джакпот - да пишем шестица, без да задаваме въпроси. Честито!", от ръководителя на катедра "Гимнастика" - проф. Никола Хаджиев, доктор на науките (вицепрезидент на ФИГ в периода 1980-84 г., Председател на БФГ в периода 1970-90 г., ректор на НСА в периода 1979-87 г.).

 

НАЦИОНАЛНА СПОРТНА АКАДЕМИЯ

НАЦИОНАЛНА СПОРТНА АКАДЕМИЯ "ВАСИЛ ЛЕВСКИ"

Треньорски факултет

Катедра "Гимнастика", Сектор "Спортна гимнастика"

 

КУРСОВА РАБОТА

на тема:

Кинематичен анализ на отскок - двойно задно обтегнато превъртане на халки

двойно задно обтегнато салто на халки

Изготвил: Стефан Тодоров Колимечков, №26433

Научен ръководител: доц. Илия Кючуков, доктор

 

София, 2011 г.

 

Съдържание:

Увод

  1. Литературен обзор
  2. Цел, задачи, организация и методика на изследването
    2.1. Цел на изследването
    2.2. Задачи на изследването
    2.3. Организация на изследването
    2.4. Методика на изследването
  3. Анализ на резултатите
  4. Примерна методика
  5. Изводи и препоръки
  6. Използвана литература
    Приложения

 

Увод

Спортът е многостранно обществено явление, което има за цел изразяването или подобряването на физическата и психическата годност, развитието на социални отношения и постигането на спортни резултати на всички нива.

Гимнастиката е един от спортовете с най-древни традиции. В своето развитие тя е обединила в себе си няколко различни видове спортове: Спортна гимнастика, Художествена гимнастика, Спортна акробатика, Спортна аеробика, Скокове на батут и Естетическа гимнастика. Международната Федерация по Гимнастика (ФИГ) е първата спортна организация в света създадена на 23 юли 1881 година.

Спортната гимнастика представлява многообразие от форми, изкуствено създадени от човек наречени гимнастически упражнения. Те са съгласувана система от движения за преместване или задържане, както на отделни части така и на цялото тяло в пространството за определено време. Движенията и действията се изпълняват в строго определена последователност и ритъм. Характерно за упражненията е че се изпълняват върху уред като при мъжете уредите са шест, а при жените - четери.

Халките са един от шесте уреда в гимнастическия многобой за мъже. Те се различават от другите уреди предимно по своята конструктивна особеност, а оттам и по характера на изпълняваните упражнения. Халките имат подвижна опора, което прави изпълнението на упражненията по-трудно и по-различно от техниката на останалите уреди. Тук трудността се създава от това, че гимнастикът трябва да внимава както върху движенията на отделните части на тялото, така и за отклонението на халките. В последните години за развитието на уреда допринасят упражненията със статичен характер, които изискват значително големи силови възможности на раменния пояс. Най-добрите гимнастици на този уред се отличават със силно развити горни крайници и гръден кош. Съвременната игра на халки се състои от махове, силови части и такива със задържане, приблизително с равни пропорции. Тези части и комбинации се изпълняват в положение вис до или през опора, или до и през стойка. Изпълненията на обтегнати ръце трябва да преобладават. Съвременните гимнастически съчетания се характеризират с преминавания между махови и силови упражнения или обратно.

Насочихме се към изследване на техниката на изпълнение на един от основните отскоци - двойно задно обтегнато превъртане. Преди 30 години този отскок беше един от най-трудните, а днес се счита за едно от базовите упражнения на халки. Това показва, че техниката и методиката на изпълнение се усъвършенстват непрекъснато, процес който продължава и днес. Упражнението е изпълнено за първи път от Н. Андрианов (СССР) на състезание от световната купа в Овиедо (Испания) през 1977 година.

 

 

1. Литературен обзор

Под спорт разбираме всяка форма на физическа дейност, която чрез организирано или неорганизирано участие има за цел изразяването или подобряването на психическата и физическа годност, развитието на социалните отношения или постигането на спортни резултати на всички нива.

Съвременният спорт се разглежда в три нива (области):

  • Спорт за всички – цели укрепване и повишаване на общата работоспособност;
  • Учебен спорт – представлява двигателна дейност, която е заложена в програмите по физическо възпитание. Основни задачи са: оздравителни, образователни и възпитателни;
  • Голям спорт (високо спортно майсторство). Начало и крайна цел на големия спорт е постигането на високи и стабилни спортни постижения.

От класификацията на спортовете направена през 1977г. от Лев Павлович Матвеев (Русия), спортната гимнастика попада в първа група – спортове и дисциплини, при които високото постижение е свързано с пределна мобилизация и изява на физически и волеви качества на спортиста. В по-тясна класификация, спортната гимнастика попада в така наречените „полиструктурни спортове“ със сложна, строга програмна структура, наречени „детерминирани“.

Високото равнище на съвременните спортни резултати изисква от спортиста едно високо ниво на физическа подготовка и съвършенно владеене на рационалната техника на движението. Един от актуалните проблеми на спортната тренировка представлява проблема за повишаване на техническото майсторство. Спортната тренировка постепенно прераства в научно обоснована система от специализирани средства, способи и форми за избирателно развитие, усъвършенстване и изява на функционалните и психомоторните способности на индивида в екстремалните условия на спортна дейност.

Ю.Верхошанский (1989г.) разглежда тренировката като многостранен педагогически процес със специфична форма на организация, което я превръща в сложно системно въздействие върху личността и физическото състояние на човека.

Главна цел на техническата подготовка е усвояване и усъвършенстване техниката на изпълнение на гимнастическите упражнения с по-малък разход на енергия за по-кратки срокове. Значението на техниката и първостепенната роля на техническата основа отбелязва и Н.Хаджиев (1978г.), който счита техническата подготовка за един от най-съществените раздели на спортната подготовка. Процесът на спортното усъвършенстване на организма на спортиста е сложен процес на последователно изменение във всички органи и системи като адекватна реакция на системно консумиране на разнообразно по обем и характер тренировъчно натоварване Н.Хаджиев (1988г.).

За решаване на задачите, свързани с гимнастическата техника помагат биомеханичните методи на изследване. За да бъде анализът на упражненията достатъчно пълен се използва и анатомо-функционален анализ. Определянето на основните мускулни групи, участващи в реализацията на движенито ни дават представа за анатомичната характеристика.

Особен интерес на биомеханиката на спорта представляват изследванията на Н.А.Бернщайн (1923-1947г.). Той провежда изледвания както в нормални условия, така и в условия на непосредствена спортна дейност. Той първи прилага кинематографичната методика за изследване на гимнастическите упражнения, която се използва и до днес.

Н.Хаджиев (1970г.) обяснява, че главна задача на биомеханичния анализ на динамичните гимнастически упражнения е обективната регистрация на кинематични и динамични параметри, въз основа на които могат да бъдат определени основните закономерности при тяхното изпълнение. Така по-лесно се регистрира грешката, отклонението в техниката, а и освен това обективно фиксираните параметри дават възможност за творческо търсене на нови ефективни варианти на гимнастическата техника.

Н.Хаджиев (1978г.) също пише, че техниката на изпълнение на гимнастическите упражнения в крайна сметка се определя от оптималното съотношение между кинематичните и динамите параметри на техническата подготовка.

Халките са познати като гимнастически уред вече над 150 години. За това говори фактът, че те били включени в програмата на първото в света състезание, проведено в Чехия през 1862г. Ако сравним упражненията от тогава с тези от сега ще видим какъв огромен скок в развитието си е претърпял този уред, особено в техническо отношение.

Халки - спортна гимнастика

Фиг.1. Изглед на уреда

Халките представляват висов уред. Самите гривни (халки) са окачени чрез колани за здрави въжета, чиято обща дължина е 3 метра. Халките са на разстояние една от друга на 50 см. Въжетата са закрепени на височина 5.75 м. от пода на специален станок (конзола) – фиг.1.

В приложение 1 са представени: пълна конструкция и размери на халките, различни модели на уреда, както и някои помощни приспособления, които подпомагат тренировъчния процес.

Евсеев и кол. (1994) предлагат различни тренажорни устройства за усвояване на силови и статични упражнения.

Играта на халки е с най-голямо силово напрежение и изисква много добра силова подготовка. Преди повече от 50 години халките бяха застъпени и в женския многобой. Жените изпълняваха съчетания предимно с люлеещи се халки. Люлеенето се извършваше с много голяма амплитуда. По-късно те бяха премахнати от програмата за жени и останаха само за мъже. Тук люлеене не се допуска. По-висока оценка получава онзи изпълнител, който не разклати халките.

Днес изпълнението на халки се отличава с голям мах със стремеж да се играе през цялото време на обтегнати ръце. Маховите упражнения могат да се съчетаят с различни статични равновесия. Гимнастиците използват специални каишки с „тампони“, които са с цел да увеличат силата на хвата. Без тези помощни средства - (фиг.2) е невъзможно изпълнението на сложните динамични и трудни съчетания.

Гимнастически каишки за халки

Фиг.2. Гимнастически каишки за халки

Упражненията на халки се различават със своята разнообразност. По кинематичната си характеристика те се разглеждат като упражнения, изпълнявани без преместване и със преместване в пространството - фиг.3.

Упражнения на халки

Фиг.3. Упражнения на халки

Статичните упражнения се характеризират със задържане на тялото в определена поза. За разлика от другите гимнастически уреди, тук задържането в определена поза става много трудно, защото опората е подвижна и са необходими изключително големи усилия с подчертан изометричен режим на мускулна работа. От биомеханична гледна точка статичните упражнения могат да се разглеждат като упражнения в устойчиво равновесие или упражнения в неустойчиво равновесие.

  • Статични упражнения в устойчиво равновесие:
    - обикновени висове: вис, склопен вис, обърнат вис, тилен вис, ъглов вис и т.н.
    - висови везни – тилна везна, лицева везна и др.
  • Статични упражнения в неустойчиво равновесие – в условията на неустойчиво равновесие спадат упражнения в опора (опора, ъглова опора, външно-разкрачена ъглова опора), стойките и равновесията в опора (опорни везни, хоризонтален кръст).

Динамичните упражнения се характеризират с преместване на тялото спрямо уреда и с преместване на положенията между отделните звена. Упражненията се делят на две основни подгрупи според характера и скоростта на придвижването. Едната група са парастатични (изпълнени без инерция), наречени още силови, а другата група са махови (с използване на инерция).

  • Парастатичните (силови) упражнения – тук влизат повдиганията и спаданията. Преместванията при тези упражнения се извършва бавно с преодоляващ или отстъпващ режим на мускулна работа. Повдиганията биват от вис до вис, до опора, до стойка; от опора до стойка; от кръст или ъглов кръст до хоризонтален кръст или до обърнат кръст; от хоризонтален кръст до опорна везна и т.н. Спаданията пък биват от стойка до опора, от опора до вис, от вис до вис и т.н.
  • Махови упражнения – спадат махалообразните и въртеливите. Те са по леки, а преодоляването на тежестта става предимно с използване на инерция. Махалообразните упражнения обединяват различните махове във вис и в опора, склопки и залупки. Упражненията с въртелив характер се изпълняват във вис – раменни въртения и през вис от стойка до стойка или това са т.нар. въртежи.

Блохин и кол. (1968) разглеждат системата халки-гимнастик от гледна точка на теорията на колебанията и махалото. Авторите изследват временната структура на маховете на халки с различна дължина на системата.

Тензограма на заден въртеж прави в изследването си Шишков (1985). За минимизиране на залюляването, също при изследване на заден въртеж. Yeadon и Brewin (2003) прилагат математичен модел на гимнастик, съдържащ пет твърди сегменти, като се отчитат еластичността в раменните стави и еластичните свойства на уреда.

Отскоците са третият дял упражнения на халки. Характерни са с това, че са изключително динамични упражнения. В приложение 3 е показана класификация на отскоците на халки. Според положението на тялото преди отделянето му от уреда, отскоците могат да бъдат изпълнени от вис, от опора и от стойка. Най-често изпълнимите упражнения са от вис, тъй като полученият мах дава възможност за направата на по-атрактивни и сложни отскоци. В зависимост от посоката на маха в момента на пускането, упражненията биват изпълнени в предмах или задмах. Според посоките на движението на тялото те се изпълняват напред или назад. Отскоците могат да се извършват с въртене само по една ос или по две едновременно с различно положение на отделните звена на тялото.

Според правилника на Международната Федерация упражненията на халки се разделят в 5 структурни групи:

  1. Склопки и махови упражнения;
  2. Махове до стойка с 2сек. задържане;
  3. Махове до силови упражнения със задържане 2сек;
  4. Силови упражнения и упражнения със задържане;
  5. Отскоци

В приложение 2 е показана пълна класификация на упражненията на халки. Упражнението което анализирахме попада в структурна група номер пет – двойно задно обтегнато превъртане. За първи път на голямо състезание то е изпълнено през 1977 година от Н. Андрианов, тогава състезаващ се за СССР. Изпълнението е по време на световната купа в Овиедо (Испания). Техниката му на изпълнение позволи развитие на упражнението като може да се направи с допълнителни обръщания. Така освен по страничната ос тялото по време на изпълнение на упражнението се върти и по надлъжната си ос. Така двойното задно обтегнато превъртане (един от най-трудните и оригинални отскоци на 80-те години) се е превърнало в базово упражнение като отскок на халки.

По общия брой на упражненията, халките значително отстъпват на другите уреди, но това не означава, че подготовката на квалифицираните спортисти е по ограничена или с по малък обем.

Според Н.Хаджиев (1981г.) за успешното овладяване на 90% от обемния материал са необходими главно три неща:

- съвършено изпълнение на мах във вис;

- сигурно изпълнение на стойка като самостоятелно упражнение и в различни връзки;

- високо равнище на физическите качества сила и гъвкавост.

В обучението на халки неизбежно се преминава през силни тръскания. Възможно е да се получат травми в раменете и кръста които са най-силно натоварени ако се подходи неправилно към изпълнението на упражненията.

Nissinen (1983) прилага динамометрично устройство за изследване на заден въртеж на халки. Резултатът от изследването показва, че силата на реакцията е от 6.5 до 9.2 пъти по-голяма от теглото на спортиста, което е повече от стойностите, отбелязани в други литературни източници.

Това показва, че винаги трябва да бъде направено много добро предварително и специално загряване. Системно трябва да се проверява еднаквостта на дължината на въжетата на халките, тъй като и най-незначителната разлика може да стане причина за контузии в раменете. Едно от задължителните изисквания е - безопасни условия на приземяване. Това става чрез меки постелки или помощни приспособления – (дунапренени трапове) описани в приложние 1.

Съвременото изпълнение на упражненията на халки се отличава с високи изисквания към подготовката на гимнастика. Играта на най-добрите на този уред се характеризира с ярко изразена изометрична сила и динамична при упражненията с махов характер. Почети всички упражнения се изпълняват с обтегнати ръце. Отскоците са със сложни въртеливи движения, със завъртане на повече от 360 градуса. Всичко това се изпълнява в една сложна комбинаторика, наситена с много трудни и свръхтрудни, оригинални и рискови упражнения. През цялото време на съчетанието се чувства лекота и майсторство.

Най-успешният гимнастик за България е Йордан Йовчев, а неговият коронен уред е халки. На този уред е завоювал два олимпийски медала: бронзов медал (ОИ Сидни 2000) и сребърен медал (ОИ Атина 2004) като пред очите на целия свят беше ощетен за сметка на гимнастикът на домакините, който несправедливо получи златото.

Йордан Йовчев на халки

Фиг.4. Снимка на Йордан Йовчев на халки

В приложение 6 са изведени всички олимпийски медалисти по спортна гимнастика на халки до момента. Йордан Йовчев е спечелил световната титла на халки 2 пъти и е завоювал общо 8 медала от Световни първенства до момента. В приложение 7 са изведени всички медалисти от Световни първенства по спортна гимнастика на халки.

В настоящата разработка насочихме нашия интерес към този уред, тъй като е труден за анализ, а разработките свързани с него са много малко. Финалната фаза на съчетанието на халки или така нареченият отскок в много случаи се явява решаващо упражнение при оценяването на изпълнението.

 

2. Цел, задачи, организация и методика на изследването

2.1. Цел на изследването

Целта на изследването е да се направи кинематичен анализ на отскок–двойно задно обтегнато превъртане на халки и да се оформят съответните методически препоръки за обучението му.

2.2. Задачи на изследването

Във връзка с постигане на целта на изследването си поставихме следните задачи:

  • Изчисляване на кинематични характеристики на основните ставни звена.
  • Описание и анализ на техниката на изпълнение на упражнението.
  • Предлагане на примерна методика за разучаване на упражнението.

2.3. Организация на изследването

Изследването протече в няколко основни етапа. Първо бяха прегледани някои литературни източници, близки до тематиката на изследването. След това избрахме подходящ демонстратор за нашето изследване. Беше избран националният състезател по спортна гимнастика Филип Янев, който е абсолютен шампион на уреда халки от последното държавно първенство по гимнастика, както и участник в Световни първенства и Олимпийски игри. Заснехме упражнението в тренировъчни условия в базата по спортна гимнастика на „Червено знаме“. След изчисляване на основните кинематични характеристики беше направен анализ на техниката и бяха оформени методически препоръки за разучаването му.

2.4. Методика на изследването

Приложена беше стандартна процедура за изследване от подобен характер. Упражнението беше заснето с фотоапарат „DSLR Camera – Nikon D700“ в зала „Червено знаме“. Времето между отделните пози е 0.2 секунди. При анализа на техниката и изчисляване на параметрите на движението са използвани 13 пози, от които е направена циклограма на упражнението и е определена траекторията на основните ставни звена (рамена, таз, глезени). Изчислени са линейните скорости на ставните звена и ъгловата скорост на въртене на тялото.

В приложение 4 – е отразена циклограма на отскок - двойно задно обтегнато превъртане на халки, а в приложение 5 – траектория на основните ставни звена.

 

 

3. Анализ на получените резултати

Избраното от нас упражнение е изпълнено за първи път през 1977 година на официално състезание и е от група „C“ според международния съдийски правилник на ФИГ.

Двойно задно обтегнато превъртане на халки

Фиг.5. Двойно задно обтегнато превъртане на халки

За удобство при описание и анализа на техниката на изпълнение условно сме разделили упражнението на три фази: на подготвителни, на основни и на заключителни действия.

Фаза на подготвителните действия

Фазата на подготвителните действия започва от началото на упражнението и продължава до поза 5 (фиг.5). Тази фаза представлява задно спадане от стойка до вис. Изходното положение на разглежданото упражнение е стойка. Преди да започне изпълнението, гимнастикът трябва да заеме това положение стабилно, без люлеене на халките. С подчертано натискане халките започват да се преместват напред, по този начин тялото се извежда от равновесие. Първо тръгват краката, което е съпроводено с леко сгъване в тазобедрените стави (поза 2). Ръцете остават успоредни и напълно обтегнати в лакетните стави, а главата остава леко повдигната. Така спадането продължава до около 30 градуса над хоризонталната равнина. След този момент настъпват промени – ръцете малко се разтварят, тялото постепенно се обтяга и след нивото на халките се огъва в кръста назад. Водещо звено стават рамената и гърдите, а краката чувствително изостават (поза 4). Главата остава повдигната. В това положение гимнастикът продължава, докато раменете и гърдите достигнат отвеса, стремейки се да удължи максимално раменните стави. С това завършва фазата на подготвителни действия.

Фаза на основните действия

Фазата на основните действия започва с активното сгъвателно движение от тазобедрените стави, при което скоростта на глезените достига 11.11 m/s. В този момент ъгловата скорост повишава значително своята стойност като достига 10 rad/s (фиг.6). Движението се води от краката, които след като преминат под халките замахват напред-нагоре. Тялото се сгъва в тазобедрените стави почти до 90 градуса. Чувствително се затваря и раменният ъгъл. Това положение се запазва, докато коленете се изравнят с хвата (поза 7). До края на опорния период ъгловата скорост стабилизира своите стойности. След това ръцете се отвеждат встрани (наподобяват хвърляне), а тялото без промени в разположението на звената напуска опората. Гимнастикът остава сгънат с ръце встрани-долу, почти до края на първото превъртане. Тазът му се намира на височината на гривните, което показва за правилното изпълнение на тази част (поза 8). Второто превъртане е по-различно. С активно движение на главата и раменете гимнастикът се разгъва, краката подчертано се забавят, а ръцете се задържат долу. Тези действия са особено изразителни след преминаването на раменете между въжетата (поза 9). Трупът и главата се навеждат назад, а долните крайници силно изостават. Поради обтягане на тялото, ъгловата скорост леко намалява стойността си, следва преразгъване, в следствие на което скоростта на въртене леко се увеличава. Така гимнастикът извършва ¾ от второто превъртане.

Фази на изпълнение при двойно задно салто на халки

Скоростни характеристики при двойно задно салто на халки

Ъглова скорост при двойно задно салто на халки

Фиг. 6. Скоростни характеристики

Фаза на заключителните действия

В заключителната фаза на отскока краката избързват, за да посрещнат постелката и осигурят стабилно приземяване. Тялото се сгъва в тазобедрените стави (поза 11) и приземява върху постелката, чрез амортизация в коленни стави (поза 12).

Решаващо за изпълнението на упражнението е амплитудата на маха и мощното дърпане, съчетано с енергично замахване на краката.

 

4. Примерна методика

Упражнението изисква добра техническа база при пристъпване към разучаването му. Необходимо е изпълнителят добре да владее упражнения като стойка и заден въртеж, както и да може да изпълнява с лекота двойно задно превъртане (свито, сгънато и полусвито).

За разучаването на упражнението можем да предложим следната примерна методика:

  1. Изпълнение на отскок – двойно задно полусвито превъртане на халки от стойка;
  2. Изпълнение на отскок – задно обтегнато превъртане до гръб върху меки постелки или в трап;
  3. На батут – изпълнение на двойно задно обтегнато превъртане с допълнително приспособление – ластична лонжа;
  4. Изпълнение на двойно задно обтегнато превъртане от батут в трап;
  5. Изпълнение на двойно задно обтегнато превъртане на батут;
  6. Самостоятелно изпълнение на упражнението на халки в дунапренов трап от стойка;
  7. Самостоятелно изпълнение на упражнението на халки върху меки постелки от стойка или от въртеж;
  8. Самостоятелно изпълнение на упражнението в реални условия.

 

5. Изводи и препоръки

След направения анализ на техниката на упражнението можем да обособим следните основни изводи и препоръки за практическата дейност:

  1. За правилното усвояване на упражнението е необходимо гимнастикът предварително да владее добре основните базови упражнения;
  2. Решаващо за изпълнението на разглежданото упражнението е амплитудата на маха и мощното дърпане, съчетано с енергично замахване на краката;
  3. Упражнението изисква технически правилно изпълнение, което позволява, то да бъде развито в по-сложно упражнение.
  4. Възможни грешки, които биха попречили на правилното изпълнение на упражнението:
    - Недостатъчно голям и енергичен мах – превъртането е недовършено;
    - При замахването на краката увисването е непълно, а главата е повдигната назад – следва незавършено превъртане;
    - При дърпането ръцете се свиват;
    - Ниска първа част на превъртането – тазът е под нивото на халките;
    - Твърде късно разгъване, главата и гърдите нямат преимущество в общото движение назад.
  5. При обучението препоръчваме да се спазва последователността на предлаганата от нас методика и само при успешно изпълнение на даденото подготвително упражнение да се пристъпва към изпълнение на следващото;
  6. Препоръчваме постоянен контрол върху изпълнението от страна на треньора и своевременно отстраняване на допуснатите грешки;

 

 

6. Използвана литература

1. Блохин, И., В. Копытов, П. Орлов. Временная структура размахивания в висе на кольцах. ТПФК, № 10, 1968.

2. Верхошанский, Ю. Програмиране и организация на тренировъчния процес. МФ, С,. 1989

3. Евсеев, С., Г. Бармин, Ю. Рыкунов. Методика освоения силовых и статических двигательных действий с помощью тренажеров. ТПФК, № 5-6, 1994.

4. Хаджиев, Н. Спортна гимнастика М и Ф, С., 1970

5. Хаджиев, Н. Гимнастика структура управление. МФ, С., 1978г.

6. Хаджиев, Н. Халки – учебно помагало за специалисти по гимнастика, 1981.

7. Хаджиев, Н. Оптимизация и управление на спортната подготовка в гимнастиката. Докторат, 1988г.

8. Шишков, О. Методика за изследване кинематичната и динамичната структура на упражнения на халки. ВФК, № 11, 1985.

9. Nissinen, M. Kinematic and Kinetic Analysis of the Giant Swint on Rings. In H. Matsui and K. Kobayashi (Eds.), Biomechanics VIII-B (pp. 781 - 786). Champaign, IL: Human Kinetics, 1983.

10. www.gymmadia.com Международна интернет страница на Gymmadia – история на гимнастическите уреди.

11. www.kolimechkov.com – официална страница на Стефан Колимечков – Спортна наука

12. Yeadon, M., M. Brewin. Optimised performance of the backward longswing on rings. Journal of Biomechanics, 36, 545 - 552, 2003.

 

Приложения

ПРИЛОЖЕНИЕ №1 » Конструкция, модели и помощни приспособления към уреда халки

ПРИЛОЖЕНИЕ №2 » Класификация на упражненията на халки

ПРИЛОЖЕНИЕ №3 » Класификация на отскоци от уреда халки

ПРИЛОЖЕНИЕ №4 » Циклограма на отскок - двойно задно обтегнато превъртане на халки

ПРИЛОЖЕНИЕ №5 » Траектория на основните ставни звена

ПРИЛОЖЕНИЕ №6 » Олимпийски медалисти по Спортна гимнастика на халки

ПРИЛОЖЕНИЕ №7» Медалисти от Световни първенства по Спортна гимнастика на халки

 

Официална Презентация

ПРЕЗЕНТАЦИЯ » Тук може да видите официалната презентация на курсовата ми работа.

 

Как да се цитира?

Колимечков, С. (2011 г.). Кинематичен анализ на отскок - двойно задно обтегнато превъртане на халки (Курсова работа, Национална Спортна Академия "Васил Левски" - София). Изтеглена от https://www.kolimechkov.com/bg-publications-theses-coursework.html